Човекът като „пациент“ на химическия абсурд


20 Февруари 2015, Петък


Някога се пишеше за нарушените права на потребителите в разрешената критика „Малката правда“.



Наблюденията ми върху настоящето обаче не са по-оптимистични.
Ще дам само два примера, между които има 40 години дистанция. Някога хванах един управител на закусвалня, който допускаше остатъците от сутрешната супа топчета да се слагат в сармите от обедното меню, и го разобличих в сатиричен материал.
Неотдавна пък купих пиле от квартален супермаркет, който е добре разработен и има голяма клиентела. Някакво двуного същество беше забило етикета с теглото и цената направо в кожата с цели 8 телбода.

Те можеха и да не бъдат забелязани и да „гарнират“ ястието. Може би трябва да се пазарува  с металотърсач?! И защо не, когато няма тежка законова превенция върху всичко, което засяга здравето и може да се дефинира като грубо посегателство върху личността!
Все пак сега широката информация поне не оставя потребителя в положение на съвсем незначителна пионка. Разгласата за вредността на много консерванти, стабилизатори, оцветители, антиоксиданти, емулгатори, подобрители, подсладители, гуми, овлажнители и други е много полезна като ориентация за повишено гражданско внимание.

Но трябва да се видят и взаимодействията на тези добавки  с химическите вещества като синергистите, които са особено важни във фармацевтичната промишленост. Нека се каже какво става, когато колоидният силиций, магнезиевият стеарат, титановият диоксид и др. влязат в хаотичния микс на храните с тяхната пък химия? Особено в продуктите с огромен срок на трайност, предлагани в чуждестранните търговски вериги?

Известно е, че повишената киселинност в организма вреди трайно и предизвиква сериозни заболявания. А при толкова сложна химия, която поглъщаме с храни и лекарства, се прибавя и хлорираната вода. Това опасно съчетание, което повишава киселинността, при всички случаи води до затруднение и бъбреците, а оттам и до проблеми с кръвното налягане. 

И се питам, например, трябва ли човек с доказана наднормена киселинност, близка до ацидозата, да приема превантивно за разреждане на кръвта аспирин, който е мощна киселина? Пиша тези неща като непрофесионалист и ще се радвам,  ако сериозен медицински консултант осветли тези проблеми.
Добро впечатление прави, че „Десант“ години наред  поставя здравни проблеми и набляга върху алтернативната народна терапия, въпреки че тя не може да изчерпи всички медицински казуси на съвременния многостранно болен човек.

Хубаво е също, че изданието не прави всеядна реклама на синтетичните лекарства. Така или иначе, човекът по-малко трябва да е роб на световния търговско-медицински абсурд – вероятно умишлено доведен до своите здравно опасни граници.
Тодор Бакърджиев


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки