На пътешествие в Турлашкия край


На пътешествие в Турлашкия край
В центъра на Чупрене
25 Май 2018, Петък


Единственото в света находище на български ерантис е край Чупрене

Автор: Камен Колев

Първата закачка, която ще чуете от местните хора в Турлашкия край, когато ви поканят на трапезата си и ви нагостят със задължителните баница и ракия, ще е: „Що е то турлак? Ни риба, ни рак. Он е балканджия и е шегаджия като габровлия, ама не е сметкаджия. А по работу и по инат е на шопа тога брат”.

Може да имате затруднения с разбирането на техния диалект и дълго да се чудите какво пък означава фразата „Када кум прасе и ти вречу”. На своя си език турлаците ви казват, че когато ти се дава нещо, трябва да го вземеш, защото после може и да е късно. Всеки кум много обещава, но когато ти подарява прасе, трябва да имаш приготвен чувал и да го прибереш веднага, за да не размисли той после и да се откаже от дадената дума, разясняват в местното читалище.

Турлаците са етнографска група от около 20 хиляди души. Събратята им живеят и на сръбска територия по поречието на река Тимок. Те са диви и необуздани българи балканджии, отбелязва в тълковния си речник изтъкнатият ни езиковед и фолклорист Найден Геров. Самите турлаци се наричат „луди глави“ и се определят като свободолюбив и буен народ.

Ходили  са запасани с ножове и пистолети и са носили бели дрехи, откъдето идва и другото им наименование – белодрешковци. До Освобождението дори свещениците им са се обличали с бели дрехи и само дългите им бради и коси са подсказвали техния духовен сан.

Самобитните турлаци обитават община Чупрене в подножието на Светиниколската планина, която на север граничи с община Белоградчик, а на юг опира до област Монтана. Незаслужено подценяван като туристическа дестинация, този край се гордее с прекрасните си планини, гори и чудно красива природа.

Малко известен факт е, че в целия свят единствено тук може да се види включеното в Червената книга  растение български ерантис, което цъфти по това време на годината – след стопяването на снеговете.  

В Чупрене ежегодно се провежда юнският събор на турлаците, на който човек може да научи цялата им история и да се наслади на уникалния им фолклор. Ако пък е любител на вкусната храна – община Чупрене е една от най-„апетитните“ дестинации за кулинарен туризъм. Местните са най-горди със своята баница със сирене, но готвят и т. нар. „бел муж” – мезе, подобно по вкус на кашкавала и приготвено от несолено прясно сирене и брашно. Типично местно ястие е и „оцът” – салата от суха чушка, копър, краставици, вода, оцет и пресен чесън.  Жените готвят и „дзипка” – блюдо от сухи чушки, праз, фасул и брашно.

Малката община Чупрене, която заема площ от 330 кв. км и е с население 3000 души, включва осем селища – с. Чупрене, с. Горни Лом, с. Долни Лом, с. Репляна, с. Средогрив, с. Търговище, с. Протопопинци и с. Върбово.

Връх Миджур със своите 2168 м се явява най-високият в Западна Стара планина, а най-ниската точка бележи махала „Фалковец", която е разположена само на 320 м надморска височина. Районът съчетава по чудно красив начин Предбалкана и същинския Балкан и предлага на запалените по планинарството десетки атрактивни екопътеки. 

През 1973 г. в землищата на селата Стакевци, Чупрене, Репляна и Горни Лом, за да се опази най-северната ни иглолистна гора и нейните обитатели, е създаден горският резерват „Чупрене". Четири години по-късно ЮНЕСКО го включва в своите списъци на защитени природни територии. Тук е единственото у нас естествено обитание на глухар, а и няма друг резерват в България, в който постоянно да живеят вълци...

Ако разполагате с повече време, разгледайте и осемте села в общината. Нейното главно селище – Чупрене, е било обитавано още преди 10 хиляди години. За произхода на името му има три версии: че идва от „чула" – красива девойка, от „чуприна" – китка от дървета, или от „чуприя" – мост. Преди да бъде построено шосето Лом – Пирот, през Чупрене е минавал огромен поток пътници и търговци на път за или от Сърбия. Навремето в селото е имало митница и пощенска станция, описани в пътеписите на пътешественика Феникс Каниц.

Красиво балканско село е и Горни Лом, разположено на двата бряга на река Лом. За хилядолетната му история свидетелстват Калето в Градишкия рът, минната галерия на Коло и църквата „Света Параскева", строена по времето на цар Иван Срацимир през XIV век.
Село Репляна пък се намира в хълмиста местност между селата Долни Лом и Чупрене. Североизточната му страна е оградена с високи скалисти върхове, наричани „глами".

Първите заселници са дошли от Сърбия и Черна гора и са се занимавали с отглеждане на животни, а наесен, когато пашата спирала, се прибирали в родните си села. Напролет се връщали отново. Някои решили да останат за постоянно и така създали първата махала.

Средогрив също е старо селище, доказателство за което са античните находки в местността Бабу. Там е имало римско селище и крепост, чиито руини съществуват и до днес. На североизток от укреплението има останки от манастир, а на северозапад – от черква или параклис.

Малко по-късно, в края на XVIII век, се е появило село Търговище. То е и най-младото на територията на общината. Името му  идва от неговите основатели – трима търговци. Прочуло се е с десетките си тепавици още от времето на турското робство, които обработвали шаяк от четири съседни околии. 

Струва си да отскочите и до с. Върбово, за да видите историческия кръст, пренесен преди векове на днешното си място. При преминаването на различни племена, населеното място е било нападано и опожарявано десетки пъти, включително и при кръстоносните походи на готите от Франция и латините от Италия. Днес в околностите му има местност, наречена Галатинска мъртвин.

Древно селище е имало и на мястото на днешното с. Долни Лом. Тук римляните и латините са експлоатирали  златни, сребърни и железни мини в подножието на връх Миджур. Тази дейност е продължила и по времето на Видинското царство, когато до падането му под турско робство в района е имало голям религиозен център.

Струва си да се разгледа тукашната църква „Св. Троица”, строена със средства на местното население около 1848 г. Стените й са дебели един метър. В нея са запазени хоругвата, две старинни икони и много древни книги. В центъра на селото се намира и оброчен кръст, направен от ломен камък и висок два метра. Според преданието, той е издигнат в памет на местния възрожденец Рангел Еленков, написал живописното „Описание на Фалковския край“ и загинал в  Нишкото въстание през 1841 г. Кръстът е обозначен и върху руската карта на България, създадена по времето на Руско-турската  война.

Ако сте любители на спелеоложкия туризъм, община Чупрене има какво да ви предложи. Тук има много пещери, някои от които са достъпни за туристи без екипировка. В една от тях – Десни сухи печ, са намерени следи от праисторически хора и пещерна мечка. През 1972 г. там е проведен медицински експеримент с престой на човек в изолирана среда. В продължение на 62 дни в пещерата са били държани хора без контакт с външния свят.

Праисторически люде са обитавали и пещерата Леви сухи печ. В нея са намерени керамика и монети от Римската империя. През 1985 г. във вътрешността й е построена и оборудвана геофизична лаборатория, в която са се провеждали геодинамични измервания на земната кора.

За водоизточник се използва пещерата Водни печ, дълга 1300 м. В нея обаче може да се влезе само при ниски води. Вода блика и от пещерата Суодолски печ, в която са  открити керамика и средновековни монети, но не е проучена.

Село Чупрене е изходният пункт на четири от десетте екопътеки в района. За всички крайната точка са красивите местности на 1300 м височина – Бекинска шобърка и Мартинов Камък. През лятото без бинокъл от връх Поповица (1500 м) може да се види тихия син Дунав.


Защитеният български ерантис е едно от първите пролетни цветя На сцената на Турлашкия фолклорен събор Поглед към връх Миджур

В категории: Новини , Пътеводител , Туристически обекти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки