Къде потънаха милионите, отпускани за циганите в България?
03 Април 2015, Петък
Точен отговор за размера на огромните средства, насочени към интеграцията на циганите у нас, никой не може даде.
Автор: Огнян Стефанов
Процесът започва още след Освобождението на България от турско робство през 1878 г. Тогава държавата започва да отделя целево финансов и всякакъв друг ресурс за издигането социалния статус на това малцинство.
Шестдесет години по-късно, през 1939 г., когато страната ни вече е икономически лидер на Балканите, проблемите с приобщаването на циганите остава на заден план и напредъкът в това отношение е минимален.
По времето на така наричания социализъм, отново с тази цел, са хвърлени също значителни средства. Стратегическата задача този път цели ликвидирането на обособените цигански гета и повишаването на образователното равнище на техните обитатели. Проблемът обаче така си и остава нерешен.
Демократизацията на страната в края на 80-те години на миналия век доведе съответно и до нови подходи за интеграцията на циганите, чийто социален статус вече съвсем рязко взе да се отличава от този на останалото българско население.
Приети са редица планове, сред които „Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество“ (1999 г.), „Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма“ (2003 – 2004 г.), „Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства“ (2004 г.). Всичките - обезпечени с милиони левова от държавата и от предприсъединителните фондове.
Следват „План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.“ с бюджет от 1 650 000 лв., както и други програми, включително и на регионално ниво. Ефектът от които също така е никакъв.
Венецът на напъните на управляващите е присъединяването на България в международната програма „Десетилетие на ромското включване – 2005 – 2015 г.“ Тогава всъщност започват да се изливат и многото пари, насочени уж към интеграцията на ромското население у нас. Според различни източници, включително „Отворено общество“ и лидера на партия „Евророма“, те варират между 200 и 500 милиона долара за времето до 2009 г.
Всичко това обаче е като наливане на вода в пясъка. Парите, разбира се, са усвоени до последния цент от всякакви фондации, включително сред тях и много ромски. Преобладаващата част от средствата обаче буквално са окрадени чрез реализацията на множество проекти за кухи, фасадни дейности, напомнящи твърде много прословутите Потьомкински села. А огромното болшинство цигани продължава все така да живее в невежество и мизерия, което от своя страна е и идеалната предпоставка за все по-разрастващата се престъпност сред тях.
Не по-различна е съдбата и на последващите програми за включване в сферата на заетостта, образованието и жилищната политика, за квалификация и ликвидиране на безработицата сред това население. Една от тях е и Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите със срок от 2009 до 2015 г. с предвиден общ бюджет от 1,5 млрд. лева. Пари, които изобщо не се знае къде са отишли.
Насила хубост обаче не става. Защото ако оставим настрана наистина големите злоупотреби с отпусканите досега огромни средства за ромската интеграция, то на преден план изпъква подчертаното нежелание на циганите да се заселват извън своите обособени махали, да осигуряват образованието на децата си, да се квалифицират и работят. Те предпочитат да живеят според принципите на своите традиции и все повече и повече по свое собствено желание да се маргинализират и отдалечават от останалата част на обществото.
