А в правителството демонстрират оптимизъм, че ще си върнат милиардите, взети назаем, за да се плати на вложителите в КТБ
Автор: Ани Петрова
Няма как да не сте научили – мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев продаде на eдна общо взето мистериозна компания от Лихтенщайн с име на пощенска кутия – LIC 33, представлявана от Пиер Луврие, своите дялове в БТК ("Виваком"), във военните заводи "Дунарит" и "Авионамс", НУРТС, пийпълметричната агенция „Гарб" и цифровия мултиплекс „Фърст диджитал". Общо сумата е 1 (едно) евро, но пък купувачът има ангажимента да изплати около 900 млн. евро задължения на тези компании към КТБ.
От Комисията за защита на конкуренцията обаче заявиха, че нито те, нито Брюксел са давали разрешение за сделката. Правителството призова в официална позиция LIC 33 да огласи произхода на капиталите си. Премиерът Бойко Борисов пък коментира, че е нужна и позицията на ДАНС, тъй като част от тези компании имат военно производство и са пряко свързани с националната сигурност.
Би могло да се каже и по друг начин – Цветан Василев, когото прокуратурата очаква с вече написана заповед за арест – продава немалка част от България, дадена му през годините от няколко поредни правителства, които правеха чудеса от храброст, за да осигурят разцвета на Корпоративна търговска банка и да умножат личното богатство на нейния мажоритарен собственик.
И все в тази връзка, България неотдавна продаде държавни облигации за 3,1 милиарда евро на международните финансови пазари.
Това е първата емисия от средносрочната дългова програма на правителството, която ще се използва за погасяване на дългове и финансиране на бюджетните дефицити в следващите три години.
А като казахме дългове – сред тях са и едни 3,6 млрд. лева, които Фондът за гарантиране на влоговете получи като заем, за да изплати онези гарантирани от закона 100 000 евро на всеки вложител, изгърмял с депозитите си в КТБ.
Отборът на оптимистите
Бъдете убедени, че сме твърдо мотивирани да направим това, на което имаме право, за да приберем обратно всичко, което държавата е разходвала като средства по КТБ. Това заяви в сряда вицепремиерът Томислав Дончев в предпазлив коментар на сделката на Цветан Василев с инвеститорите от LIC 33.
Дончев дори каза, че като член на правителството няма право да изразява опасения, страхове или други емоции, но изтъкна, че с отпускането на споменатите 3,6 млрд лева на Фонда за гарантиране на влоговете държавата се е превърнала в основен кредитор на КТБ.
Поради което интересът на правителството към всичко, което се случва около КТБ, е изключително подчертан и обоснован, а всички изплатени пари, които тежат на гърба на българските данъкоплатци, трябва да бъдат прибрани.
Трайчо Трайков, бившият колега на Дончев в първото правителство на ГЕРБ, обаче не е обвързан с тегобата на премереното институционално говорене, поради което в прав текст заяви, че "връзките между Цветан Василев и инвеститора Пиер Луврие са повече от очевидни, поради което изглежда, че в случая Василев се договаря със себе си".
Трайков, а и бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов, са на мнение, че инвеститорите от Лихтенщайн изглеждат като подставени лица. По думите на Трайков, години наред се е отричало, че продадените от Цветан Василев фирми са свързани, въпреки че тяхната свързаност се е знаела от всички, с изключение на управление "Банков надзор" на БНБ.
Сумата от 900 млн. евро, за която беше казано, че ще покрие дълговете на компаниите към КТБ, е занижена два пъти, смята Кольо Парамов. Според него вече е ясно, че активите на Цветан Василев са за над 5 милиарда лева и няма обяснение защо държавата вече не ги продава, за да покрие парите, с които изплати гарантираните депозити до 100 000 евро на човек.
Още 17 компании са собственост на Василев. Трябва да се предотврати опитът тази собственост да се прехвърли на съмнителни лица и офшорни фирми, предупреди Парамов. "Квесторите в КТБ по искане на Иван Искров заблудиха цяла България. Те обезцениха всички активи на банката до такава степен, че да може тя да бъде фалирана. Освен това задържаха процеса с няколко месеца", допълни той.
Все в тази връзка в сряда СГС назначи двама временни синдици на КТБ. Тяхната задача, по думите на премиера Борисов, е да спрат разграбването на това, което е останало от банката, докато се чака процедурата по обявяването й в несъстоятелност да мине през петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС). Очаква се през следващата седмица да бъде определен и трети временен синдик, а сегашните квестори, назначени от БНБ, да бъдат освободени.
Делото във ВАС ще се гледа през април, като съдебният състав ще бъде председателстван лично от административния ръководител на този съд Георги Колев. За съдия-докладчик е определен Росен Василев. Останалите трима магистрати, които ще решават ключовото дело, са Милка Панчева, Александър Еленков и Наталия Марчева.
В магистратските среди се коментира, че Георги Колев никога не се е занимавал с административно правосъдие, а освен това юридическото му образование е получено във Висшата школа на МВР. Преди да оглави ВАС, той е бил наказателен съдия в Софийския градски съд, а преди това следовател и прокурор.
20 години дългове...
Хората разчитат в следващите 20 години да управляваме ние, за да могат да си вземат парите. Това са 3 милиарда и 100 млн. евро, които няма от кой да ги вземат. Това заяви премиерът Бойко Борисов на последното заседание на правителството, визирайки вече споменатите 3,1 млрд. евро и необходимостта да се оправдае доверието на кредиторите.
В името на точността, а не за да репликираме уважаемия министър-председател, трябва да уточним, че само 850 млн. евро от емитираните дългови книжа са с падеж 20 години при лихва 3,26%. По данни на Министерство на финансите 1,25 млрд. евро са с падеж след 7 години и лихва 2,18%, а 1 млрд. евро са с падеж след 12 години и лихва 2,73%.
Та ако нещата опират до някакви 850 млн. евро – като нищо ще ги изплатим за една година със собствени сили – сега ще разберете защо.
От стенограмата на правителственото заседание става ясно, че премиерът хвали приходните агенции за голям успех - 820 млн. лв. повече приходи за първите три месеца на 2015 г. в сравнение с миналата година.
„С една дума, без много да се шуми, без никакви предварителни приказки и изхвърляния, звеното за борба с контрабандата, което е съставено от прокурори, ДАНС, МВР, Финанси, НАП, „Митници“, с изведени отделни работни места, само по това работещи, материалният израз е най-добрата оценка – 820 милиона повече за тези три месеца от миналата година.
Тези пари иначе отиват в организираната престъпност, отиват в корупция, отиват в сивия сектор“, казва Борисов след отчета на финансовия министър Владислав Горанов, когото преди това похвали персонално.
„Амбициозната задача, която сме си поставили за тази година, е да минем 1,5 млрд. Ако това успеем да го направим, си затваряме дупката в дълга и затова си позволихме с Калфин и Горанов да похарчим за Коледа, сега за Великден, общо 100 млн. лв. за българските пенсионери. Както се вика – излишъци, които месечни ще се появят, ние вече сме ги похарчили за социална дейност“, допълва премиерът.
И пари за харчене по избори
В сряда премиерът Бойко Борисов обеща на министрите си, че през 2016 г. „това, което изкараме повече, ще ви дам да похарчите – за болници, за хеликоптери, за армия, за МВР, за социални, за „Бърза помощ“, да строим, да оправим свлачищата и срутищата, жп линии“.
Борисов не спомена и дума за предстоящите президентски избори, но пък коментира темата „КТБ“, както и влизането на синдици там.
„Уж нямаха собственост, пък как изскачат, за по едно евро продават маса предприятия, което удивително ми напомня „Кремиковци“ едно време и „Балкан“ как си отидоха“, отбелязва премиерът.
„Факт е, че всички политически партии показаха зрялост, показаха, че единственият начин да отговорим на законното бавене в съда на обявяването на банката във фалит е назначаването на синдици, разбраха проблема на правителството, всички гласуваха в парламента“, допълва Бойко Борисов.
По думите му целта на правителството е имуществото да бъде върнато в полза на държавата и след това, когато бъде разпродадено, парите да си влязат в бюджета, „сиреч, данъкоплатците да не загубят пари”.
Логично е да се предполага, че всичко най-интересно около сагата КТБ – Цветан Василев предстои. Което включва и избора на нов управител на БНБ. Мандатът на сегашния гуверньор на централната банка Иван Искров приключва през октомври 2015 г.
Преди дни обаче той заяви пред парламентарната комисия по аферата КТБ, че чака с нетърпение депутатите да изберат нов управител на БНБ, за да подаде най-после оставка. И си пожела това като подарък за рождения ден, който междувременно отмина на 26 март…
