Заради мюсюлманите във Франция – без „Трите прасенца“ в забавачниците
Автор: Жан Соломонов
Мосю Дюпон (популярно фамилно име във Франция, аналогично на нашето Иванов, б. а.) е това, което обикновенно наричат „средностатистически гражданин”. Той живее под наем в малък, но удобен апартамент в едно от работническите предградия, защото е наследствен пролетарий. Нещо повече! Баща му е бил комунист, борил се е за платения годишен отпуск, а по-късно и активен участник в борбите през 1968 г.
Вярно, мосьо Дюпон не е бил член на компартията, защото е разочарован от грешките на Сталин, но гласува винаги в лявото политическо пространство. Ненавижда богатите, капиталистите и американците. Затова е готов винаги да подаде ръка на емигрантите, потърсили убежище във Франция с надежда да я направят своя втора родина. Женен е и има две деца Стефани и Пиер.
Той не е религиозен, но от уважение към чуждите принципи никога не е отказвал да присъства на религиозна сватба или погребение. Въпреки дългия си брак, все още обича жена си, което не му пречи от време на време, да отиде „на риба” в някой от извънградските мотели. Но като истински кавалер, винаги си плаща за удоволствието. Всичко това кара мосьо Дюпон да счита себе си за щастлив човек.
Уви, от известно време в добре смазания часовник на живота му започнаха да настъпват някои необясними промени.
Например, когато на долния етаж в блока им се настани Мустафа бен Саади. За приятели той е само Мус. Един много симпатичен човек, с още по-симпатично, но малко странно семейство – четири жени и единадесет деца. „Засега”, както се шегува самият Мус. Наложи се кметството да освободи още три малки апартамента на същия етаж, но нали трябва да се грижи за хората от квартала. Пък и такива семейства във Франция, ако се вярва на преброяването от 2006 г., има повече от 20 000, та никой вече не го прави на въпрос.
Всъщност Мус спазва стриктно закона. Официално е женен за една от жените си, а другите три са му братовчедки. „Никой не може да ми отнеме това, което Аллах ми е дал”, обича да казва той. И понеже „братовчедките“ всъщност са самотни майки, но не говорят добре френски, а нямат и професии, то семейството с всички помощи за наем, храна, отопление и детски надбавки събира близо 20 000 евро на месец. И понеже все имат някакви дупки за запушване, та често се налага да молят за допълнителни средства.
Мосьо Дюпон е групов майстор, жена му – медицинска сестра, и вързват месеца с около 4000 евро. За обяд и двамата си носят сухи сандвичи, които държат в шкафчетата си. Така не оскверняват хладилника на колегите си, които ядат халал. Разбира се, профсъюзите са издействали чудесни столове, но заради някои мюсюлмани в тях свинска наденичка или пържолки се появяват веднъж на месец. И в училищния стол е същото...
Неделя сутрин. По традиция семейство Дюпон обичаше по това време да ходи на плаж в квартала. Но от миналата седмица кметството е поставило табелка, в която се обяснява, че вече къпането на мъже и жени заедно е „нежелателно”. Затова три дни в седмицата басейнът ще бъде само за мъже и четири за жени. Та се наложи мъжката част на фамилията да се завърне в къщи. Чудесно – ще гледат мача на по бира, без жените да им се пречкат.
Петлите победиха мечките! И тъкмо когато засвириха Марсилезата, от стадиона се раздадоха такива силни дюдюкания и вой на сирени, че г-н Дюпон трябваше да спре звука. Какво ли пак е разгневило французите от мюсюлманско вероизповедание – така й не се разбра. Футбол! В него всичко става. Важното е, че бихме.
Пък и да не забравяме, че за сегашното правителство на социалистите гласуваха 85 на сто от този електорат. Сега трябва да ги уважаваме. Ами я да беше останал на власт ония, Саркози, или да ни се беше натресъл Льо Пен. Не, така сме си добре.
Само дето Никол, любимата внучка на дядо Дюпон, онзи ден се прибра от детската градина подпухнала от плач. Директорката им прибрала всички книжки с приказки за „Трите прасенца” и даже я накарала да отлепи от шкафчето си картинката с героя на Дисни прасенцето Петър Пиг.
Какво да прави жената – пази си заплатата.
Като има толкова забулени майки, които непрекъснато пишат писма до министерството, ще ги махне, разбира се. Да си играят там с котенца и зайчета. „Свобода. Равенство. Братство” – нали така пише на входа на забавачницата. Пък и да не забравяме – министър на образованието е госпожа Нажад Валод – Белкасем, която беше заявила, че първо е мюсюлманка, а после французойка, та няма как.
Вярно, вестниците разправят, че 90 процента от младите фрацузи (на възраст от 18 до 25 г.) от арабски произход спазват каноните на Шериата. А също и че близо 4 хиляди младежи от смесени бракове годишно официално приемали исляма. Отбелязва се, че в страната имало над 10 млн. мюсюлмани, голяма част от тях без редовни документи, и даже, че 70 на сто от затворниците били мюсюлмани, та трябвало да повикат още двадесетина имами от чужбина, за да им водят петъчните молитви.
„Религията е опиум за народите”, обичаше да казва старият Дюпон. Но като си ги влече хората, нека си се молят. Пък вестниците, ех, вестниците! Те тъй си пишат какво ли не. Нали на покрива на кметството все още се вее знамето на републиката – в синьо, бяло и червено.
Защо ли тогава напоследък мосьо Дюпон все по-често си задава въпроса всъщност той във Франция ли живее още?
