Ски на Мальовица могат да се карат и през май


Ски на Мальовица могат да се карат и през май
Курортът Боровец е сред най-популярните за ски спорт у нас
17 Март 2015, Вторник


Иван Вазов възпява Костенския водопад, Яворов се венчава за Лора в черквата на Бели Искър

Автор: Камен Колев

Вече ви разказахме за възможностите за ски в Родопите, Пирин и Витоша и е време да попътуваме заедно из дебрите на Рила планина. Макар че вече е март, трите писти и двата детски влека под високия 2 729 м рилски връх Мальовица са гостоприемни за туристите. Снегът на Мальовица се задържа дълго и ски могат да се карат и през май, казват домакините. А върхът е любима дестинация за алпинистите.

Две от най-красивите езера са в този дял на Рила – Страшно и Йончево. Второто езеро носи името на самоковския художник Христо Йончев – Крискарец. В близост има още четири езера, най-посещаваните от които е Свинското. На изток са Еленските езера, а в района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера.
Пак в Рила е и един от най-големите ни зимни курорти – Боровец. Разположен на 1300 м надморска височина, той е само на 70 км от София. Пистите са 24 с обща дължина 58 км в зоните на Ястребец, Маркуджик, Ситняково и Мартинови бараки.

Най-дългата – 4000 м, е пистата за начинаещи „Ситняковски път”, следвана от „Ястребец 1” (2200 м) и „Попангелов” (2000 м). По-рано тази писта е наричана „Ястребец 2”, но е преименувана в чест на големия български скиор Петър Попангелов. Създаването на пистите и лифтовете е заслуга на баща му – Петър Попангелов – старши, тук е и първото състезание на младши в старт за пионери.
Историята на Боровец датира още от 1896 г., когато Фердинанд си избира за резиденция местността Чамкория. Постепенно около нея различни големци, министри и общественици започват да си строят вили.

Дворецът на Кобургската династия „Царска Бистрица” може да се види и днес, и макар че вече е реституиран на Симеон Сакскобургготски, когато него го няма, е отворен за туристи. Строен е между 1898 и 1914 г., първоначално като ловна хижа на Фердинанд, разказват гидовете. Запазен е интериорът на Фердинандовия кабинет – обзавеждане като в капитанска каюта, за което се смята, че е спечелено от него в игра на карти.
По стените висят ловни трофеи, запазена е автентичната мебелировка на спалните на княгините Евдокия и Надежда. Те са с легла от ковано желязо, изящни аксесоари, кахлени печки.

Таваните в гостните са украсени с фина дърворезба, изпълнение на майстори от Тревненската, Самоковската и Копривщенската школа. Отоплението е решено с немски печки, монтирани през 1912 г., откогато дворецът произвежда ток със собствена водна електрическа централа.
Климатът на Боровец е умерен, зимата е мека и с много сняг, а мястото е базов лагер при покоряването на връх Мусала. До връх Ястребец се стига за 25 минути с кабинков лифт от 1980 г., дълъг 1050 м.

Като ви омръзне карането на ски, разходките в района предлагат незабравими приключения и гледки. Един от паметниците на културата в Самоков е Байракли джамия, единствена останала от дузината мюсюлмански храмове в града. Строена е в средата на XIX век, а фреските са изпълнени от майстори на Самоковската школа – раковини, вази с цветя, гирлянди.
Близо до центъра на Самоков е девическият манастир „Покров на Света Богородица”. Основан е през 1772 г. от бабата на Константин Фотинов - Фота. Черквата, строена през 1837-1839 г., е изографисана от тревненския майстор Димитър Сергьов. За някои от стенописите се смята, че са дело на самия Захари Зограф.

В Самоков си струва да се посети местната чешма, обявена за паметник на културата през 1928 г. и основният символ на града. Строена е през 1660 г. на площада. По нея най-напред течала планинска вода по дървен тръбопровод. Вярванията са, че който пие от тази вода, остава в Самоков завинаги.
Исторически чешми могат да се видят и в село Бели Искър, което е на 7 км от Самоков в южното подножие на Мусала. Тук са запазени Войнишкото чешме, Кадън кладенец и Бельов кладенец. Само на километър от селото е началото на Централния рилски
резерват – най-големия в България и сред най-мащабните в Европа. Площта му е близо 12 400 хектара.

Селската черква „Света Богородица” е от 1847 г. и местните казват, че тъкмо в нея през 1912 г. поетът Пейо Яворов се е венчал за Лора Каравелова. По-късно в пещерата Каменна колиба, която се намира на 5 км от селото, поетът се среща с Яне Сандански и правят завера, преди между двамата да настъпи разрив.
Още един поет е силно свързан с Рила. През 1917 г. Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и вдъхновен от красивата природа, пише стихосбирката „Юлска китка”. През 1921 г. тя е издадена отново, заедно с цикъла стихове „Дисонанси” под заглавие „Какво пее планината“.

На Костенския водопад Вазов посвещава стихотворенията „Над водопада” и „Водопадът плаче”, споменава го и в труда си „Костенец – пътни бележки”. Водопадът е разположен на р. Чавча  и е обявен за природна забележителност през 1974 г. Височината на пада на водата е около 12 м.
Най-величествен е през пролетта, при топенето на снеговете, а през зимата при отрицателни температури той напълно замръзва. В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода със седем извора, която дълго време се е ползвала от местните, а по-късно е била разрушена при земетресение. 

На камъка край водопада се приписва способността да зарежда хората с енергия, а тези с по-развито въображение виждат десетки изваяни фигури в скалното легло. Водопадът е изходен пункт за основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина в посока Белмекен.


Страшното езеро в Рила Чешмата – символ на Самоков Черните скали на изток от Боровец Резиденцията „Царска Бистрица” Черквата в Бели Искър, за която местните разказват, че тук са се венчали Яворов и Лора

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки