На 9 март 1985 г. бомба избухва във вагона за майки с деца Седем са невинните жертви
Автор: Десант
На 9 март 1985 г. влак № 326 пътува от Бургас за София. В него, както в повечето композиции по това време, има вагон за майки с деца. Точно в него атентаторите решават да поставят и взривят подготвената от тях бомба.
Тя е с часовников механизъм и терористите са го нагласили така, че бомбата да избухне, когато влакът ще се намира в тунела. Тогава, поради предполагаемата паника, липсата на достатъчно въздух и светлина, жертвите ще бъдат по-многобройни, а те точно това целят.
Но заради кратката маневра, която влакът прави на гара Златица, той закъснява с 2 минути и адската машина избухва в района на гара Буново в 21,31 ч.
При взрива умират на място 2 глухонеми деца и петима възрастни – две жени и трима мъже. Други 9 души, сред които и малки деца, са тежко ранени.
Вагонът излиза от релсите и само благодарение опитността на машиниста, не се стига до дерайлирането на целия влак.
Паниката обаче е голяма. В другите вагони пътниците се втурват към вратите, някои скачат преди още влакът да е напълно спрял. Първите, добрали се до тях, са блъскани от последвалите ги, от което много получават контузии.
От взрива прозорците на гарата са изпочупени, но началникът запазва самообладание и веднага докладва по телефона за произшествието.
Броени часове след това в Буново пристигат министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и на транспорта – Васил Цанов.
Започва разследване, атентаторите скоро са заловени.
Кои са те? Това са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър), Сава Георгиев (Саафет Реджеб). Те са членове на нелегалната организация Турско националноосвободително движение в България.
През 70-те години първите двама са били сътрудници на Държавна сигурност. Започва съдебно дело и в него се изяснява, че тримата са имали и помагачи. Издават четирима от съучастниците си. Много е вероятно те да са били повече, но са успели да се укрият.
Делото приключва през 1988 г. Тримата главни атентатори са осъдени на смърт, екзекутирани и кремирани. Помагачите получават от 3 до 6 години затвор.
След 1990 г. всички са помилвани. Те се включват в създаването на антиконституционната партия ДПС, заемат в нея ръководни постове, а някои от тях са назначени и на отговорни административни длъжности.
На осъдените и екзекутирани атентатори в местност край руенското село Трънак, известна като Доганова чешма, е поставена паметна плоча, изработена и внесена от Турция, и няколко поредни години при нея се прави честване на убийците.
На това поругаване на паметта на невинните жертви реагира единствено родолюбивата телевизия СКАТ, която последователно и неотклонно действа по унищожаването на срамния паметен знак.
Така се стига до 3 септември 1998 г., когато, благодарение на натиска от страна на СКАТ, бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление, с което разпорежда да се свалят паметните плочи, часове преди да започне „селският събор с народни игри“. По този повод Ахмед Доган сравнява случката с началото на конфликта в Босна и Косово. Според него не е сигурно дали тримата, извършили атентата, са терористи. „Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм“, казва по този повод Ахмед Доган. Година по-късно, в 1999 г., плочата самоволно е възстановена. През 2007 г. няколко младежи с кирки я унищожават, но малко по-късно тя отново се появява.
Със заповед на тогавашния началник на РДНСК-Бургас Милен Ненчев, след окончателно решение на Върховния административен съд, едва през ноември 2009 г. паметната плоча окончателно е разрушена, а мястото около нея – изчистено и изравнено, каквото е и до ден днешен.
Каква е съдбата на съучастниците на атентаторите?
На 26 октомври 2006 г. телевизия СКАТ излъчва кадри, с които показва, че зад Георги Първанов на официално събитие стои функционерът на ДПС Сабри Мехмедали, осъждан за участието си в атентата на гара Буново. Впоследствие е амнистиран, а днес се води „репресиран“.
На местни избори през 2011 г. той влезе като общински съветник от етническата партия на Доган в местния парламент.
Имената на загиналите, „забравени” от власт и казионни медии: Георги Цветанов -12 г.,
Георги Цветанов -12 г.,
