Денят на Прощена неделя


Денят на Прощена неделя
По традиция на Сирни заговезни се иска прошка
22 Февруари 2015, Неделя


Празникът е известен още като Сирни заговезни, Прошка и Поклади

Автор: Христина Митева

Този свят български празник е известен и под името Сирни заговезни, Прошка и Поклади. Той е почитан още от дълбока древност из цялата българска земя.

На този ден мама ще стане рано сутринта и особено грижливо ще вземе секирата от дръвника, като старателно ще я измие. После ще я подсуши с чисто бяла кърпа и като я постави на прага на къщната врата, ще сложи върху желязната й част една лъжица свинска мас или краве масло. Ние, децата, трябваше да се качим по стъпалата, да се наведем ниско над брадвата и с език да близнем малко от мазнината. А след това да се изправим и прескачайки прага, да влезем в стаята.

Аз се справях охотно с искането на мама. Ще, не ще, и брат ми също изпълняваше всички майчини заръки. Ала по-голямата ми сестра изпитваше някаква погнуса от мазнината и не искаше да я близне.
Сякаш и днес я виждам – присвита на две, приведена ниско над секирата, насилвайки се да изпълни ритуала, но в последния момент се отдръпваше, въпреки че мама с часове я подканяше, умоляваше и уговаряше да го стори. Може би затова си остана злояда и все подбираше какво да яде и какво не. Иначе беше здрава, жилава и трудолюбива, но слаботелесна.

„Когато видиш как един човек яде и как се държи на трапезата, да знаеш, че такава ще е и работата му“ – обичаше често да наставлява баща ни. Сериозният, отговорен и възпитан човек сядал на масата с уважение към хляба, храната и труда на ръцете, които са ги приготвили.
Този обичай всъщност се правеше, за да имат децата апетит и да не са злояди. Навярно затова аз си похапвах добре без да пълнея. Дори когато се купуваше прасе от пазара, за да го угоим за Коледа, щом го донасяха у дома, даваха първо на мен да го захраня, за да е ящно...

По-нататък на Сирни заговезни мама ще запали огън в средата на двора и ще поиска от нас, децата, да го прескачаме за здраве и за да нямаме бълхи и въшки през годината. Сред настъпилата гълчава и веселие трябваше да скачаме колкото може по-нависоко, че да не се изгорим на пламъка.

После настъпваше моментът, в който на ябълката в двора се връзваше люлка, за да се полюлеем за здраве. Идваха и съседи с децата си и тогава ставаше още по-весело. Захващахме се на хоро около огъня, като сами си пеехме и пригласяхме.
Мама старателно спазваше заради нас всички празници. В тези дни тя избягваше да върши женска работа – предене, плетене, пране, шиене и тъкане, поне докато пораснем и се задомим.

По празници, чак до Великден, спираха да се правят и уговорки за годеж и сватба.
Мама се залавяше да приготви празничната вечеря, като подканваше и нас, децата, да помагаме според силите си. Едни носеха вода от чешмата, други сечаха и носеха дърва, трети се грижеха за огъня в огнището.

Вечерта се ходеше на гости у по-възрастните роднини или съседи. Ние често ходехме при нашите баба и дядо, като по традиция им носехме бяла прясна погача, здравица с вино, закичена с китка здравец, и пара, вързана с червен конец. Носеше се още сирене, баница и  зелник, за да се заговее с блажна храна преди Великите пости за Великден. От вечерта на Прощена неделя се спираше да се блажи и се заговяваше.

У бабини ни очакваше богато наредена трапеза. Кандилото светеше пред иконата на света Богородица. Беше чисто, уютно, спокойно и някак си тържествено. Тук се говореше тихо и нямаше шум, тичане, олелия...
Наредили се прави около трапезата, ще се прекръстим, помолим и прикадим с тамян. После, все още прав, баща ми ще поиска прошка от родителите си, ако някой от семейството ни бе сгрешил пред тях с думи или дела.

Нека всичко да бъде простено, щото не е сторено нарочно и от злост в сърцето – отвръщаха те и татко се навеждаше в нисък поклон пред баба и дядо, поемайки с уважение подадената за целувка ръка.
Една година мама ме накара да поискам прошка от брат си. Аз се опитах да му целуна ръката, но той не искаше. Тогава за наказание бе изпъден навън в тъмното да постои сам, че да се научи на ред.

Често при изпълнението на този обряд се проливаха сълзи на умиление и разкаяние.
После шумно всички се разполагахме край трапезата, като най-възрастният благославяше храната и след дружното „„Амин!“ се прекръствахме и вечерята започваше.
С приключването й свършваше и празникът.

В нашия дом нямаше обичай да се връзва яйце или халва на конец, а децата да се мъчат да го уловят с уста, като след това конецът се пали, за да се гадае по пламъка дали годината ще е плодородна. Ядеше се халва, но без боричкане, блъскане или надпревара за нея.
Вниманието в този ден беше съсредоточено върху исканата и получена прошка за лошо държание. Този празник даваше повод и на скараните съседи и колеги да се сдобрят и отново да заживеят задружно.

Ала в други райони на страната младите момци излизат на някоя височина над селото, където палят огньове да прогонят злото и ги прескачат против бълхи. Те запалват и хвърлят по домовете на изгорите си предварително приготвени стрели.
Другаде ергените правят „оратници“ - това са топки от слама, завързани с връв, и отново запалени, те се завъртат над главата и се хвърлят възможно най-далече.

В тази нощ майките, които имат пораснали за женене моми, често излизат на двора, за да проверят дали някоя хвърлена стрела няма да запали плевника или купите сено в двора, та да стане пожар.
Заради кладенето на огньовете този празник в някои райони на страната е популярен като Поклади.


В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки