Законът за фалита на банките прекроен заради КТБ


Законът за фалита на банките прекроен заради КТБ
Началото на края на една българска банка
20 Март 2015, Петък


Промените в нормативната уредба обединиха депутатите, гласуването на второ четене мина почти единодушно

Автор: Ани Александрова

Всряда (18 март), практически с консенсус, депутатите приеха на второ четене тези промени в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха поискани на 11 март от премиера Бойко Борисов в емоционална реч от трибуната в пленарната зала.

„Много съм притеснен, защото докато се бави съдебното решение за фалита на банката и назначаването на синдик, имуществото на КТБ се разграбва, а Фондът за гарантиране на влоговете няма правомощията да контролира процеса”, заяви Борисов и поиска да получи съдействие от всички парламентарни групи. По думите на премиера бързото решаване на въпроса гарантира, че държавата ще си върне поне част от парите, дадени за банката – около 1,5 млрд. лв.

Седмица по-късно исканите от Борисов законови промени бяха приети, въпреки опровержението на назначените от БНБ квестори в КТБ, че банката се разграбва (същата теза защити и банковият експерт и бивш зам.-министър на финансите Христина Вучева).
Междувременно председателят на ВАС Георги Колев остро възрази на упреците, че съдът бави обявяването на КТБ в несъстоятелност.

На свой ред адвокатите на мажоритарния собственик на банката коментираха, че начинът, по който са предложени готвените заради КТБ законови промени и сроковете, в които ще бъдат приети, противоречат на Закона за нормативните актове, а самите промени по същество влизат с противоречия с Конституцията, правото на Европейския съюз и правовия ред в Република България.

Решават ли промените проблема?

Новите текстове в закона за банковата несъстоятелност предвиждат, преди БНБ да обяви производство по несъстоятелност на банка, съдът да спира всички дела срещу имуществото на банката и да възложи мерки за опазването му. Ако в нея има квестори, назначени от БНБ, преди да има решение за отнемане на лиценза, гаранционният фонд може да поиска назначаване на временен синдик, а съдът е длъжен да го назначи до края на следващия ден след искането.

Поправките дават на временните синдици права да представляват банката, да опазват, попълват и управляват имуществото, да го издирват и уточняват. Те могат да поискат прекратяване, разваляне или обявяване за нищожни на сделки, по които банката е страна. Имат право да предявяват отменителни и обезпечителни искове, както и да искат обезпечения по бъдещи искове.
Гаранционният фонд може да наеме чужда фирма да разследва, проследява и да препоръчва действия за опазване и връщане на активи, с които затворената банка се е разпоредила в закононарушение.

Временният синдик ще бъде задължен също така да публикува на страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в интернет ежеседмични отчети за дейността си, в които да описва всички свои действия без информация, която е защитена от закона. Отчетите ще се изпращат и до министъра на финансите.
При дебатите в пленарна зала Емил Димитров от Патриотичния фронт заяви, че от коалицията ще направят всички опити, за да може да се влезе в банката и да се види какво точно се е случило. Той припомни, че и към днешна няма пълна яснота около фалита на КТБ.

Буквално часове след гласуването, премиерът Борисов написа на страницата си във „Фейсбук”: „Благодаря на всички парламентарни групи, които днес се обединиха и гласуваха промените в Закона за банковата несъстоятелност. Благодарение на това държавническо и отговорно решение на всички политически сили, временен синдик ще влезе в Корпоративна търговска банка преди да е започнала процедурата по несъстоятелност.

Нещо повече, синдикът ще може да внася отменителни искове, с които да разваля сключени преди отнемането на лиценза сделки по прихващания от датата на поставяне на банката под специален надзор. Днешното гласуване на парламента спира разграбването на банката и гарантира, че държавата ще си върне парите”.
Ето какво коментира в тази връзка финансистът и банков експерт Красимир Ангарски.
„­Държавата се занимава много време с един проблем и иска да го реши с отделни закони. Трябва да се направи за в бъдеще едно цялостно законодателство, което да не позволи да се повтори случаят КТБ”, изтъкна той по БНР.

Според него тези, които решават казуса КТБ, трябваше да се запознаят с историята и да разберат, че нашите закони не действат и във всички банки, в които имахме досега обявяване на фалити и несъстоятелност, се стигаше до подобни неща – разграбване.
По думите му, ако банката беше национализирана, каквото предложение е съществувало миналото лято, сега е нямало да има такива проблеми и спорове, нямало е да има нужда от спешни промени в законодателството, нямало е да има една стотинка къде да изтече.
Освен това Ангарски не скри скептицизма си към вероятността – предвидена с промените в закона - виновните за източването на КТБ да отговарят със собственото си имущество.

Сагата с избора на главен съдебен инспектор

До 14 дни парламентът ще избере нов главен съдебен инспектор. С това обещание на председателя на правната комисия Данаил Кирилов завърши двучасовото изслушване пред парламентарната комисия по правни въпроси на двете кандидатки за поста - Вера Чочкова от Софийския градски съд и председателката на Административен съд-Хасково Теодора Точкова.

Това ще е четвъртият опит да бъде избран главен съдебен инспектор, който да наследи Ана Караиванова, чийто мандат изтече преди повече от две години. За успешен избор е нужна подкрепата на 2/3 от депутатите, т.е. поне 160 народни представители.
Не е излишно да се припомни, че Вера Чочкова и Теодора Точкова за втори път изложиха концепциите си пред правна комисия. Преди близо година депутатите ги изслушаха, но кандидатурите им за поста така и не бяха гласувани от пленарната зала до разпускането на предишното Народно събрание.

Друг любопитен щрих от тази сага е, че и зад двете кандидатури стои подкрепата на депутати от всички парламентарни групи, но пък преди изслушването им в комисията нямаше постъпили становища и писмени въпроси.
"Вярвам, че Инспекторатът към ВСС има потенциала да възстанови ерозиралия авторитет на съдебната система. Проблемните области вече са идентифицирани - случайното разпределение на дела, натовареността, срочността при разглеждането на делата и липсата на критерии, по които да се оценяват тежестта и сложността на делата. С качествена промяна на концепцията за дейността му инспекторатът би могъл да се превърне в стратегически инструмент за справяне с тези системни проблеми на правосъдието", заяви Вера Чочкова.

Другият претендент за главен съдебен инспектор - Теодора Точкова – също демонстрира оптимизъм, като огласи мнението си, че оздравителните процеси в съдебната система вече са започнали и дават резултати.
"Инспекторатът може да помогне на ВСС, за да управлява по-добре съдебната власт. Той трябва да продължи да бъде коректив и най-вече трябва да анализира събраната информация при проверките. Друга негова важна задача е активно да съдейства на ВСС в процеса по атестиране и при назначенията на административни ръководители. Инспекторатът трябва и да изгради капацитет, чрез който да противодейства на корупционните практики в системата", заяви съдия Точкова.

Само съдиите имат доверие в съда

Оптимизмът на съдиите Точкова и Чочкова за възможността да се възстанови ерозиралия авторитет на съдебната система, както и да се противодейства на корупционните практики в правораздаването за момента е в остър дисонанс с данните от редица социологически проучвания.

Според последното изследване на „Екзакта” например, доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението е 62-65%. Още по-драматични са данните от проучване на Евробарометър, които бяха коментира през седмицата от зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева.
"Видяхме в Евробарометър, че сме ударили дъното - 96 процента от българите не се доверяват съвсем на своята съдебна система. Като видях това нещо, казах си, какви ли са четирите процента, сигурно са съдиите".

Това заяви известната с прямотата си българска еврокомисарка пред участниците в конференция в Европейския парламент под наслов "Моята мечта за България".
Кристалина Георгиева предупреди, че България не трябва да отлага критичните реформи, за да се възползва от икономическите и социалните възможности, на фона на излизащата от кризата Европа.
"Реформите са необходими в електронното управление, здравеопазването, образованието и най-вече в съдебната система", посочи еврокомисарката.

Прочитът на управляващите

България изпреварва много от страните в ЕС по редица от общо 56 критерия, отразени в проучване на Европейската комисия за състоянието на правосъдните системи в държавите-членки. Административните дела у нас приключват на първа инстанция до 200 дни. В Германия това отнема до 280 дни, а във Франция – до 600. Това коментира преди дни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев на среща с членове и симпатизанти на партията във варненския район „Одесос”.

„България е на предпоследно място в ЕС по показателя „Независимост на съда”, но тази оценка е на базата на възприятията на хората. Проучвания сочат, че според 70% от българските граждани съдебната ни система е най-корумпираната, но същевременно само 11% практически са се сблъсквали със съда. Няколко гнили ябълки не са лицето на системата”, разясни Радев. Той изтъкна още, че доста по-бързо у нас приключват и съдебните спорове, свързани с обществените поръчки, а със система за случайно разпределение на делата не разполага даже Франция.

Законопроект на ПФ ще дисциплинира институциите

Парламентарната група на Патриотичния фронт предлага законопроект за изменение и допълнение в Административно-процесуалния кодекс. Предвижда се,  ако администрацията не е в състояние да отговори или не го направи в рамките на законния срок на молба – например задаване на лиценз за бизнес или за строително разрешение -  то липсата на отговор да се счита за така нар. „мълчаливо съгласие” от страна на администрацията.

Това съобщи в парламента депутатът Борис Ячев. Той изтъкна, че вносителите на законопроекта са получили пълна подкрепа от страна на бизнеса.
Предстои среща със синдикатите, откъдето очакваме също да бъде подкрепена тази изключително радикална промяна в българското законодателство, която при всички случаи ще позволи българската администрация да се отвори, да бъде прозрачна, адекватна и много ефикасна към проблемите на българския бизнес и на българските граждани, коментира Борис Ячев.

Ще минат ли обаче промените в Закона за здравното осигуряване?

Още в началото на дебатите преди гласуването на първо четене стана ясно, че парламентарните групи на БСП-Лява България и на ДПС няма да подкрепят инициираните от здравния министър Петър Москов и внесени от МС промени в Закона за здравното осигуряване с аргумента, че те няма да подобрят достъпа до здравеопазване и ще доведат до ново разделение на пациентите.

Напълно вероятно е тези промени да не бъдат гласувани и от ПГ на АБВ, още повече, че Националният съвет на формацията вече официално обяви, че се дистанцира от управлението, а Георги Първанов обвини ГЕРБ, че не спазва сключеното споразумение за партньорство и обяви за неработещ механизмa за координиране на политики между партиите, подкрепящи правителството.

Депутатът от БСП Емил Райнов е против идеята хората с прекъснати здравни права да ги плащат до 15 години назад след шестмесечен гратисен период и смята, че по този начин държавата абдикира от отговорността си, която тя има за несъбирането на тези вноски.
Всъщност основният проблем на здравеопазването не е недофинансирането на системата, а нейната неефективност и нереформираност. През тази година НЗОК ще разполага с бюджет от 3,075 млрд. лева, за които още отсега се знае, че няма да стигнат. Ако има нещо наистина съвременно в българския здравен модел, то това са многото и видимо ефективни начини за източване на Здравната каса.

Поради тази причина всички досегашни опити за реформа на здравната система се провалиха, а опитите да се действа на принципа проба-грешка довеждат до по-нататъшно влошаване на здравеопазването и недоволство както сред пациентите, така и сред лекарското съсловие.


Емил Димитров настоява за пълна яснота около фалита на КТБ Сагата „Вера Чочкова и Теодора Точкова“ продължава Ударили сме дъното - 96 процента от българите не се доверяват съвсем на своята съдебна система, огласи данните Кристалина Георгиева на форум в ЕП

В категории: Политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки