Самовлюбени простаци тормозят кроткия и обезверен български народ
Автор: Стефан Солаков
Треньорът на националния отбор по футбол Ивайло Петев заяви от телевизионния екран, че не му пука от общественото мнение и най-вече от критиките, че е полегнал на шефа на БФС Борислав Михайлов, избирайки сина му Николай за титулярен вратар на мача с Италия за първенството на Европа.
Благодарение на шефското синче, нашите национали изпуснаха една почти извоювана победа срещу прехвалената „Скуадра адзура“ и се примириха с волята на футболните началници да пробутват на първа линия „гнилите ябълки“ в най-популярния спорт у нас.
Седмици преди решителния мач, хиляди привърженици на футбола у нас гласуваха за титулярния състав в националната гарнитура на Ивайло Петев. Над 90 процента от тях пожелаха Владимир Стоянов за страж на българската врата, защото и малките деца у нас знаят, че футболист № 1 на България за миналата година е играчът в най-върховна форма от всички участници в държавния тим.
За разлика от него синът на шефа Михайлов е резерва в турския „Мерсин“, един полуизпаднал отбор в първенството на нашите съседи. Въпреки това на Ивайло Петев бе наредено да замести Стоянов с Ники Михайлов, защото... друго е да те гледат световни мениджъри на мача с Италия и евентуално да те измъкнат от дълбоката турска провинция.
Резултатът е ясен. Изпуснахме Италия поради слабата игра на нашия вратар, а новият национален треньор се показа като поредния гьонсурат, поставен на този отговорен пост, за да се мазни на ръководството на БФС и на курдисания от ДПС за негов председател Борислав Михайлов.
Навремето феновете на „Левски“ съблякоха гол господин Петев и с шутове го прогониха от Герена. Време е и шефовете на българския футбол да почувстват здравия ритник на общественото мнение, така презирано от новото им мекере в националния отбор.
Рибата се вмирисва от към главата, обича да казва нашият мъдър народ, нагледал се на извращенията с власт, които всекидневно се демонстрират в публичното пространство на България.
Като се почне от държавния глава и се стигне до най-древните гаулайтери в малките общини – навсякъде високомерие и просташко самочувствие на хора, изпълзели в националната или регионалната йерархия не с ум и управленчески качества, а разбутвайки с лакти и байганьовска стръв своите често пъти далеч по-кадърни конкуренти.
Стремежът да се подмажем на началството и след това да тъпчем с ориенталска жестокост всичко, което е поставено под нашата еднолична власт, е може би най-сериозният порок на всяка власт у нас и най-страшното е, че това ужасяващо качество често пъти няма нищо общо с политическите настроения, витаещи наоколо.
А когато тази унищожителна страст се превърне в основно достойнство на нашенския началник, тогава започват да се раждат и обществените чудовища, способни не само да вгорчат живота на милиони българи, но и да погубят хиляди човешки съдби, зависещи от налудничавите демони, бродещи по върховете на различните власти.
Наблюдаваме постоянно Росен Плевнелиев и неговите нефелни напоследък опити да напомни за себе си чрез най-отвратителни спекулации в областта на международната политика.
Станахме за смях с издънките му по отношение на конфликта между Русия и Украйна и най-вече с дълбокото му невежество по отношение на истинските геополитически причини за огромното напрежение в близост до нашите граници.
Със своето безотговорно поведение държавният глава се превърна в марионетка на чуждите интереси в региона и нещо още по-лошо – допринесе за нашата икономическа изолация, както и за неоправданото нарастване на русофилските настроения сред българското население, нежелаещо да бъде поучавано от бившия комсомолец и днешен политически хамелеон Роско Боско как да се отнася към народите със сроден нам език, култура и цивилизационни ценности.
За разлика от Плевнелиев премиерът Борисов го дава много по-тарикатски. Често блещи очи и се кръсти на „началника“ горе на небето. Демек и аз съм обикновен и богоязлив българин, който няма нищо общо с политическите диктатори и най-вече с легендарния Тато, с когото ме сравняват все по-често.
Това поведение на бате Бойко е, така да се каже, „за протокола“. Т. е., да си върже гащите пред висшата сила, от която началник Борисов като всеки социопат явно се страхува. След това му отпуска края, надявайки се, че срещата със свети Петър ще се състои в необозримото и дал Бог далечно бъдеще.
И ето го господин Борисов как се развихря на политическия мегдан. Прескача като Гинко Пружинко по всевъзможни форуми, семинари, брифинги, а най-обича да се отърка в обикновените жители на нашата държава. Там е неудържим, сипе словесни бисери с тонове и се радва като малко дете на одобрителния и често пъти раболепен смях на придружаващата го свита от верни министри.
Наскоро премиерът слънце обясни на животновъдите, че агнета и телета след като пораснат се превръщат в крави, бикове и овни, което автоматично го постави в категорията „товарищ Борисов вы болшой ученый“, известно още от времето на великия Сталин и на неговите тогавашни клакьори.
След като „отвори“ селскостопанските работници и обяви тютюнопроизводителите за протестиращи от радост, че го виждат, бате Бойко нападна злополучните дейци на науката и културата:
„Страшно обичам разни политолози, антрополози, социолози да коментират какво мисля, какво съм искал да кажа и как съм го казал. Обичам да ги гледам. Толкова са забавни.
И са с едни умислени погледи, такива интелектуалци все едно ние, другите, сме някакви тъпанари, а те са умниците на държавата“, разсмя премиерът група предприемачи, очевидно доволни, че не са в лагера на „умните и умислените“, а са предпочетени от Властелина на простите хора у нас, както сам се провъзгласи преди време нашият любим вожд и учител.
Примерът на началника очевидно е заразителен, защото идващите след него овластени чиновници все по-ожесточено се надпреварват да ръсят аналогични простотии пред съответно подбрани наивници, способни все още да се впечатляват от тези наследници на бае ти Ганя.
Вижте само тандема Иван Костов – Радан Кънев, тези сиамски близнаци, които чак сега се извъртяха като фурнаджийски лопати и започнаха да ругаят Цветан Василев и потурчената от него Корпоративна търговска банка.
Само преди месеци другарят Костов като легендарния Александър Матросов беше легнал на амбразурата и ловеше с голи ръце всички снаряди, куршуми и стрели, с които възмутената нация щурмуваше поредната крупна измама в нескончаемия български преход към миражите на икономическото благоденствие.
Заедно с останалите лидери на партиите навлеци, досаждащи на обезверените българи вече четвърт век, Костов и Кънев се престориха на света вода ненапита и внезапно оглушаха и онемяха след обвиненията на банкера емигрант срещу целия политически елит на нещастната ни държава. Стана ясно, че не само една банка е фалирала, а заедно с нея и всички партийни мискини, които се разхождат по главите ни през последните 25 години.
Цветан Василев драматично заяви, че ще преследва своите душмани дори от евентуалния гроб, който те очевидно му копаят от известно време насам. След тази декларация политическата бурлеска се превърна в почти Шекспирова трагедия, разбира се, с типичния балкански привкус на претоплена политическа яхния, ухаеща на свински цървули, овчи кожи и елементарен селяшки джумбуш, така характерен за ориенталските традиции на нашия прокълнат и от Бога полуостров.
Накрая нека най-после да осъзнаем, че с тези наши велможи пътят към нормалния живот ще ни бъде отрязан както и родопските друмища след последните снеговалежи. Самовлюбени простаци се опитват да ни върнат в средните векове и да ни превърнат в покорна рая, контролирана от потурнаци като Местан, Карадайъ, Али Осман и техните български авери в политическата бърлога, наречена парламент.
Нека им се смеем на висок глас, а когато му дойде времето, да ги изритаме завинаги не само от властта, но и от обществената сцена на държавата.
Този футбалер, напоследък се извъди много православен християнин. Кръсти се, говори за началника и т.н. Но едва ли знае 10-те божи заповеди, едната е "Не кради"
