Бандата на златарите вгорчава живота на търговците и банкерите в Пловдив в началото на ХХ в.
25 Март 2015, Сряда
Преди 80 години
В началото на 30-те години на миналия век Христо Георгиев Стоилов събира
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
група безделници, анархисти, бивши затворници и всякаква друга паплач. Те стават първите рекетьори в България. Посещават собствениците на малки магазини и кръчми в Пловдив и им предлагат срещу скромно заплащане да ги охраняват.
Почти никой не се съгласява. Уговарят се само с двама гърци за по 50 лв на месец. Това обаче е крайно недостатъчно за групата, която брои двадесетина души. Затова предизвикват няколко палежа на магазини и кръчми. Но вместо да се увеличи клиентелата им, дребните собственици се обръщат за помощ към полицията.
Появяват се засилени полицейски патрули, двама от групата са заловени при опит да подпалят един магазин и ги осъждат на по година и половина затвор. Това разколебава останалите и те се отказват от рекетьорството.
В началото на 1934 г. в Пловдив идват арменците Хаик Бабинян и Агоп Перинян. Те са излежали в затвор в Турция по няколко години за кражби. Свързват се с групата на Христо Стоилов и предлагат да се премине към по-крути действия. Босът, за какъвто се смята Христо, се колебае, но неговите помощници Венко Камберов, Апостол Кузманов и Филип Пъжев го увещават да се съгласи.
Първо обират един златарски магазин (по ирония на съдбата неговият собственик е арменец с фамилия Бабинян, като тази на Хаик). Агоп Перинян и Велко Камберов преминават нелегално границата с Турция, където продават откраднатото злато и бижута, а с парите купуват 10 пистолета и патрони за тях. Връщат се пак нелегално в България и групата вече е въоръжена.
Започват повсеместни обири на други златарски магазини и затова са наречени бандата на златарите. По вече познатата схема продават откраднатото в Турция и носят оттам пистолети и патрони. Когато вече всички са въоръжени, започват да продават златото и бижутата за пари, които разпределят помежду си.
Всички си наемат прилични квартири, облечени са хубаво, винаги са обръснати и подстригани. През почивките между обирите като най-почтени граждани посещават кафенета и ресторанти и си плащат сметките. Понеже повечето от златарските магазини в Пловдив вече са ограбени от тях, а пред другите има засилена полицейска охрана, групата сменя своето поприще.
И започва нападения на банки. Те се правят обикновено в края на работното време, когато трезорите вече са затворени за клиенти. Тогава нахлуват 7-8 въоръжени с пистолети и с маски на лицата. Прибират наличностите и изчезват.
Цялата полиция в Пловдив е вдигната на крак. Цивилни агенти душат навсякъде. И при тази обстановка обаче бандата не престава своите дръзки действия. Тогава в Града под тепетата изпращат експерта по борба с особено тежки криминални престъпления капитан Евгени Златанов, наскоро завърнал се след обучение в Италия.
Той се запознава с обстановката и решава, че бандата може да бъде неутрализирана само ако в нея проникне сътрудник на полицията. Ясно му е, че това трябва да е лице, в което гангстерите няма да се усъмнят. Иска и получава разрешение да завербува някой затворник, осъден за криминални престъпления. След внимателно проучване се спира на Маляка.
Истинското му име е Миладин Йовчев. Осъден е на 16 г. затвор, от които е излежал 3. Среща се с него, разяснява му за какво иска да го използва и казва, че ако се справи със задачата, ще го помилват. Маляка се съгласява – и в затвора са достигнали слухове за бандата на златарите, а той вече има на ум с кого да се свърже, понеже познава криминалния свят. Сеща се за един стар свой познайник - Венко Камберов, за когото е почти сигурен, че е в бандата, но не знае, че той е помощник на боса.
Когато го освобождават, успява да се срещне с него, казва му, че е избягал от затвора и търси укритие. По препоръка на Камберов е приет в бандата. По онова време тя планира нападение на пощата. В акцията е включен и Маляка. Той има уговорен начин за свръзка с капитан Златанов и му съобщава за този замисъл на бандитите, който трябва да се реализира на 16 май 1935 г.
На този ден всички пощенски служители са освободени и на тяхно място са поставени полицаи, сред които е и капитан Златанов. Както и очаква, бандитите нахлуват в пощата малко след приключване на работното време с клиентите. С извадени пистолети те заповядват всички да се прилепят с лице към стените с вдигнати ръце. Вместо това обаче, както са инструктирани от капитан Златанов, мнимите пощенски служители откриват огън по нападателите, като се целят в краката им.
Много от тях падат покосени, а другите се разбягват. Ранените обаче правят пълни признания и скоро всички са заловени. Предадени са на съда, който осъжда Христо Стоилов, Хаик Бабинян и Агоп Перинян на смърт чрез обесване, Апостол Кузманов, Филип Пъжев, Петко Бураджийски – на доживотен затвор, 8 души получават от 3 до 9 години, 7 – условни присъди. Велко Камберов успява да избяга в чужбина, но има основание да се смята, че по-скоро му е позволено, защото е допринесъл за разкриването на бандата.
Жителите на Пловдив въздъхват с облекчение и се връщат към нормалния си живот.
Патриотичен календар
21 март 1871 г. — В имението си край румънския град Крайова е убит видният възрожденец доктор Петър Берон
23 март 1907 г. — Умира войводата Филип Тотю
24 март 1201 г. — Цар Калоян обсажда Варна и превзема крепостта, с което градът преминава от Византийската империя в България
25 март 1890 г. — Роден е Чудомир
25 март 1934 г. — Роден е поетът Христо Фотев
26 март 1913 г. — Втора българска армия превзема Одрин
26 март 1934 г. — Националният отбор на България по футбол участва за първи път в квалификация за световно първенство, но губи на собствен терен от Унгария с 1:4
