Инвестиране за научни изследвания и развитие в Китай, Германия, Япония, Южна Корея, Канада и САЩ. Колонките показват промените в проценти за 2013, сравнени с 2012 г. Тази фигура е публикувана в едно от най-реномираните биомедицински списания, наричано „Кл
09 Април 2015, Четвъртък
Докато другите държави увеличават непрекъснато парите за научни изследвания, у нас мощно се финансира... санирането на жилища
Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика? И докога ще действа „Министерството на истината“ от „1984“ на Джордж Оруел, в което „Невежеството е сила“?
На китайски „корен“ и „книга“ се изписват с едни и същи знаци, защото китайците вярват, че корените на знанието са в книгите. Китай има най-високия процент на увеличаване на финансирането за научни изследвания – с 15 % през 2013 в сравнение с 2012 г. В Германия, Япония и Южна Корея това увеличение е 5 %, докато Канада и САЩ имат намаление съответно с 3 % и 5 % . Така е, защото водещите политици в тези страни се различават позитивно от водещите политици в други страни.
Например, премиерът Ху Цзинтао често произнасяше посланието „Да възродим науката“.
Ние как да сме „Напред! Науката е слънце“ с такъв министър на образованието и науката. И с такъв президент, който в обръщението си към народа жонглира с евроатлантически клишета и с подкрепа на програмата за саниране на жилища. И въобще не отронва и дума за българското образование и наука.
Докато президентът Обама в своята едночасова оратория за Състоянието на САЩ, произнесена на 20 януари 2015 г., говори как достъпното здравеопазване помага и на икономиката. И предложи Инициатива за прецизна медицина. „Аз искам страна, която премахва замърсяването и картографира човешкия геном, и така да се роди една нова ера в медицината, която да прави точното лекуване в точното време – казва той. И продължава: – За да ни доведе по-близо до възможността да се лекуват болести като рак и диабет и да дадем достъп на всички до персонализирана информация, необходима ни, за да бъдем по-здрави – ние и нашите семейства.“
И големият наш генетик професор Иво Кременски говори за инициативата на президента Обама пред двама български телевизионни журналисти, но те се надпреварваха да не го разбират. Такова разминаване между телевизионни водещи и техни ерудирани гости е често явление в нашите екрани.
Разминаване понякога има и между самите гости – например, неврохирургът д-р Емануил Найденов от Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване” изказа пред очите на двама професори-хирурзи критичните си съмнения в стойността на изборите за професори и доценти.
И запита професорите как така само с 1–2 научни публикации в реномирани международни списания са станали професори? И O tempora, o mores! – един от тях отговори нещо като „Какво като нямаме публикации, ние сме добри хирурзи“! Младата инициатива настоява също така да бъде проверен изборът за доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на д-р Лъчезар Иванов.
Всичко човешко е резултат на генетика и меметика – каза младият имунолог д-р Трифон Червенков по време на лекцията си „Еволюция и канцер“. Гените са молекули на ДНК, в които е кодирана биологична информация, която се унаследява. Мемите (гр. mimemе, mimetismos – имитиране) са репликатори на културна информация, която се „имитира“, научава. При мемите разликата – това кой колко и какво е „имитирал” – може да бъде много голяма сред хората.
„Два разделени пътя в гората и аз по-запустелия път си избрах. И в това е цялата разлика”, както е забелязал американският поет Робърт Фрост, роден на 26 март преди 141 години в Сан Франциско, Калифорния.
