Инициативата за тази патриотична проява е на сдружение „Пазители на българщината“
Автор: Десант
Навръх Националния празник Трети март, на Паметника на Самарското знаме в Стара Загора беше издигнат най-големият български флаг. Трибагреникът е с дължина триста метра, а хиляди признателни старозагорци извървяха пътя на героизма под наслов „За свободата... Да развеем българското знаме”. 340 бойци от Втора механизирана бригада в Стара Загора понесоха уникалния трибагреник – символ на национална гордост и на българската свобода.
Направата на трикольора отне седмица време на пет жени, които неуморно и с чувство на отговорност ушиха флага. В него са вложени 300 м плат и 10 хиляди метра конци, а общото му тегло е 200 килограма.
Празничното шествие измина 3-километровия поход до заветния хълм, водено от Военния духов оркестър, конницата на прабългарската школа “Багатур“, клуб „Традиция", представители на местната власт и хиляди жители и гости на Стара Загора.
С огромна признателност към героичното дело всички се вляха в похода на свободата, за да възкресят подвига на онези знайни и незнайни воини, които с кръвта си отвоюваха България.
На този хълм, на който Българското опълчение получава своето бойно кръщение през лятото на 1877 г., влизайки в ожесточена битка с елитната турска армия, сега гордо се издига монумент на Самарското знаме. Паметникът представлява бетонна конструкция с 50 метра височина, наподобяващ развятото знаме на опълченците.
Именно на това място е бил и техният команден пункт, а до паметника се намират излетите от бетон фигури на шестима български опълченци и руски офицер, символизиращи шестте дружини на Българското опълчение, включени под командването на руските офицери в състава на действаща руска армия.
Затова на националния празник поколения старозагорци с чувство на гордост и признателност към героите издигнаха най-дългия български трибагреник именно тук.
Венци и цветя в знак на признателност бяха положени пред всички паметници на Освобождението в Стара Загора - Паметника на Защитниците на Стара Загора, Мавзолея-костница „19 юлий 1877“, Паметника на Трета опълченска дружина и подполковник Калитин, Паметника на загиналите воини в Джуранлийския бой и Паметника на загиналите във войните старозагорци.
Части от най-дългия трикольор в страната ще бъдат поставени на четирите входа на града. За да ни напомнят, че сме българи.
Огромен български трикольор декорира и страничната фасада на МБАЛ – Шумен. Знамето е с размери 25 м дължина и 4 м ширина. Поставянето му е част от инициативата „Да развеем българското знаме“ на сдружение "Пазители на българщината".
„Идеята е да се съхрани българското и родните традиции. Искам да се почувстваме българи, да излезем и да бъдем заредени с български дух”, обясни смисъла на инициативата войводата на Първа българска шуменска чета „Панайот Волов” Елена Андерсон.
Тя обяви, че знамето ще остане на сградата на болницата и е поела ангажимент то да бъде подменяно, ако се наложи. От своя страна директорът на МБАЛ – Шумен д-р Юлия Димитрова благодари на всички приятели на болницата, на сдружението и на шуменската чета. „Приемам този дар и обещавам той да бъде символ на българщината и държавността”, каза тя.
Дарителят на флага е бизнесменът Климент Климентов, който притежава бобинажен цех. За него идеята била лична патриотична кауза за 2015 г. Той е подвойвода на шуменската чета "Панайот Волов".
Силният вятър и студеният дъжд затрудниха поставянето на знамето. Идеята на организаторите беше, докато звучи химнът на страната, флагът да бъде разпънат. След като бе спуснат обаче, неочакван порив на вятъра го усука.
Наложи се флагът отново да бъде изтеглен на покрива и пак да бъде спуснат и закрепен. Трима алпинисти осигуряваха безопасността на колегата си, който разпъна и застопори знамето на фасадата на т. нар. хирургически блок на болницата. Всичко това отне един час, но знамето сега се вижда от половината град.
Сдружение "Пазители на българщината" бе официално учредено на 26 юли 2014 г. на проведения първи национален събор "Войводска среща" в Жеравна. Учредители са 64 нови български войводи - достойни българи-патриоти с авторитет в обществото, предимно интелектуалци, бизнесмени, политици и общественици от 20 области на страната.
Стремежът на новото гражданско сдружение е да обедини по необичаен начин съвременните българи в желанието им да работят за запазване на родовата памет, история, традиции и фолклор, доброволно и публично поемайки задължения за извършването на конкретни родолюбиви дела.
Според приетия устав, войводите в сдружението са действащи (предвождащи чета от минимум седем съмишленици) или почетни (които помагат на делото сами). Сдружението приема и помощта на дарители и съратници. Първите помагат със средства, а съратниците - с личен безвъзмезден труд.
При всички свои сбирки и публични мероприятия войводи и четници спазват изискванията на вътрешния правилник да бъдат облечени в народни носии, хайдушко облекло, четнически и старинни военни униформи.
Главната цел на "Пазители на българщината" е организирането и провеждането на ежегоден национален събор "Войводска среща" в почивните дни около рождената дата на Васил Левски - 18 юли. Идеята е не само да бъде почетена паметта на Апостола на свободата, но и да се осъществи приемственост в усилията на българите за запазване на националните ценности и националната памет.
На събора членуващите в сдружението войводи и чети обявяват пред всички патриотичните каузи, които са решили да осъществят "На ползу роду" до войводската среща през следващата година, когато публично са длъжни да дадат отчет за извършеното.
На всеки събор "Пазители на българщината" връчват своето отличие "Апостол на българщината", което се присъжда на най-заслужилия според сдружението български патриот.
Председател на Управителния съвет на "Пазители на българщината" е Христо Димитров - създател и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл "Българе" и войвода на чета "Българе".
