Редовно чета вестник „Десант“. Чрез него следя актуалните новини от страната, харесвам хумористичната ви страница, но най-голямо удоволствие ми доставят
четивата на историческа тематика, отразяващи бита и съдбата на нашия трудолюбив народ.
Под влияние на изданието почувствах, че не мога да остана безучастен в борбата на цялата нация за по-добър живот и за напредък на нашето мило отечество. У мен се зароди неподозиран вътрешен заряд и почувствах потребността отново да започна да рисувам.
Целият ми трудов стаж премина като художник-плакатист в Аграрно-промишления комплекс в Шумен, в Държавното автомобилно предприятие в града и в предприятие „Културен отдих и художествена украса“ към Община Шумен. Рисувал съм портретите на Васил Левски, на Христо Ботев, на Иван Вазов и на други исторически личности и известни общественици.
Но дълги години не бях посягал към четката, докато не открих „Десант“, който ме вдъхнови да се занимавам отново с изкуство.
Започнах да рисувам карикатури, които отразяват тежкото положение на моите сънародници, как пипалата на мафията и управляващите смучат жизнените сокове на българите, как корупцията прониква във всички сфери на живота, а сивата икономика, престъпността, съществуващата продажност в съдебната система и други държавни структури са язвите, които разяждат снагата на Родината ни.
От 2000 г. насам това са първите карикатури, които създавам. Бях престанал да се занимавам с тях поради отчаянието, което ме бе обзело във връзка с развитието на политическия процес у нас.
Но сега отново чувствам, че не мога да бъда неутрален. И това е благодарение на чудесния вестник, който списвате. Благодаря ви!
