Български професор обруга акта на Съединението

Автор: д-р Петър Ненков, полковник от запаса, военен историк

Академик Илчо Димитров – автор на прекрасни книги за Съединението, със сигурност ще се преобърне в гроба, ако чуе какви ги плещи синът му – проф. Иван Илчев, за най-великия акт в българската история.
Преди няколко дни в Пловдив се основа национален комитет за честване на 130-годишнината от Съединението на България. На нарочна пресконференция членът на комитета и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев ни в клин, ни в ръкав заяви пред присъстващите, сред които и шефа на РИМ- Пловдив Стефан Шивачев, пловдивския заместник-кмет по културата Стефан Стоянов и бившия шеф на Държавна агенция „Архиви” и настоящ съветник на президента Росен Плевнелиев, Мартин Иванов:

„Не всички факти от Съединението са положителни и затова е нужен нов прочит (!?). Винаги разглеждаме Съединението като положително явление и това е вярно. Но то изиграва и доста негативна роля във външната политика на България. Има литографии и снимки в пловдивския музей, които не са анализирани. Една от тях показва как българските войски напускат Пирот и бойците ни са окичени с крадени часовници и кокошки. Има начин да се погледне от различен ъгъл на Съединението".

Като българин, родом от Пловдив и офицер от запаса, аз съм потресен как за пореден път мастит български учен се опитва да се изгаври с велики личности и събития от нашата история и да ревизира истината за тях. Бих искал да попитам професор Илчев как може за едно от най-светлите събития в нашата история, извършено против волята на Великите сили, единствено със задружните усилия на българите от двете страни на Стара планина, да говори за крадени кокошки и часовници?! Докога, господа професори, ще маскарите нашето героично минало и ще обругавате паметта на загиналите за свободата и националното обединение!?

Но защо ли се учудвам. Това не е единственият подобен прецедент в последните години, а пошла и грозна практика, в която български историци, водени от стремежа си да кажат нещо оригинално, преобръщат историята като хастар на стара дреха и ни натрисат своите „изследвания”, с които отричат очевадни факти. То не бяха гаври с Баташкото клане, забрани за стиховете на Вазов и Ботев, че се обиждали турците, унизителни квалификации за най-великия син на Майка България – Васил Левски... Стигна се дотам, че на открит урок пред ученици настоящият министър на образованието, също професор, оплю светила в българската и световна наука! Иска ми се да попитам тези историци с гръмки научни титли: „Господа, вие на каква кауза служите и така ли преподавате българска история на своите студенти?”Ако е така – Бог да пази България!

Преди известно време, сърфирайки с дистанционното из телевизионните канали, случайно попаднах на интервю, което професор Иван Илчев даваше пред журналистка от новинарската телевизия „Европа”. Темата бе за освобождението на България от османско робство. Шокиран бях, когато той хвърли поредната медийна бомба, казвайки че по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) най-пострадало от насилията на воюващите страни било не българското, а... циганското и турско население (?)! Но защо професорът не коментира дивата вакханалия от животински страсти, която турците изливат над беззащитното българско население в Стара Загора през тази война.

При нея са изклани и поругани зверски 14 хиляди българи, а градът е разграбен и изпепелен до основи. Повечето от гаврите и злодеянията са извършени от цигани и башибозуци. Но за това се мълчи! Пък после се сърдим, че другите не ни уважават. Ами когато сами не уважаваме своята история, няма защо да се сърдим, че и другите  не ни ценят! Изглежда, че за някои учени парите на Сорос са по-ценни, отколкото историческата истина.

А има толкова много случки и събития, които предизвикват гордост у всеки българин. Като похода на бързите нозе например, при който южнобългарските войски тръгват от турската граница към София и вървят денем и нощем – в кал, дъжд и сняг, по път и без път, без сън и почивка, и за два дни изминават над 160 километра, хвърляйки се директно в боя. За тях германският подп. Блекнер пише: „Българската армия извършва маршове, които се сравняват с най значителните във военната история от всички времена”!

Или пък онзи критичен момент от сражението на Сливница, в който съдбата на българската армия виси на косъм, и в който капитан Олимпи Панов, оценявайки надвисналата опасност, заповядва: „Съберете незабавно музикантите, ординарците, писарите, готвачите, въоръжете ги с пушките на убитите и ранените и ги разположете в окопите. Кажете им, че в техни ръце сега е съдбата на България. Така беше някога на Шипка! Тогава техните бащи и братя издържаха! Длъжни са да издържат и те“! И те издържат.

С едно вдъхновение и храброст, които рядко се срещат в световната военна история, те разгромяват сърбите в жестоки боеве на Мека црев, Три ши и Гургулят и осуетяват намерението на крал Милан да пие бяло кафе в софийските кафе-шантани и да даде бал по Архангеловден на своето офицерство в двореца в София, за което вече има отпечатани покани.

А в боевете за цитирания от проф. Илчев Пирот българските воини разгромяват поголовно сърбите и изкарват от равновесие крал Милан и неговия министър Илия Гарашанин. Той заповядва да се разстрелват на място самонаранилите се сръбски войници и да се даде на войската двойна дажба ракия, но и това не помага!
Ето за това трябва да се пише и коментира, а не за снимки с крадените часовници и кокошки. И ако така професорът защитава каузата на Съединението, по-добре да си подадете оставката като член на комитета за неговото достойно отбелязване!

В категории: Горещи новини