Изправени сме пред реалната заплаха от гибел на планетата
Автор: Стефан Солаков
Светът, в който живеем, става все по-уязвим в условията на трудно поносимата борба за превъзходство между държавите, претендиращи за хегемони на планетата. Първобитните хора са се сражавали, за да оцелеят, модерните им наследници – за да доубият оцелелите. Богове и титани са били почитани и мразени, заради тях са избухвали опустошителни войни, а обикновените хора подлагани на жесток геноцид.
Днес човечеството претендира, че отдавна е заровило томахавката на безмислените баталии и кръстоносни походи в името на неясни химери около пълноценността на човешките видове. Политически агитатори ни внушават, че жестоките племена на Атила, Нерон, Хитлер, Сталин и подобните на тях кръволоци няма да се повторят в днешния модерен свят. На кого да вярваме обаче, когато пред очите на всички се разиграват трагедии, напомнящи доста осезателно за отдавна минали глобални катаклизми.
Войната, която все още не е потушена в Украйна, показа колко крехки са устоите на мира в която и да е част на нашата планета.
Европа, която доскоро се изживяваше като непоклатима цитадела на спокойствието на материалното благоденствие, през последните години все по-осезаемо усеща опасните студени ветрове, които вече духат над Стария континент.
Украйна, макар и по-близка до руския североизток, е разположена в географските и исторически рамки на европейската общност и на практика запали огъня на унищожението на тази територия за първи път след края на Втората световна война.
Европейският континент е напът да се пропука и от към „долната“ си граница. Цялото средиземноморско крайбрежие години наред е прицел на стотици хиляди бежанци и емигранти, спасяващи се от братоубийствените сражения и безмилостната мизерия в Африка и големи райони на Близкия изток.
През последната година изневиделица се появи и зловещият силует на „Ислямска държава“, която за кратко време изби хиляди хора, открадна високотехнологични оръжия и вече заплашва Европа със самолетни атаки и масови бомбардировки.
Тук, на страниците на „Десант“, често пъти сме анализирали многобройните причини за нарастващото напрежение в различните региони на света.
Основателно сме критикували всички опити за насилствено налагане на една или друга хегемония на така наречените Велики сили. Впрочем, едва ли може да говорим за някакво величие, когато носителите на тази „титла“ избиват поголовно и без никакви угризения големи човешки групи в днешния уж цивилизован и високотехнологичен свят.
А може би именно там се крие и главният проблем на нашето човечество – високите технологии и непрекъснатото усъвършенстване на техните възможности. От една страна този процес тласка човешкия род все по-напред и все по-нагоре, от друга – прави хората все по-зависими и контролирани от роботизирането на човешкото съзнание.
Популярната поговорка, че пътят към ада е постлан с добри намерения, е особено актуална в днешните динамични и трудни за земните обитатели времена.
Свръхтехнологиите „кацат“ първо при военните, а много по-късно ги насочват и към гражданския сектор. А генералите, както добре знаем, в по-голямата си част са „коне с капаци“ на очите и много трудно се отказват от възможността да изпробват любимите си „играчки“ върху нищо неподозиращите жертви на техните безумни „стратегии“.
От избухването на първите атомни бомби в края на Втората световна война до наши дни човешкият род е пожертвал милиони „опитни зайчета“ за кефа на световните военнолюбци. Унищожени напълно са големи области в САЩ, Русия, Китай, френските и британските колонии и къде ли още не върху нашата иначе не много голяма и все още учудващо жива планета.
Заедно с хората си отива и природата. С всеки изминал ден тя отстъпва и загива пред устрема на технологичните варвари. Топят се арктическите ледове, разширяват се озоновите дупки, поголовно се изсичат зелените дробове на земното кълбо. Не минава година без резки ексцесии на климата, водещи до урагани, наводнения, земетресения, земни свлачища и все по-чести „възпаления“ на спящите доскоро вулкани.
Големите държави не се притесняват да печелят пари дори от природните катастрофи. Многобройните международни форуми обсъждат напоително и безрезултатно как да спасят планетата от вредната дейност на агресивния „интелект“. На бедните държави се предлагат финансови рушвети, за да разтоварят богаташите от вредните емисии на тяхната индустриална експанзия.
Баровците в САЩ и Западна Европа изнасят цели заводи по посока на второстепенния „човешки материал“ в Азия и Африка, където били „свикнали“ да живеят на „мръсно“ и... Там, където не се стреля, хората измират от „модерните“ болести, които само със засуканите си наименования се различават от смъртоносните терминатори в миналото като чумата и холерата.
Къде сме ние в тази съвременна човешка касапница? На едно от първите места в печалната класация! Цветущата някога българска природа, възпявана в богатия ни фолклор, е само спомен в съзнанието на най-възрастните сънародници.
Въпреки изчезването на голяма част от тежката и често пъти излишна индустрия, замърсяването на българската природа с всеки изминал ден придобива чудовищни размери. Зачестилите опустошителни наводнения са своеобразно отмъщение от страна на погубената българска гора, крила навремето храбри хайдути, а жестоко изсичана днес от престъпни хайдуци.
Не ни пожалиха и така наречените технологични приспособления, свързани с изчезналата българска армия. Постоянните взривове, причинени от лакомията на някои „оползотворители“ на стари и опасни за манипулиране боеприпаси, за сетен път потвърдиха максимата, че „луд умора няма“, но от тази лудост загиват хора, а някои цветущи селища на страната се превръщат в декор, напомнящ ядрените поражения в Хирошима и Нагазаки.
Платени клакьори на алчните нашенски капиталисти почти всекидневно ни агитират да разорем планинските си върхове с комерсиални трасета, които да напълнят джобовете на местните малограмотни за природните закони новобогаташи. Все по-често се посяга и на последните оцелели от човешкото нашествие живописни кътчета по нашето крайбрежие.
Прословутите дюни ту ги признават за природен резерват, ту ги препродават на ненаситни предприемачи, готови да съсипят и малкото останали оазиси по българското Черноморие.
Дошло е време да кажем твърдо „не“ на палачите – наши и чужди – които не се спират пред нищо, за да затрият окончателно както целокупното човечество, така и красивата и все още „синьо-зелена“ планета, наречена Земя.
Тяхното бъдеще не може да бъде оставено в ръцете на безотговорните политици и на кръвожадните им генерали. Организацията на обединените нации, както и многобройните световни сдружения за опазване на природата и на човешките права трябва да си подадат ръка за Свещен съюз, който да спаси земното кълбо от надвисналата гибел и да накаже виновниците за критичното състояние на планетата.
Човешката солидарност трябва да отреже мераците на онези, които се изживяват като властелини на нашите съдби. Новите български политици, които успеят навреме да се включат в този универсален поход за спасяване на Земята, ще се впишат в пантеона на националните първенци, успели да посветят живота си за благото и просперитета на Отечеството.
Една изключително благородна задача, най-вече за нашите младежи, която би ги накарала да останат на българска земя и да се посветят на върховните идеали на своята родина.
АКО СЕ ЗАТРИЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО ТО ЩЕ СТАНЕ ОТ ЧОВЕШКАТА АЛЧНОСТ ЗЛОБА И НЕНАСИТНОСТ.ИВОТНИТЕ УБИВАТ САМО ЗА ДА СЕ НАХРАНЯТ,А ЧОВЕКА ОТ АЛЧНОСТ И САДИЗЪМ КЪМ СЕБЕПОДОБНИЯ,МАКАР МОЖЕ ДА ОТИДЕ В КОСМОСА И ДРУГИ ПЛАНЕТИ.НЯМА ХУМАНИЗЪМ.ТОВА ЩЕ ПОГУБИ ПЛАНЕТАТА,АКО ОТ ДРУГИ ЦИВИЛИЗАЦИИ КОИТО СА С МИЛОНИ ГОДИНИ НАПРЕД НИ НАБЛЮДАВАИ И СПРАТ.
