Шахти на 2000 години още поемат водата от Римския стадион
Автор: Камен Колев
Двата римски акведукта, запазени в Пловдив, са единствените водопроводни съоръжения от времето на Римската империя, запазени до днес в България. Западният, който се намира близо до днешния Коматевски надлез, е едно от най-внушителните постижения на древния ум, което нарежда града сред най-модерните европейски полиси от времето на Римската епоха.
Малко известен факт е, че шахтите в античния град близо две хиляди години са изпълнявали безпогрешно отводнителните си функции. Благодарение на архитектурните и инженерни умения на древните хора, Филипополис бил снабден с прясна планинска вода от Родопите.
При разкопките в годините археолозите са открили два акведукта и глинен водопровод, вероятно построени през II-III в. Първите канали били положени под филипополските улици в началото на II в., когато градът бил напълно преустроен. Реконструкция е била направена след разрушителното нашествие на готите през 251 г.
Двата основни каптажа са били край днешните села Куклен и Марково. Водата е идвала по две трасета, които според едни изследователи са се съединявали малко преди кв. „Коматево”, а според други продължавали успоредно през града, на места с разстояние 30-40 м един от друг. Части от трасетата минавали високо над земята, повдигнати на масивни колони, други пък вървели под земята.
Към града водел и допълнителен водопровод с дължина 5 км. Двата акведукта във Филипополис били с обща дължина от 30 км. Единият бил дълъг около 6 км и е имал различни по размери основи. Фундаментът им бил поставен върху набити в земята дървени пилони.
Днес по-запазен и впечатляващ е западният акведукт. За основа на неговите колони е бил изграден непрекъснат зид, широк 4,40 м. Във височина била приложена характерната за римляните смесена техника на зидане opus mixtum, при която върху каменни квадри са били поставяни редове тухли.
Акведуктите събирали водите си в големия резервоар на акропола, откъдето глинени тръби отвеждали водата към града. Водопроводът захранвал обществени сгради, водния часовник, синагогата, баните, шадраваните. Богатите домакинства също имали течаща вода в кухните, баните и тоалетните си, която идвала по оловни тръбопроводи.
Двете съоръжения осигурявали на жителите на Филипополис 43 000 кубика чиста вода. За сравнение, съвременната консумация на вода в Пловдив е около 170 000 кубика дневно при няколко пъти по-многобройно население.
Един ден водата в древния римски град спряла.
„Голи мъже, които се канели да вземат един последен душ преди да напуснат обществените бани, започнали да кълнат, молейки всемогъщия Зевс да накаже виновника за спрялата вода. Край притихналите обществени чешми робите се завайкали, чудейки се как ще се върнат при господарите си без вода и как ли ще бъдат наказани за това. Кръчмарите заповядали на слугите си да забърсват мръсните съдове с надеждата, че подпийналите клиенти няма да забележат разликата. Нежните страни на сенаторската съпруга поруменели от срам, докато приятелките й се кикотели на замлъкналия шадраван. Стоте хиляди жители на Филипопол, които водели цивилизован живот с постоянно течаща вода, изведнъж разбрали колко е лесно да приемеш за даденост нещо, което изисква усилия и човешка изобретателност”, разказва електронното издание „Рим в Пловдив”.
Тогава хората, които отговаряли за водоснабдяването на града, проверили резервоара на акропола. Трябвало да открият къде е течът във водоснабдителната система. Стигнали до извода, че големият резервоар за спешни ситуации на днешния хълм Джендем тепе може да подсигури града с достатъчно количество вода. Така животът в древния град влязъл в нормалното си русло, след като резервоарът на Джендем тепе, наричан кастелум, бил задействан.
Един от двата акведукта във Филипополис е излизал на Римския стадион и мястото може да бъде видяно и днес от посетителите. В края на пистата археолозите открили две симетрично разположени отводнителни шахти, иззидани от тухли. Целта им е била да събират водата от пистата и да я отвеждат в канала под покритата улица.
Самата улица е била построена през 172 г. сл. Хр. при император Марк Аврелий с отводнителни функции. От двете й страни на по-високо ниво е имало система от зидани канали, които са се пресичали. Това добре замислено съоръжение е причината Римският стадион, който е под кота нула, никога да не се наводнява, дори и при най-обилните валежи.
Канализацията била занемарена около края на V в., когато древните граждани на Филипополис изоставили жилищата си в равнината и се преселили на акропола. Акведуктите на Пловдив са били възстановени през 80-те години на миналия век върху автентичните си основи.
И в други селища на България е имало римски акведукти, но те не са запазени, нито добре проучени. Един от тях е водопроводът, захранвал Никополис ат Иструм. Той е черпел вода от подземната река на Мусинската пещера и е имал капацитет от 16 000 л вода на денонощие.
Акведуктът е пресичал долината на река Росица край село Дичин, бил е висок 18 метра, дълъг 2,8 км и широк 4,6 м, смятат историците. Съоръжението било охранявано от крепост с военен гарнизон.
Градовете в Европа, в които са открити акведукти, изобщо не са много. Заради това, че съоръженията били много скъпи и трудни за изграждане, особено ако имало арки, само най-богатите и големи полиси можели да си ги позволят.
По този повод един ден Секст Юлий Фронтин (35 – ок. 103 г.), управител и отговорник за водоснабдяването на Рим, възкликнал: „С тези множество необходими структури, пренасящи толкова много вода, сравнете, ако искате, неизползваните пирамиди и безполезните, макар и известни, строежи на гърците!“.
Преди построяването на един акведукт древните хора изследвали дебита, чистотата и вкуса на водата от потенциалния водоизточник. Специалистите се съобразявали и с физическото състояние на хората в градовете. После се правели изчисления откъде точно да минава водопроводът, какъв да е наклонът му, колко да е дълъг каналът. За строежа на съоръженията били използвани роби.
Предвид стратегическата важност на съоръженията, още при строителството им било обмисляно как да бъдат пазени и защитавани. В древния Рим за тази цел специално били наети около 700 души. Впрочем Рим е един от европейските градове с най-много запазени акведукти до днес. Сборната им дължина достига 400 километра.
До началото на III век градът бил обслужван от общо 11 акведукта. Първият - Аква Апия, бил построен през 312 г. пр. Хр. с дължина около 15 км и подземно трасе. Днес частично е запазен Аква Клавдия, който бил дълъг около 70 км и имал 10 км арки, на места високи до 27 метра. Акведуктът Аква Марция бил завършен през 140 г. пр. Хр. Той бил дълъг около 90 км, имал 11 км арки и всеки ден доставял до града 190 милиона литра вода чрез силата на гравитацията.
В града тя се вливала в разпределителни резервоари, а от тях в други разклонения. В Рим водоснабдителната система се разраснала толкова много, че можела ежедневно да осигури по 1000 литра вода на всеки жител на града.
Части от акведукти са запазени във Франция, в гръцкия град Тасос, а останките от най-добре запазения римски водопровод могат да се видят край френския град Ним. Наречен е Мостът над река Гард (Пон-дю-Гар) и е висок 49 метра.
Точното време на построяването му е загадка, но се смята, че е бил издигнат около 19 г. пр. Хр. под ръководството на Марк Веспасиан Агрипа. След залеза на Римската империя този акведукт постепенно излязъл от употреба, но конструкцията му се оказала полезна и той започнал да се използва като мост. През XVIII век започнало възстановяването му, а през 2000 г. е била направена основна реставрация и в района бил създаден нов музей.
Смята се, че най-дългият древноримски акведукт, запазен в Западна Европа, е този в испанския град Сеговия. Той е дълъг 728 м, а е висок 28 м. Предполага се, че е строен по времето на император Веспасиан.
