Възрожденското сърце на Пирин планина


Възрожденското сърце на Пирин планина
Бъндеришка поляна е любимо място за пикник
24 Февруари 2015, Вторник


От Байкушевата мура и красивите ледникови езера до аязмото, лекувало Самуиловите воини

Автор: Камен Колев

Мнозина свързват Пирин планина с прекрасната природа и възможност за излети и катерене на върхове, а други - със снежните писти на Банско. Но душата на планината са възрожденските къщи, сгушени по планинските склонове на Банско и Разлог. Дойдете ли към този край, не пропускайте да разгледате образците на възрожденската архитектура, запазени в почти автентичен вид и до днес.

Велянината къща в Банско е образец на укрепената възрожденска къща. Таваните й са резбовани, а по стените има красиви стенописи. Красива е и родната къща на Неофит Рилски, наричана Бенината къща.
Тя е строена през XVIIІ век и е запазена в автентичния си вид. Прилича на малка крепост, опасана от външната страна със зид с тунели за укриване и бягство. От всяка стая може да се излезе през специален тайник.

Банско е уникален с градските си ансамбли като "Гечкова разкръстица" - петклонно кръстовище, в което най-характерни са Топориловата, Слаевата и Гечковата къща.
Около Бизевата къща са запазени оригиналните очертания на старинните улици. Самата къща е централната сграда с близкия дървен дюкян, който е единствен в града.
Другият ансамбъл - "Джиджевите къщи", е южно по улица "Пирин". В него освен едноименните къщи участват евангелистката черква и Кулината къща. В източна посока се намират "Златевите къщи", подредени около дървена валявица недалеч от родната къща на Паисий Хилендарски.

Дървените еркери към улицата са част от ансамбъла "Коюви къщи", а ансамбълът "Стефанови къщи" е образуван от сложното пресичане на старинни улички в кръстовище, оформено от родната къща на Никола Вапцаров, Ана Борикова, Стефановата и Рошковата къща.
Духа на Българското възраждане носи и Разлог, който е разположен между Пирин, Рила и Родопите.

Градът носи духа на родния Ренесанс със своите 41 жилищни сгради от онази епоха, издържани в архитектурния стил на разложко-чепинската къща. Повечето от тях са паметници на културата. Те, цървите "Св. Георги" и "Свето Благовещение", Кипремаксевата къща, градският музей в Парапуновата къща и валявицата на река Язо са най-притегателните за туристите.

Районът е забележителен и с руините на старини още от тракийско време. В местността Столоватец е открито тракийско светилище. В местността Св. Никола край Банско са останките от тракийска крепост, могили и християнска базилика.
Запазени останки от зид има в антична крепост от предримската епоха в местността Юлен. Късноантичната крепост в местността Калята е със защитена площ от половин хектар. И до днес могат да се видят останките от крепостен зид, а в подножието има тракийски некропол.

Руини от черква от IV-V век и некропол със 150 гроба са останали в местността Шипоцко. А на 11 км от Разлог се намират останките на църква от V-VI век сл. Хр., наричана "Свети Илия".
Около Разлог има и руини от средновековни селища и еднокорабна черква, известна като "Писаната", тъй като се е славела с изящните си стенописи. До нея са основите на "Бялата църква".

В местността Катарино може да се види черквата "Св. Катерина" от първите години на османския период, по-късно разрушена до основи, а днес реставрирана.
В южните поли на Рила планина на височина от 1050 метра е Добърско. Според преданията, ослепените Самуилови воини след битката през 1014 г. са се насочили към Рилския манастир, но по пътя ги застигнала зима и те спрели в Добърско.
Там намерили облекчение за раните си във водите на аязмото, където през 1614 г. е била построена черквата "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Тя е най-добре съхранената старина в района.

Загадките около строежа и изографисването й са безброй. Вкопана е в земята наполовина, няма кръст на изток и камбанария на запад. Църквата е посещавана от много туристи и заради уникалните си стенописи, сред които е прелюбопитната сцена на Исус Христос в космическа ракета. Храмът е в списъка на културните паметници на ЮНЕСКО.
Интересна архитектура има римската баня в село Баня край Разлог. Тя е строена през I век и заради прекрасната си архитектура е обявена за паметник на културата. В селото има четири черкви и няколко параклиса.

Една от най-интересните църкви в Банско е "Света Троица" - трикорабна каменна псевдобазилика, дълга 44 метра, широка 22 метра и висока 12 метра. Стените й са дебели повече от метър, а конструкцията от мурови греди и до днес учудва архитектите.
Тежестта на покрива е поета от дузина колони, обвити с въжета, напоени с катран. В двора на черквата през 1850 г. банскалии вдигат кула камбанария, висока 30 метра. Тя е отворена от четирите страни с 4-метрови арки. Над покрива има купол с шест свода, увенчан от кръст от мурово дърво с позлатен гръмоотвод.

Интересен факт е, че майсторът й Глигор Доюв е починал на 108 години в началото на XX век. Парите на черквата са били съхранявани в приземието на кулата, където има склад, устойчив на пожар. Половин тон тежи монтираният часовников механизъм, който върти стрелките на два часовника и на всеки час удря камбаната. Часовникът пък е създаден от банския майстор Тодор Хаджирадонов.

В община Банско има над 130 архитектурно-исторически паметници на културата и повече от 100 археологически обекта. Няма турист, който да дойде в Банско, без да посети къщата музей "Никола Вапцаров". Експозицията представя родната среда на поета.
В оригинал са показани бански препис на "История славянобългарская", личен печат на Пейо Яворов, тефтерче на Вапцаров. На втория етаж в музея е проследен животът на Вапцаров в годините му в Морското училище във Варна.

В стария Хилендарски метох, наричан още Рилски, преди близо 30 години е подредена постоянна изложба на икони с образци от Банската школа в периода XVIII-XIX век. Могат да се видят работите на основателя на школата Тома Вишанов, сина му Димитър, внука му Симеон.
Музеят мемориал на Паисий Хилендарски е на мястото на бащината му къща. За посетителите е отворена реплика на килията, където той е живял и писал в Хилендарския манастир. Сред колекцията портрети на видни банскалии са тези на братята на Паисий - хаджи Вълчо и Лаврентий, който е бил игумен на Хилендарския манастир.


Байкушевата мура навършва 1317 години

Байкушевата мура, недалеч от хижа "Бъндерица" до пътя от Банско за х. "Вихрен", за туристите е символът на Пирин планина. Тя е най-известното дърво в този край на България и носи името на откривателя си - лесовъда Коста Байкушев. Открита е от него в края на XIX век на 1930 м надморска височина. Байкушев изследва дървото през 1897 г. с тръбна сонда и изчислява, че възрастта му е 1200 години. Тази година мурата навършва 1317 г. Висока е около 26 метра,  а обиколката й е над 7,80 метра.


Фестивал на носиите в Разлог Къщата на Неофит Рилски в Банско Байкушевата мура

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки