Последно сбогом с киното. Така Георги Дюлгеров нарече пред публиката на София филм фест „На брега” своя последен филм „Буферна зона”.
Маестрото обяви, че причините са две. Въпреки че се е заклел пред съпругата си да не говори за своите здравословни проблеми, те наистина съществуват и са сериозни, с половин уста произнесе той, което само по себе си предизвика у репортерите тъга и твърда убеденост да не разпитват изобщо за какво точно заболяване става въпрос.
Втората е от естетически-морален характер. Той смята, че киното, което е харесвал, обичал, изучавал и сам създавал, вече е отживелица и проблемите, които то поставя, вече не са същите, за сметка на изискванията за развлечение и екшън на всяка цена.
„Актьорите вече не играят с лице, тяло и глас, не играят с мимика и жест и не това прави сцените. Днешните играят на син и зелен фон, представят си разни неща, разни фантасмагории, а после компютърните ефекти наслагват цялата останала обстановка. И всичко само и единствено заради забавата и гледката. Чувствам, че това не е моето кино, не са проблемите, които искам да поставям”.
Бургазлията обяви, че все пак остава в занаята и винаги ще бъде покрай своите студенти, които искат да възприемат неговия опит както пред, така и зад камерата.
В „Буферна зона” главната женска роля се изпълнява от една от тях. Красивата Розалия Абгарян била харесана от него преди години, още за телевизионния проект „Железният светилник”, където възнамерявал съвсем сериозно да й възложи знаковата роля на Ния.
Така или иначе, заради това, че „Под прикритие” изял всичките отпуснати средства за сериали, идеята останала да чака по-добри времена, а професор Дюлгеров се сетил за младата надежда, когато почнал да прави „Буферна зона”. Още повече я харесал, когато тя недвусмислено обявила на пробите, че няма да се справи и почнала да му предлага свои колежки, според нея „доста по-способни и уверени в себе си”.
Важен е изборът и за главната роля в „Буферна зона” – Руси Чанев. След „Мера според мера” двамата с Професора са се събирали още няколко пъти за важни ленти, така че взаимното доверие между тях е изградено много, много отдавна.
Лъвът Чанев (между другото той и Розалия Абгарян също са бургазлии) се отнесъл много сериозно към всеки детайл и елемент, обръщайки огромно внимание на костюмите и грима, похвали го Георги Дюлгеров. Дори, за да изобрази по-ясно житейския път и „остаряването” на главния герой, се подложил първо на студено къдрене, а впоследствие – два пъти на побеляване на косата при фризьор.
За какво разказва историята? Руси Чанев се пошегува, че това „най-общо са около 3500 шизофренични сънища на режисьора, от които са селектирани около 24, а измежду тях – само 6, които са основата на шестте новели, съставящи „Буферна зона”.
Размисли за изминалото време от живота, равносметка, но и все още останали въжделения, мечти и представи за близкото бъдеще. „Аз” – героят е Тодор Черкезов, който в автомобилна катастрофа става причина за смъртта на жена си, самият той оставайки полусляп. Човек на визията, героят „провижда” няколко сънища, в които осъзнава вините си и стига до милост.
Оператор е Георги Челебиев, музика: Мира Искърова и Христо Намлиев. Освен Руси Чанев и Розалия Абгарян, участват Стефка Янорова, Тигран Торосян, Христина Иванова, Снежина Петрова и Ивайло Христов.
