Така се наричали първите аптеки в България преди близо 200 години
Автор: Здравка Христова
Млад сириец, запленен от българската история, се е захванал с любопитно начинание. Фармацевт по образование и професия, той е решил да възстанови в автентичния й вид първата аптека, построявана в България. Наричала се лекарна (от лек, лекарство) и е отворила врати през 1823 година във Велико Търново. Неин собственик е бил първият дипломиран лекар у нас, търновчанинът д-р Марко Павлов.
Младият мъж, който днес ни дава урок по историческа памет и българщина, е само на 29 години. Казва се Сaaд Алyaни. Бил е съвсем малък, когато идва в България с родителите си, след бруталните гонения и преследвания на интелектуалци в Сирия.
Семейството му се установява във Велико Търново, където Саад завършва средното си образование в Природоматематическата гимназия. След това cлeдвa фapмaция в Сoфия, a пpeди четири гoдини oткpивa и aптeкa във великотърновското село Рeceн.
Заместник-пpeдceдaтeл е нa peгиoнaлнaтa кoлeгия нa Българския фармацевтичен съюз във Велико Tъpнoвo, a преди година и половина е избpaн зa члeн нa Упpaвитeлния cъвeт нa БФС.
Сградата на някогашната лекарна съществува и днес. Намира се срещу музея „Възраждане и учредително събрание”, където е приета Търновската конституция. Това, което е останало от инвентара на старата аптека обаче, е разпиляно по антикварни магазини и частни колекции.
Дълго време се е смятало, че първата аптека в България се е намирала в Пловдив. За тази във Велико Търново всички били забравили, нямало я дори в учебниците по история на родната фармацевтика. Саад решил да поправи тази грешка, когато случайно прочел в архивите за делото на д-р Марко Павлов.
Така сириецът започнал да търси и да събира информация за първата лекарна. Намерил откъслечна информация в Регионалния исторически музей, чел спомени на бележити търновци от онова време.
Научил, че до 1822 г. здравето на търновци било грижа на хекимите (недипломирани лекари), техните помощници, наричани джерахи, билкарите, които се зовели ахтари, и билерите – гръцки търговци на лекарства и билки.
Всеки, който можел да лекува, а това най-често означавало да може да превързва рани, да намества счупени кости и да извършва други подобни “оздравителни дейности”, се считал за „голям специалист“. Никак не било нужно да притежава медицинско образование, да има документ за практикуване на лекарска професия или пък за приготвянето и продажбата на лекарствени продукти.
С установяването на д-р Марко Павлов в Търново през 20-те години на XIX век старостоличани вече имали възможността да получават квалифицирано медицинско и аптечно обслужване.
Основателят на първата българска лекарна имал драматичен и бурен живот. Марко Павлов е роден през 1784 г. в Македония.
Още в ранно детство остава сирак. Съдбата го среща с италиански търговец на коприна, който го осиновява и поема грижите за него. Така несретното момче напълно променя съдбата си - израства в свободна страна и получава солидно образование като се дипломира като лекар във френския град Монпелие.
Непримиримият му дух обаче го отвежда като доброволец в Наполеоновата армия, където получава два ордена за заслуги. По-късно се включва и в Гръцката завера срещу османското владичество, а след това се завръща в България.
Въпреки че се бунтува срещу османската власт, д-р Марко Павлов става придворен лекар точно на пашата, който живее в Търново. Това не спира първият дипломиран лекар по нашите земи да се грижи за обикновените хора.
Лекарствата си внася от Франция, но сам си разбърква илачите. За да има повече свобода в дейността си, той наема дюкян срещу Конака и му слага табела с името “Лекарня”. Делото му продължава неговият син - Георги Марков, който завършва медицина в Цариград през 1872 г.
Той променя фирмената табела, думата “Аптека” се появява за пръв път благодарение на него. При жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на турските зверства и събира подписи от населението за подкрепа.
Постъпката му става достояние на турската власт и по съвета на руския посланик граф Игнатиев Георги Марков заминава за Цариград. След завръщането си в родния град, с цел да не се натрапва на властта, той започва да изписва името си върху фирмени документи като “Георг Маркизис”. Старите търновци, сред които и Леон Филипов, разказват, че първата българска аптека оттогава става известна и като Маркизевата.
По това време се появява конкуренцията. Новата аптека, отворила врати в навечерието на Освобождението, е собственост на Янаки Златев. Интересно е да се знае, че той се прочува като единствения християнин хекимин в града, който има достъп до харемите на турците.
По-късно своя аптека в старопрестолния град притежава и д-р Васил Хаджистоянов Берон. Той има голяма триетажна къща с широк двор и две терасовидни градини, а пред нея наема единия от трите дъсчени дюкяна, използвайки го за магазин за цярове.
Тези три аптеки съществуват и непосредствено след Руско-турската война 1877-1878 година. По стечение на обстоятелствата лицензът на аптеката на Георги Марков е отнет през 1886 г. и е даден на Панайот Славков - бивш кмет на Търново, министър на правосъдието, както и министър на търговията и земеделието.
Той не само премества лекарната на пазара Бажарлък, но я преименува и тя става аптека “Пчела”. Лабораторията на аптеката е сред малкото в страната, специално оборудвани за анализ на кръв и урина. При изпълнение на държавните си ангажименти Славков е заместван от фармацевта Шварц. След 1919 година аптеката е купена от Никола Воденичаров. От своя страна той я премества до старата поща, украсява вратата с релефи на Ескулап и Хигия, а над стелажа в приемното помещение поставя статуи на Сократ, Аристотел, Галенус.
Първият следосвобожденски документ, с който се слага порядък в здравеопазването и в аптечното дело, е “Временни правила за устройството на медицинското управление в България”, утвърден от руския императорски комисар княз Дондуков - Корсаков на 1 февруари 1879 година. Този закон за организирането на здравеопазването у нас е разработен под председателството но д-р Димитър Моллов от еленското село Беброво.
Саад Алуани първоначално пише доклад в института, впечатлен от аптечното дело на Велико Търново. Докато подготвя материалите, у него постепенно назрява желанието да възобнови старата лекарна на първия доктор и да я превърне в музей на аптечното дело в България. Изчислява, че ремонтът на сградата няма да му струва скъпо. По-трудно ще му бъде да пресъздаде автентичния вид на вътрешния интериор, тъй като данните за това в архивите са откъслечни.
Опитът на младия сирийски фармацевт за връщането към живот на аптеката не е единствен. За кратко лекарната е възстановена през 1981 г., по повод отбелязването на 1300 години от основаването на българската държава. Сградата е реставрирана и обзаведена. Тя става действаща аптека и същевременно музеен обект. За съжаление, идеята просъществува за кратко.
След 10 ноември 1989 година сградата отново е изоставена. Затова инициативата на сириеца среща подкрепата на Регионалната колегия на фармацевтите във Велико Търново, откъдето ще помогнат за възраждането на първото по рода си дюкянче за забъркване на различни илачи.
