Има ли изпитани рецепти от народната медицина, които помагат при заболяването ихтиоза?
Дона Златева
Ихтиозата е наследствено заболяване, характеризиращо се с дифузно нарушение на кератинизацията (вроговяването) на повърхностния слой на кожата. Тя става суха и започва да се лющи на люспи. Заболяването се развива в резултат на генна мутация, която се предава от поколение на поколение.
Обикновено се установява от втората седмица след раждането до навършването на 3-годишна възраст; при ихтиозис вулгарис – най-разпространената форма на болестта – към петата година на детето.
Първоначално кожата става суха и груба, а след това се покрива с малки белезникави или сивочерни, прилепнали една към друга люспи. По дланите се наблюдава слузесто олющване на кожата и засилено вроговяване.
В резултата на заболяването на физико-химични и структурни (качествени) промени на протоплазмата на клетките, придружени от нарушаване на функцията им, са подложени зъбите, косата и ноктите. Косата на хората с това заболяване е суха и чуплива, ноктите също са чупливи и се белят, а по зъбите се развиват множество кариеси.
В не малко случаи клиничното състояние се съпътства с очни заболявания - най-често хроничен конюнктивит, ритинит и характерното късогледство, което започва да се проявява още от ранна детска възраст. Проявлението на болестта се изостря през студеното време на годината.
Тъй като имунната система е отслабена, налични са чести алергични реакции и гнойни възпаления. Като следствие от всичко това най-често се явяват и сърдечно-съдови проблем и заболявания на черния дроб.
Лечението е трудно, хора, страдащи от това заболяване, дори твърдят, че е невъзможно. Предвид това, че се дължи на генна мутация, това тяхно мнение е близо до истината.
В същото време народната медицина предлага множество рецепти за туширане симптомите на ихтиозата, които при системно прилагане водят поне външно до постигането на значителен позитивен ефект. Ето две от тях:
Рецепта 1 (за изготвяне на мазило): Взема се 500 г масло от жълт кантарион, 100 г пчелен восък, 50 г прополис, 100 г борова смола, 30 г от билката змийско мляко (жълтениче), 250 г краве масло (най-добре – домашно), 30 г стрит тебешир. В подходящ съд се поставят маслото и стритият восък и се затоплят до кипване, като непрекъснато се бъркат. След това се добавя смолата и всичко се оставя да ври 10 мин. После се прибавя змийското мляко, добре наситнено, и се оставя да ври още 5 мин. Долива се маслото от жълт кантарион и се поставя и тебеширът. Субстанцията трябва да къкри на слаб огън около 2,5 часа, след което се добавя и прополисът. След половин час се снема от огъня. Получената смес се оставя да изстине. 10-12 часа по-късно отново се кипва. Веднага след това вече се прецежда през многослойна марля. Полученото мазило вече е готово за употреба и с него се мажат болните места.
Рецепта 2 (вътрешно): Вземат се 2 части цветове от билката вратига (Tanacetum vulgare), 1 част дяволска уста, 2 части широколист живовлек, 4 части от билката пирей (Agropyron Repen) и една част полски хвощ. Всички съставки трябва да се наситнят максимално и се заливат с 500 мл вряла вода. Остава се да престои 1 час, след което се прецежда. Приема се по 1/3 ч.ч. сутрин, обед и вечер. Курсът на лечение е 1 месец, след което се прави почивка 1 седмица, след това може да се повтори.
Прилагането на рецептите не изключва
консултация с медицински специалисти
