Патриоти свикаха опълченски лагер в Търново


Патриоти свикаха опълченски лагер в Търново
13-годишната Мила Николова иска връстниците й да гледат в реалността и да пазят традициите
06 Март 2015, Петък


И тази година клуб „Традиция“ показа жива картина от освободителната война. Сцена на възстановката стана градинката пред паметника „Майка България“

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторката

Истински урок по българщина изнесоха родолюбците от клуб „Традиция" във Велико Търново на националния ни празник Трети март. Двадесетината патриоти - жени, мъже и деца, за поредна година облякоха опълченските и руските униформи, развяха знамената - копия на българските светини, и за трета поредна година направиха опълченски лагер в центъра на старопрестолния град, точно до паметника „Майка България".

На трети март 1878 г., с подписването на Санстефанския мирен договор, на европейската и световна политическа карта се завръща българската държава. А границите й изглеждат като сбъдната мечта. Те обединяват почти всички територии, населени с етнически българи. Това е една голяма, мощна, значима България.
За съжаление този договор не стана реалност. Хартията, разписана в малкото турско рибарско градче до Цариград (днес предградие на Истанбул), всъщност е част от играта между Великите сили на XIX век. Защото никоя от тях не е имала намерение да позволи България да възкръсне толкова силна и да се превърне в първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа.

За нас, днешните българи, остават размислите за това какво се случи през следващите десетки лета. Защо 137 години след началото на Третата българска държава ние, като народ и общество, рядко сме способни на общо усилие в името на национална кауза.
Защо разделителните линии помежду ни се превръщат в пукнатини или разломи.
„Дано не се налага да се преброяваме колко български жени и мъже днес биха дали живота си за България, както са го направили нашите прадеди“, коментира Йончо Боянов, докато слага щика на пушката си.

Неговата е оригинална френска пушка "Шаспо", модел 1866 г. Има я от 12 години. За първи път я видял на една от месечните национални сбирки на антикварите, филателистите и колекционерите във Велико Търново.
„Пушката беше с много липси и ми трябваха години, за да я окомплектовам в пълния й вид, да намеря оригинални части за нея. Вложих много време в нея, защото тя е част от нашата история и летописа на българската войска. Не е важно колко пари съм дал, важното е, че съм съхранил тази светиня, с която се е сражавал някой от българските опълченци“, разказва Йончо Боянов, който работи в държавната администрация в старопрестолния град.

Пушката "Шаспо" от 1866 г. е представител на заднопълнещите се иглени оръжия, появили се да заменят нискоскорострелните преднопълнещи се системи. Тя била приета на въоръжение след войните на Германия срещу Дания и Австрия. 11-милиметровите пушки "Шаспо" са били първи на въоръжение за Българското опълчение.
Поръчани са 20 000 такива пушки при формиране на опълчението в Плоещ. С това оръжие те влизат в битката при Шипка и при Стара Загора. Ножът пък, който те поставяли отпред, бил марка "Тесак". Ползвал се от пехотата и като сабя в ръкопашен бой.

От там идва и изразът "по пет на нож", тъй като ножовете са цели саби, обяснява Боянов. В хода на войната пушката е заменена от по-модерния й вариант "Крнка"(до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2 000 крачки) и после от "Бердана". Безценно е усещането, че на трети март с нашите възстановки и уроци на открито се превръщаме в част от историята и българските традиции, които трябва да спазваме и укрепваме духа български, казва Йончо Боянов.

Покрай него се върти малко момиче със стара българска народна носия. 13-годишната Мила Николова сама пожелала да бъде част от великотърновския клуб "Традиция".
„Всички българи трябва да отдават чест и почит на 3 март, защото, ако на този ден преди почти век и половина не са се били събрали българите да се пожертват за Освобождението, днес България нямаше да я има. Щяхме да продължаваме да сме под турско робство“, казва развълнувана девойката.

Мила е модерна тийнейджърка с таблет и смартфон, но иска връстниците й да не отделят толкова много време за виртуалния свят на технологиите.
„Искам моите приятели също да се радват повече на нещата от реалния живот, да излязат навън и да погледнат, че не всичко е анимация, пиксели и мегабайти“, казва Мила и прибира разпиляната си от острия мартенски вятър коса.

Трябва да търсим отговорите как отстояваме своята идентичност в рамките на европейската си принадлежност. Не трябва да се делим на фили и фоби, на подкрепящи Русия, която ни е помогнала да се освободим, и на американците, които дават мило и драго, за да си купят история, коментира Иван Иванов, докато застава най-отпред на строя като знаменосец на Самарското знаме. Той е член на клуб "Традиция" още от създаването му през 1999 г.

В България има пет копия на Самарското знаме, едно от тях е във Велико Търново. От едната страна е изобразена Богородица, а от другата - братята Кирил и Методий. То е първото българско бойно знаме на Опълчението. То е светиня.
„Но ми става болно, че намаляват българите, които със сърцата си милеят за съхраняването на традициите ни. Боли ме, че българщината се размива и ставаме все по-подвластни на чуждопоклоничеството. Били сме малка държава, но борбена, а днес този дух от онези трудни и славни години вече го няма. Вина за това имат и политиците“, казва Иван Иванов.

Великотърновският клуб "Традиция" има реплики на седем бойни знамена - Самарското знаме, на 18-и Етърски пехотен полк, на Първи Търновски революционен окръг, на четите на Филип Тотю, на Стефан Караджа и Хаджи Димитър и армейско турско знаме. 
Националният ни празник е ден за сериозен размисъл за българската идея, за  българската идентичност, за българският път. Докато съм на крак, ще съм с опълченската си униформа тук, докато не ме повикат в небесния полк, казва председателят на "Традиция" във Велико Търново Върбан Минев. Той е избрал за националния празник да облече униформата си на унтерофицер.

По българската военна система чинът е равнозначен на фелдфебел. Всеки от нас има по десетина униформи - на руски воини, на опълченци, народни носии, на хайдути и воеводи, на турски войници и заптиета.
Сами си ги поръчваме и плащаме за ушиването им, за да бъдем подготвени и взаимозаменяеми за възстановките и живите исторически картини, които пресъздаваме, разказва Върбан Минев.

„Поборническите дружества, каквото е и "Традиция", не са нещо ново под слънцето. Още след Първата световна война са създадени 18 поборнически дружества, за да съхранят историческата памет на българското войнство. Всеки приема по различен начин идеята за българщина. Или я носиш в сърцето си, или не. Народ, който не уважава историята си, не може да я съхрани. Трябва да направим всичко възможно, за да пребъде българският корен“, казва Върбан Минев, премята сабята си и дава командата за строй и марш на отделението на търновските патриоти от клуб "Традиция".


Кубански казак, офицер от Руската имперска армия Йончо Боянов с оригиналната си пушка Милосърдните сестри са на поста си

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки