Сватбата е един от най-празничните и свидни моменти в живота на човека.
Автор: Яна Славянска
Старите български сватбени тържества някога са били едни от най-богатите на обреди и символика. В родния фолклор женитбата е описвана като най-разточителния и пищен ритуал в битието на българина.
В днешните модерни времена, за съжаление, нашата изконна венчална обредност все повече бива обсебена от различни порядъци и табиети, характерни за сватбените традиции в Западна Европа и Америка.
Те очевидно допадат на съвременните млади хора, но е тъжно, че лека-полека изместват от сцената пъстрата пищност на някогашната българска сватба, явяваща се съвкупност от ритуали, съхранени от дълбоки старини – една истинска народна драма в няколко действия, с определени главни и второстепенни роли.
В рамките на проекта „Опазване на културно-историческото наследство – обща европейска цел” Регионалният исторически музей в Бургас започва издирването на автентични странджански сватбени костюми от Созополския край. Идеята е през април в залите на музея в Созопол да се подреди „сватбена“ експозиция, която ще остане там и през лятото, когато артистичното морско градче се изпълва с десетки хиляди туристи.
Специалистите от бургаския музей много ще разчитат днешните потомци на старите странджанци да разровят раклите на своите баби и дядовци и да помогнат за подреждането на уникалната сбирка.
За експозицията се търсят не само костюми на младоженци, но и снимки и документи за светото венчание, булченски накити, както и различни предмети, използвани по време на сватбения ритуал. И дори тъкани от чеиза на булката.
Както уточняват етнографите от РИМ-Бургас, едно време младите моми от странджанските села изтъкавали за чеиза си не само своите тоалети, но и тези на своя бъдещ съпруг, свекър и свекърва.
В зестрата си вплитали своята надежда за добър и спокоен живот, за дом, пълен с деца и смях. Сред всички тези неща в дъното на раклата била скрита и булчинската премяна – грееща престилка, стегнат колан, бяла риза и ален сукман...
Всеки, който намери сред нафталина останали от бракосъчетанията на предците си уникати и реши да подпомогне съхраняването на спомена за традиционната странджанска сватба, трябва да се обърне към бургаския музей до края на март.