Пилигрим от Порос донесъл ценната реликва с лечебен прах от гроба на св. Йоан Богослов в Ефес
Автор: Диана Славчева
Миналогодишният археологически сезон се оказа твърде ползотворен за екипа на РИМ-Бургас. През 2014 г. институцията е осъществила 10 археологически проучвания – 2 редовни и 8 спасителни, както в областния център, така и в Поморие и Ахтопол. При едно от тях Бургаският музей направи едно от най-важните открития в своята история.
При разкопки на п-в Форос край бургаския квартал Крайморие бе открита и напълно проучена раннохристиянска базилика от VІ в., като до разбитата й реликварийна камера археолозите намериха оловна ампула. Ценната реликва е със скромни размери – дължината й е малко над 2 сантиметра, а диаметърът – едва 17 мм. Тя също е датирана от шестия век. Някога е била с две дръжки, но след петнадесет столетия, прекарани под земята, от едната не е останала следа.
От едната си страна ампулата е орнаментирана с равнораменен кръст в медальон, а от другата – с два вписани един в друг равнораменни кръста.
Ръководителят на разкопките – директорът на РИМ-Бургас Милен Николов, уточнява, че подобни находки се явяват поклоннически атрибути. „В тях са се съхранявали реликви – елей от гроб на светец, светена вода от особено почитано място и др. През VІ в., когато поклонничеството е особено силно, пилигрими от целия християнски свят са се стичали в Светите земи. В тях има няколко поклоннически центъра – на първо място Йерусалим, където е Гробът Господен; Абу Мина в Египет с гроба на св. Мина; Антиохия с гроба на св. Симеон; Селевкия с гроба на св. Текла; о-в Хиос с гроба на св. Исидор; Ефес с гробовете на св. Йоан Богослов, св. Мария Магдалена и св. Тимотей. В тези центрове се произвеждали основно глинени ампули за светена вода“ – уточнява Милен Николов.
По думите му, от този период са известни общо 43 оловни ампули от целия свят. 20 от тях са открити в базиликата „Св. Йоан Предтеча” в Монца, Италия, и са дар от ломбардската кралица Теоделинда в нач. на VІ в. 16 от тях са намерени в гроб в абатството Сан Коломбино в Бобио, близо до Милано. Една произхожда от абатството Сен пер де Каселес в Испания.
Извън тези центрове, три се съхраняват в Германия и четири – в САЩ. Всички те са изработени в Йерусалим и са с изображения на евангелски сцени. Но въпреки че са от олово – каквато е ампулата от Форос, те твърде много се различават от нея.
От направените проучвания археолозите са установили, че размерът на изящния артефакт от Форос и изображения върху него са идентични с една група глинени ампули, произвеждани в Ефес. Затова и на този етап приемат, че реликварият от Бургас е от този поклоннически център и според научните изследвания трябва да се свърже с култа към св. Йоан Богослов.
Този светец е особено тачен от ранните християни. Той е бил любим ученик на Исус Христос. Според Библията, докато агонизира на кръста, Спасителят поръчва именно на него след смъртта му той да се грижи за неговата майка – св. Дева Мария.
Св. Йоан Богослов се заселва в Ефес заедно със св. Богородица и св. Мария Магдалена. Тук той написва Апокалипсиса и свършва земния си път.
Според исторически извори, веднъж в годината – на 8 май, когато се чества паметта на светеца, поклонници от цял свят се стичали на гроба му в базиликата в Ефес, над който имало скала, която пилигримите обсипвали с розов цвят. На следващия ден, по чудодеен път върху камъка се появявал прах, който лекувал всякакви болести. Именно него поклонниците събирали в ампули – реликварии и отнасяли по родните си места като знак за поклонението им и като апотропей (талисман или амулет; предмет, на който в древността са приписвали свойството да предпазва хора, жилища, животни, обори, ниви и др. от зли духове, б. р.).
Според някои учени, този прах е бил цветен прашец от розите, с които е бил отрупван гробът на светеца.
Затова на този етап от проучванията археолозите от Бургаския музей смятат, че някой пилигрим от крепостта Порос, извисявала се на полуостров Форос, е извършил поклонение на гроба на св. Йоан Богослов в Ефес, откъдето е донесъл ценната реликва с лечебен прах.
Трябва да се отбележи, че до този момент няма данни подобен реликварий да е откриван при археологически разкопки нито в България, нито в чужбина.
Самият храм, в който е намерена уникалната ампула, представлява трикорабна едноапсидна базилика с притвор. При разкопките му е разкрита напълно запазената оригинална подова настилка от керамични плочи в притвора и отчасти – в централния кораб на църквата. Тя е изградена от големи, добре обработени камъни, споени с кал.
И макар че през годините на соца върху останките се е вихрило с пълна сила съвременно строителство на стопански постройки за местната кравеферма и е издигната радиомачта, реликварийната камера в апсидата се оказва почти напълно запазена. Тя е вградена в основата на стълба, носещ олтарната маса. При напускането на църквата камерата е разбита и реликвите от нея са били взети. Но пък в бързината ампулата е пропусната и така в крайна сметка попада в ръцете на археолозите.
По време на проучванията на православния храм, освен реликвария, са намерени и много други интересни находки – керамични лампи, фрагменти от декоративна мраморна украса, цели керамични съдове, над 500 бронзови монети, мраморна колона със спираловидни канелюри, напълно запазен мраморен съд за светена вода. Всички тези артефакти сега се съхраняват в РИМ – Бургас, като успоредно с това се извършва тяхното почистване и консервация.
Специалистите от музея са категорични, че на територията на община Бургас досега няма открит подобен паметник – християнска църква с толкова ранна датировка. До този момент е разкрит единствено параклисът на брега край Сарафово, който обаче е датиран като много по-късна постройка – от началото на ХІІ в.
Храмът с уникалната ампула дава представа за внушителния мащаб на крепостта Порос и подсказва, че тя е имала голямо значение през Късната античност. Същевременно, този ранен християнски паметник определя Порос и територията на съвременния Бургас като християнско средище още от края на V - началото на VІ в.
В последните дни на проучванията през миналия сезон пред олтарната част на храма бе открита и погребална камера. Тя е на дълбочина 1,20 м от подовото ниво и е изцяло покрита с керамични плочи, запечатани с хоросан. Първите предположения са, че тук е било погребано духовно лице с висок ранг в църковната йерархия.
Очаква се тази година разкопките на полуостров Форос да продължат. На този нос край бургаския квартал Крайморие археолозите разкриха през 2014 г. и останки от богата римска вила, която е била измазана с фина мазилка с червеникав цвят, известен в науката като „помпеанско червено”. По същия начин са били оцветени богатите сгради в Помпей, Италия.
Една от другите ценни находки, с които РИМ-Бургас се сдоби през миналата година, бе и единственият открит засега в Тракия оловен печат на българския цар Петър и царица Мария, който е от Х в. Той бе предоставен на музея от жители на бургаското село Русокастро, където през 2014 г. продължи работата по изследването на таен проход към едноименната крепост, известна от историята като Червената крепост, където през ХІV в. кръстосват мечове войските на Иван Александър и на византийския император Андроник ІІІ. Битката бележи последната българска победа преди завладяването на България от османлиите.
Като цяло Бургаският музей отчита една успешна отминала година, наситена освен с разкопки, но и с богата и многообразна друга дейност. Екипът му успя да представи три нови експозиции – „Островът на лечителката” на о-в Св. Анастасия; „Съкровищата на Бургаския музей” в Археологическата експозиция и „История на Бургас” в Историческата експозиция. Допълнително са изготвени и експонирани, самостоятелно и с други музеи, още 7 изложби в Бургас, Шумен, Царево и Ахтопол. В момента в природонаучната експозиция се реди нова зала, в която ще бъдат изложени най-различни вкаменелости.
