От скромност Соня Бакиш и Станко Тодоров и зъб не обелват за една наистина героична акция
Автор: Борис Цветанов
Още помним калъпа на съветските „боевики" и югославските копия на ранните американски военни екшъни: заловен е важен емисар, тежко ранен, задачата е: или да се измъкне, или при невъзможност - да бъде ликвидиран от своите по понятни причини. Следва екшън и хепиенд.
Като си знаем от предишни публикации за пишмантерористите, ясно е, че сме си доста далеч от нещо подобно.
Освен това, след стотината дни кошмар от „черни ангели" и преследвания, според спомените на Цола Драгойчева – поне засега единствения свестен източник за героичните борби на БКП, след терористичните акции през февруари-май 1943 г., Партията взема решение да прекрати тази дейност и бойните групи се преобразуват в мишени за жандармерията, вече в планината.
Според познаващия материята Андрея Илиев „това не е истина“. Това заявява изследователят в „Никола Гешев срещу черните ангели" и уточнява: „Само след два месеца под ръководството на Станко Тодоров се формират изцяло нови бойни групи".
Вероятно най-сетне, след две години непрестанни апели на Вълко Червенков по радиостанция „Христо Ботев", Партията е чула указанията за създаване на „народни дружини" за унищожаване продоволствени складове и жива сила на германците.
Но Станко Тодоров не остави нито спомен, нито направи намеци за това в разговори и интервюта. Единственият героизъм в биографията си, за който е позволил да разкаже, било едно „бягство от болницата по време на бомбардировка".
В една февруарска вечер на 1944 г., в тайна квартира на светлината на петромаксов фенер, неколцина нелегални и полунелегални провеждат съвещание.
Води го представителят на ЦК на РМС Станко Тодоров. Преди броени месеци той е офейкал от казармата, измъквайки цял боен арсенал. До него е Соня Бакиш. Засега – почти нелегална. Станко Тодоров недоволства, Соня му приглася за това, че акциите на „народната дружина" са направо инфантилни.
Двамата са се запознали преди два-три месеца и оттогава са неразделни. Освен любов от пръв поглед, свързва ги и пълно единомислие.
Бойните групи според тях трябва да са самостоятелни единици, непознаващи се една друга и с централизирано ръководство. А засега всичко се сформира по необходимост като допълнителна дейност към тази на партизанските отряди.
В разгара на съвещанието нахлува полиция.
Станко и Соня обръщат масата. Счупват фенера. Започва патаклама. Станко е ранен в кръста, нахвърлят му се и го откарват направо в Александровската болница.
Соня успява да избяга и събира трима бойци. Сред тях е Георги Лятев - Лятето. Тя предлага да се нападне болницата. Станко трябва да бъде измъкнат. Ако това е невъзможно – да го застрелят, за да му спестят инквизициите. Така и така ще го убият, вероятно ще очернят и името му.
В това време в спешното отделение полицията настанява охрана за ранения и още трима полицаи. От малко, да не кажем хич неизвестната у нас Тайна военна организация към Абвер 3 изпращат германски офицер.
Нелегалните нападат болницата и атакуват спешното отделение. Докато трае престрелката, Соня влиза в лечебното заведение, намира позната сестра съмишленичка и двете отиват пред стаята, в която е настанен Станко Тодоров. Разбират, че той току-що е опериран и е изваден единия му бъбрек.
Пред вратата стоят двама полицаи, които вече са измъкнали пистолетите си, след като са чули стрелбата.
Соня разтваря лекарската престилка, която е наметнала. Под нея на колана й се виждат два парабелума. Заговаря на италиански, а сестрата уж превежда. „Госпожата е на служба при господин Делиус, долу германският офицер ви вика за помощ, тя остава тук!"
Ония чукват токовете и хукват.
Лятето е застрелял германския офицер. Един полицай също е на земята - ранен или убит.
Соня и медицинската сестра подхващат Стаанко под мишниците и го измъкват през задния вход. Там вече чака кола. Шофьорът дава сигнал. Двама от бойците идват веднага, а Лятето прикрива. След две минути се оттегля.
Всички се събират невредими.
Акцията завинаги свързва Соня Бакиш и Станко Тодоров. До края на живота си те не казват нищо за екшъна. Не го споменават и от полицията в бюлетина „Разузнавателни известия", където само е отбелязано за убит полицай на 13 февруари.
В отчетите на Абвера убитият германски офицер е отчетен само статистически.
Въпреки че доказват ефективността на подобни спецгрупи за смели акции, въпреки и написаното по-късно „Разяснително писмо“ на ЦК на РМС, подобен екшън не се повтаря.
А във висшия ешелон Соня и Станко винаги са били гледани накриво.
За Станко Тодоров имало още в първите години след Девети донос, че като войник бил ревностен читател на германското списание „Сигнал“, излизащо на български. Той отговорил, че от него научавал ценни неща, като например да замаскира взривател в четка за обувки или пък адска машина за взривяване на влакови композиции – в консервна кутия от сланина.
Соня Бакиш е автор и на един апел към полицията: „Не чакайте пощада от нас, не чакаме пощада от вас!"
Георги Лятов загива като партизанин в Гърция.
По време на търсенето на враг с партиен билет в ДС се надпреварвали да изготвят провокации срещу кой ли не от върхушката. Имало разработки срещу Антон Югов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Георги Чанков, Славчо Трънски, Добри Джуров, Каприел Каприелов...
Когато някой предложил в кюпа да влезе и Станко Тодоров (по това време той бил много лесен – министър на земеделието, в което работата не върви, бунтове имало в Кулско, отделно преди Девети бил арестуван, пък избягал – ето ти един империалистически шпионин, ще му вземем мярката, б. а.), познатият ни Бачи Зеев скочил като ужилен: „К`во приказвате, бе?! Акъл имате ли – оная кучка Соня веднага ще довтаса с два пищова и ще ни изпотрепе всичките!".
Соня винаги е била забърквана като еврейка заради прочутата си фамилия на търговци – Бакиш. Тя е дъщеря на не особено богати евреи. Но винаги е била бунтарка. Още като ученичка в Италианската гимназия започнала да празнува рождения си ден не на 11 юли, както бил, а на 14 юли – Деня на френската революция.
Остава си опърничава и по време на перестройката.
Когато Тодор Живков се хваща да трие сол на главата на Станко, той отвръща: „Не сме по времето на сталинизма, когато жената може да е в лагер, а мъжът да си е член на Политбюро“.
И си взема шапката, напускайки висшия ешелон.
Да бяхте осветлили подвизите храбрият шивач /Станко Тодоров/от времето когато заедно с Тодор Живков и Добри Джуров ръководят убийствата и грабежите от "щаба на партизанската милиция" в хотел Славянска беседа.Как така се случи че точно тази тройка се барикадира начело на държавата?Уважавам вашия вестник и съм член на НФСБ,но тази статия ме кара да се замисля дали вие сте точните хора.
