Ново 3D шоу ще е голямата атракция на празника на старопрестолния град - 22 март
Автор: Здравка Христова
Една от светините във Велико Търново, останали от славните векове на Второто българско царство, е напът да възкръсне от руините. Със 750 000 лв. от Норвежката програма за една година ще бъде възстановена Шишмановата баня, която се намира между църквите "Успение Богородично", "Св. 40 мъченици" и "Св. св. Петър и Павел", на няколко крачки от Владишкия мост.
Тя е една от малкото запазени подобни сгради в България. Не е ясно защо банята е наречена "Шишманова", възможно е да носи името си, защото е останала от времето на последния български владетел преди падането на Търново под турско робство. При разкопки са намерени монети от ХV-ХVI век, което според археолозите означава, че горе-долу по това време тя е престанала да съществува.
Първите известни сведения за Шишманова баня са от 1893 г., когато Карел Шкорпил я нанася на картата, която прави за Търновград. През 1906 г. арх. Георги Козарев публикува в списание "Известие" описание на средновековната сграда, в която има голямо помещение с ниши и корита, чиито останки са застроени със сгради.
През 1986 г. при проучванията си археологът Йордан Алексиев разкрива продълговато помещение с огнище и резервоар за топла вода. То е покрито с цилиндричен свод, има две помещения за къпане и още едно по-малко помещение, най-вероятно съблекалня.
Архитектурната й уредба наподобява класическа римска къпалня.
През 1983 г. сградите са били отчуждени, а собствениците им - обезщетени.
Първият проект за реставрация и експониране на Шишмановата баня е от 1983 г. на тогавашния Национален институт за опазване на паметниците на културата, такъв има и от 2000 г. с автор арх. Донка Колева, но и двата остават нереализирани. Сега историческият обект ще се възстановява по проекта на двама от доайените на великотърновските архитекти - Румяна Брайнова и Иван Чолаков.
Шишманова баня е обявена за паметник на културата още през 1964 г. Проектът включва надграждане на запазените зидове и покриване на цялата постройка. Освен това ще бъде социализиран целият район около Шишмановата баня. Срокът за изпълнение на проекта е 13 месеца.
Предвижда се и изграждане на подходи към обекта. След като той бъде завършен, туристите ще могат да влизат вътре и да разглеждат останките от отоплителната система хипокаус. Ще има възможност да се направи експозиция и на част от стените. На специални табла ще бъде представена и точна възстановка на сградата на банята.
Добрата новина за възстановяването на Шишмановата баня дойде няколко дена след като великотърновинци видяха на сребърен поднос стария герб на града.
Непознатото наследство беше извадено за публично достояние от Регионалния исторически музей. Историческата реликва е показана в специална витрина в музей "Възраждане и Учредително събрание".
Първият герб на Велико Търново е разработен от Димитър Багрилов и е приет от местната управа през 1921 г. Художник, учител, дарител и един от най-активните общественици на старата столица от края на XIX и първата половина на XX в., Багрилов (1866-1940) включва в герба елементи, свързани с историческото минало и утвърждаването на българската държавност, разказа директорът на музея Иван Църов.
Символите на герба са представени върху испански щит на бял (сребърен) фон. Горната част е крепостната корона, която според автора е елемент от първата порта на крепостта Царевец. Под нея върху лента е изписан девизът на Търново: "Твърдост, бодрост, вярност, постоянство".
Твърдост - проявена в борбата за запазване на политическата независимост на Второто българско царство и символизираща естественото географско положение на града като природно защитена твърдина. Бодростта олицетворява отзивчивостта и дейното участие на търновските граждани в църковните и революционни борби през Възраждането. Третата дума от девиза е вярността към Търновската конституция. Постоянството е проявено в стремежа към свобода и прогрес.
В централната част на символа на Търново, изработен от Димитър Багрилов, е българският държавен герб, а от двете страни са средновековните царска и патриаршеска корони, символизиращи административната и духовна власт на Второто българско царство.
Над тях са царският и патриаршеският жезъл, свързани в кръст с родния трикольор. В долната част са изобразени средновековните крепости Царевец и Трапезица с река Янтра. Между тях са църквите "Св. Димитър" , "Св. св. Петър и Павел" и "Св. 40 мъченици", обединени от надписа „Велико Търново”.
През юли 1927 г. знакът, изработен върху метална повърхност с клетъчен емайл, е поставен на сградата на общинския съвет, което съвпада с публикуването му на страниците на "Общински вестник Велико Търново". После гербът е изобразен и на Златната книга на Търновската община. Изработени са също отличителен знак за кмета - герб с позлатена верижка, печати с кръгла форма, херолди и клишета.
През 1935 г. Търновската община поръчва посребрен поднос с градския герб по повод посещението на цар Борис и царица Йоана в града. В горната му част са гравирани царските инициали "Б" и "Й", а в долната част има надпис, който гласи: "На техни величества Цар Борис III - старата столица Велико Търново 1935".
От двете страни на търновския герб са изобразени хералдически знаци, символизиращи династическия съюз между България и Италия.
На гърба на представителния сувенир дискретно е изписано "По композиция на художника Д. Н. Багрилов от гр. Велико Търново". Първият герб на старопрестолния град се използва официално до 40-те години на миналия век.
Димитър Багрилов е роден на 16 октомври 1866 г. в семейството на занаятчията Николчо Д. Бояджиев. Завършва средно образование в Търново и заминава за Белгия, където следва изящни изкуства и специализира в областта на възпоменателната (гробищна) архитектура. Здравословни проблеми го принуждават да прекъсне образованието си и да се завърне в България, където решава да промени фамилното си име от Бояджиев на Багрилов.
Част от картините му се съхраняват в Художествената галерия във Велико Търново, носеща името на най-изявения му ученик, известния български художник Борис Денев. Съучредител е на туристическо дружество "Трапезица" и член на Културно-стопанския съюз "Стара столица", чиято приоритетна задача е събирането и съхраняването на старинни документи и други исторически паметници, свързани с Велико Търново.
Ново 3D шоу ще е голямата атракция на празника на Велико Търново - 22 март. Спектакълът е специално изготвен и е първото събитие за честванията по повод 830-годишнина от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Българската държава. Шоуто носи името "Величието на Асеневци".
Пред погледите на гражданите ще оживее средновековният град. Сградите ще се издигнат върху релефа, който се вижда днес. Ще бъдат представени коронация на български цар, битки, водни и огнени стихии. В спектакъла ще бъдат показани всички царе от династията на Асеневци. Специално се подготвя и нова музика. В едно се обединяват лазерно шоу, 3D анимация и фойерверки.
Продължителността му е около 20 минути. Спектакълът "Величието на Асеневци" ще бъде излъчен на 22 март от 20,00 и от 21,00 часа.
