Спанакът (Spinacia Oleracea) е ценна зеленчукова култура, широко разпространена в света. За негова родина се счита Югозападна Азия, по-точно Персия.
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
През VII век той е разпространен в Китай, а в Европа - доста по-късно. В Англия и Франция той започва да се отглежда като земеделска култура през XVI и XVII век, а в България - в края на XIX и началото на XX в.
Спанакът е предпочитан зеленчук в началото на пролетта. Той е богат на витамини (А, В, С и др.), белтъчини ( до 34% ), на лесно усвоими минерални соли на желязото, натрия, калия и др.
Той е студоустойчива култура с къс вегетационен период. Растенията, във фаза 3-4 лист, понасят без проблем температури от порядъка на минус –8, -10оС.
За пролетно производство сеитбата на спанака се извършва възможно най-рано в края на февруари – началото на март, обикновено като пред култура на пипера, средно ранните домати, краставици, тиквичките и др. При по-късна сеитба растенията преждевременно стрелкуват, което води до намаляване на добивите и влошаване качеството на продукцията.
Спанакът има повишени изисквания към почвените влагозапаси, особено в ранните фази от вегетацията си, когато кореновата система на растенията е слабо развита. За нормалното му развитие съдържанието на влага в коренообитаемия почвен слой трябва да бъде над 70% от ППВ (пределна полска влагоемност).
Културата се развива добре върху по-леки почви, с неутрална реакция, добре запасени с хранителни вещества. През периода на интензивен растеж на листната маса растенията извличат от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор.
Спанакът може да се сее разпръснато, на редове и на ленти. На големи площи сеитбата се извършва с редосеялка, на дълбочина 2-3 см. и разстояние между редовете 20-25 см, при сеитбена норма 2 – 2,5 кг/дка. При лентова сеитба разстоянието между лентите е 50-60 см. Обикновено в една лента има 4-6 реда, при разстоянието и между редовете – 20-25 см.
Спанакът се прибира във фаза 8-10 лист, при благоприятни условия обикновено 40-50 дни след поникване на семената. При прилагане на добра агротехника от един декар може да се получи добив над 1000 кг.
