Чакър войвода – самоковският барон


Чакър войвода – самоковският барон
Паметникът на Чакър войвода в Самоков
08 Април 2015, Сряда


За него се говорило, че куршум не го лови и ятаган не го сече

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Преди да стане хайдутин, Христо работи в тюфекчийница (оръжейница). Там се научава не само за поправя пушки и пистолети, но и много точно да стреля с тях. От 200 м улучва тънко дърво, от 100 м – клонка, а от 30 м – листо. Научава перфектно занаята, но това не го задоволява.
Султанът е обявил отмяна на ангарията, но бейовете продължават да принуждават хората да им работят безплатно. Христо отива при самоковския каймакамин и му казва, че трябва да се изпълни султанската заповед. А той му отговаря, че султанът царува в Цариград, а в Самоков той е султан.

Като разбира, че работата няма да се реши с думи, Христо събира 40 по-будни младежи, научава ги да стрелят и ги въоръжава с пушки от оръжейницата. После започва да ги обучава в боравене с ятагани по негова тактика, вместо със сеч – с мушкане. Първо се започва с дървени оръжия, после с истински, обвити в парцали, и накрая с голи ятагани.
Когато бойците му са обучени да боравят с огнестрелно и хладно оръжие, започва да прилага изпълнението на султанската заповед. Всеки бей или собственик на мадан (съоръжение за добиване на желязо), който принуждава хората да му работят ангария, е посетен от четата на Христо, отрязват му едното ухо и го карат да даде 1000 гроша, с които да се плати на хората за техния труд. Вече никой не смее да ги принуждава да работят безплатно.

През 1849 г. един табор се установява на лагер в покрайнините на Ихтиман. Самоковският каймакамин събира бейовете и собствениците на мадани, взима от тях по 1000 гроша и с парите отива в Ихтиман. Дава ги на командира на табора, за да унищожат четата на Христо и той веднага се съгласява, защото от много време не са получавали заплати. Таборът, в състав от 1200 души, пристига в Самоков и оттам се отправя към местността Карагьол, където е убежището на четата.

Но Христо узнава за това и устройва засада. Когато таборът започва да преминава един мост, среща дървена преграда. Връща се назад да търси обиколен път, но бива спрян от падащи дървета, които са предварително подсечени и сега само с един удар на брадвата падат. Върху двете прегради четниците хвърлят запалени насмолени факли, които ги подпалват. Настава паника, която се усилва от точните изстрели на Христовите бойци. В опит да се спасят, турците скачат в реката, но тя е плитка и се пребиват в коритото й. Оцелелите са малцина и те разнасят случилото се, като го обясняват, че са били нападнати от най-малко 5000 хайдути. Оттогава започват да наричат Христо – Самоковския барон. За четниците и другите българи той обаче се слави като Чакър (сивоок) войвода.

Той се споразумява с игумена на Рилския манастир да му даде платно за дрехи на четниците, цървули и навои, като срещу това ще охраняват обителта. Това обаче не стряска албанския разбойник Ибрям Лека, който си е наумил да ограби манастира. През пролетта на 1854 г. той го напада с 350 разбойници. В това време повечето от четниците са заети със строително-ремонтни работи, а Чакър войвода си пие ракията с игумена на манастира. Като чува гърмежите и виковете на нападателите, веднага се втурва да разбера какво става.

Добре, че портата е залостена и докато разбойниците се опитват да я отворят, четниците се въоръжават, покачват се на манастирската стена и започват да ги обстрелват. Само с 15 души по околна пътека Чакър войвода се явява в техния тил, изненадва ги и хората му ги повалят с „мушкане“. Почти никой от разбойниците не оцелява, самият Ибрям Лека също е убит. Вече всички признават, че Чакър войвода – Самоковският барон, е властелинът на областта.

Четниците си правят къщи в Самоков и околните села и никой не смее да ги обезпокоява. Не така обаче смята Хаджи Дамба, първородният син на Делоба бей и прочут пехливанин. Той се заклева пред Аллаха, че ще донесе главата на Чакър войвода в джамията и това го извезва на чалмата си. Събира 550 башибозуци и тръгва да изпълни обещанието си.
Чакър войвода го посреща с четата си, която вече брои 130 души. След пушечна престрелка се стига до ръкопашен бой с ятагани. Един срещу друг се възправят Чакър войвода и Хаджи Дамба. Двамата стрелят с пистолетите си. Хаджи Дамба е ранен в рамото, а куршумът на турчина засяда в пояса на българина, по-точно в дръжката на втория му пистолет, който е затъкнат в него.

Тогава вадят ятаганите. Чакър намушква османлията в гърдите и той се просва на земята смъртно ранен. Вместо да го довърши, войводата нарежда да го превържат и Хаджи Дамба оцелява. Вече нищо не може да засенчи славата на героя, към която се прибавя и мълвата, че него куршум не го лови и ятаган не го сече.

Но съдбата е решила друго. Жената на четника му Иван – Йона, е все недоволна, че нейният съпруг се скита по горите. Първата ханъма на каймакамина успява да се сприятели с нея и обещава да й даде 500 гроша, ако накара Иван да убие войводата. Тя споделя това с мъжа си, но той не е съгласен. Йона обаче приема предложението. Кани Чакър да им гостува, като преди това е напоила мъжа си с половин литър мастика. Когато войводата идва в дома им, тя  подава на мъжа си пушката и му нарежда да стреля. Полупияният Иван натиска спусъка и Чакър пада смъртно пронизан. Съпровождащите го четници обграждат тялото на войводата с ридания и вопли.

Когато Иван донякъде отрезвява и разбира какво е извършил, заколва жена си, а след това се прострелва. Узнавайки за смъртта на Чакър войвода, Хаджи Дамба счупва ятагана си на две части и ги полага на гроба му. А народът съхранява навеки спомена за легендарния герой.


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки