Разбира се, че в момента най-важният проблем на българите е майката, решила да подаде цица на бебето си, когато й е ревнало в мола. Какво си въобразява, тая? Показва плът на честния и целеустремен покупател, хукнал да черпи с пълни ръце от демократичните блага на съвременното си евроатлантическо битие.
Ами, ако той се прехласне извънредно по гледката и забрави първоначалната си идея за купуване на парче луканка, малко сирене и пакет сол и изведнъж нещо й направи? Не е добра тази идея, няма никакво право тази жена да си вади гърдата току-така пред хора и да ги развращава! Ужасна гледка е това! Несравнима с намереното петгодишно трупче на момченце в куфар, то това си е нещо съвсем в реда на нещата.
България е толкова хубава, изобилна откъм грижа за всеки свой гражданин страна, че няма как това да не бъде една от основните теми на обсъждане от презадоволените й (и умни, та чак разсъдливи жители).
Обидило ли е момчето от охраната майката с молбата си да се премести в определената за това стая? Ето този въпрос не дава мира на социолозите и сърцеведите (едно време другарката по български така наричаше Йовков) у нас.
С огромно настървение обичайните всичкознаещи запълниха де що има сутрешен блок по телевизиите в сладострастни разсъждения. Даже малко ме е яд, че по въпроса не бяха поканили Владимир Каролев. Или Стефан Гамизов.
Понеже у нас през няколко месеца не гърмят складове за боеприпаси и такива фабрики и не умират десетки хора, най-трептящата обществена болка е този случай. Толкова важна, че от телевизионния екран дискусията се премести с още по-голяма сила на работните места на разтревожения българин. Тоест, във Фейсбук и стотиците тъпи интернет форуми.
Напълно обяснимо е – 90% от техните потребители са и сред най-ревностните почитатели на мола, сигурно възприемащи случката като чисто оскверняване на своя храм.
Не може в него някаква жена да си вади на показ гърдите, притеснително е. Виж, по клиповете на чалгаджийките (и чалгаджиите) гледките на напращели мамилни образувания е нещо съвсем естествено, дори и наложително. Това там си е истинският живот, твърдят заетите с майката и бебето мозъци. Риалити е.
Пък и риалити у нас, наспорил Господ. Сигурно България е страната с най-много риалити на глава от населението. Като знам приблизително какъв е неговият брой, мисля, че след има-няма 5-6 години всички жители от нашата мила родна страна ще са минали през някакво телевизионно риалити.
Я ще са се пробвали да готвят, я да пеят, я да лежат, пърдят и се оригват сред разсъждения за живота, съвсем по бигбрадърски. Нямаме куца политика, управлението ни е изключително кадърно, здравеопазването ни е на световно ниво, образованието е сред най-качествените и подготвя умно и способно бъдеще за нацията.
Как тогава да не се занимаваме с риалити? И с екзотика. С ръкопляскания и умиление посрещнахме приетия от Народното събрание закон, според който всеки, тръгнал да си прави операция за смяна на пола, вече няма да бъде дискриминиран.
Абсолютно всички други закони са ни наред, спазват се стриктно, само този липсваше, това е своеобразен връх в нормотворческата дейност на четиридесет и третия парламент. Евалла, плача на колене!
Не съм прав, обаче, така лекомислено да пренебрегвам другата основополагаща тема в текущото ни от последните дни житие-битие. Тя всъщност си е постоянно актуална. Футболът, бе, цар Футбол. Отделно, че всички 12 отбора от така наречената ни „А“ група играят красиво и пълнят стадионите до дупка, водещите „грандове“ (с извинение) демонстрират, че са острови на стабилността и богатството. И така, притихнали в мотивираща радост, очакваме края на тази седмица, когато ще направим за смях некадърните италианци.
Напоследък с нова сила се разбушува и любимият ми епизод от родния футбол – Николета и Валери. Валета и Николери. Последното двайсет е, че след като известно време се обичаха като гълъби, сега щели да сторят разлъка. „Николета гола вода в леглото“, беше последното високоволтово заглавие на първа страница в един от любимите ми вестници. С цици на трета страница.
Ето, дойдохме си на думата – цици в образователните печатни (и телевизионни, споменахме) медии, там им е мястото. В мол – но пасаран!
Майката, която изхващаха с цоцащо бебе, обяви, че ще съди мола. Което разрази с нова сила теми и подтеми за медиите и тъпите интернет форуми. Но аз най се зарадвах на ярката гражданска страст, с която тотална и мощна опора й стана Българският хелзинкски комитет. Тоя, дето съди колегата ми Калин Руменов, задето говори истината за циганите у нас. И за лицемерието ни по различни поводи.
Колеги от сутрешните блокове, спите ли? Я веднага напоителни репортажи за подобни случаи в Германия, Австрия или Франция, например! На тема „Има ли майки, осъдили мол, защото не им позволил да кърмят в него“. (Айде на бас, че ще се появи точно толкова малоумно формулиран анонс в някой блок с развълнувани водещи сабахлян).
А преди дни започна ново, страхотно шоу: някакви стават булки и младоженци от пръв поглед.
Нали ви казах, плача. На колене.
