Този спор не е от вчера и днес, периодично просветва нещо по темата и след най-много двуседмично чесане на езиците от всички участници в него, отново потъва в плявата, която ни огражда отвсякъде.
Саня Армутлиева („Х фактор” тиранин) е обсебила всичко в музикалния бизнес, потънала в конфликт на интереси заради водещите си позиции в „Профон” и „Музикаутор”.
Този път срещу нея ревна певицата Рут Колева. Но не всички колеги я подкрепиха, даже напротив, някои се изказаха в защита на Армутлиева, от което положението придоби още по-гротесков вид.
Никой не може да каже със сигурност кой е крив и кой прав, но всички знаят, че става въпрос за пари. За 10-те милиона лева от авторски права, които „Профон” са изгубили във фалиралата КТБ. И че със сигурност шефката на „Вирджиния рекърдс” е и ползвател, и в управителното тяло на дружеството.
Това прилича малко на системата от средата на 90-те години на миналия век, спомняте ли си? Когато фирми на един и същи човек стояха на входа и на изхода на предприятието.
Резултат – предприятието потъва, а активите му отиват в собственика на входната и изходната фирма. Законът за авторското право и сродните му права (както и повечето закони у нас) се е произнесъл достатъчно ясно по въпроса.
Но никой не е попитал защо само една организация трябва да представя хората, които майсторят в най-великото изкуство у нас? Защото сме малка страна ли? А кой е казал, че ако нещо не работи, то трябва да стои непокътнато, а не променено и дори сменено?
Не само там е въпросът обаче. Покрай скандала, наречен от Митко Кърнев (китарист на „Д2”) „женски бой в калта”, се вдигнаха и старите, незабравени претенции. За задължителни 15% българска музика по радиостанциите. Аргументи – познатите: насърчаване на родните творци, възпитаване на естетически вкус у публиката и изобщо – бурен цъфтеж на тукашното производство на хитове. Все неща, познати до втръсване от бунта на естрададжиите от началото на 90-те.
Тогава, както и сега, тяхното символ-верую е, че с пълния игнор на бг музика радиостанциите и телевизиите издигат в култ чалгата и музицирането на английски.
Работя в радио, в което не се чува нито милисекунда от каквато и да било чалга. Но българската музика в него намира много сериозно място. Не познавам колега, на когото и през ума би минало да не пуска парчета на нашия език, които се харесват на хората.
Нека повторя – да се харесват. Oтдавна всеки, смятащ себе си за какъвто и да било творец, се снима и пуска в YouTube. Там можете да видите печалните последствия от модерните български музиканти с високо мнение за себе си. От 50 парчета 1 става за пускане и широка разгласа. Всичко останало са насложени с компютър семпли, изсмукани от пръсти текст и изпълнение на ниво „Мамо, много съм добър/a в караокето”.
Истината за това музикално порно обаче, кой знае защо се спестява на неуморните нови труженици на нотите. Да оставим настрани това, че задължително да те въртят 15% на ден в програмата мирише на дърт комунизъм от сталински тип.
На железния аргумент, че „по Европа е така” бих отговорил с „Е, и?” Неотдавна приятел, пътувал в автобус в Гърция, ми разказа, че шофьорът слушал радио, от което дънило само и единствено греко. Не било най-прекрасната музика, според него и според много голяма част от туристите в рейса.
Във Франция правилата били същите, казват обидените млади и не чак толкова (за това след малко) млади звезди. А кой е казал, че след като е така регламентирано, в ефира влизат всички безумни опити на всеки самопровъзгласил се за талант доморасъл гений? Както навсякъде, така и тук публиката решава кого да гледа и слуша и кого не.
У нас, слава Богу, качествени музиканти никак не липсват. Никак.
Но те са заети с това да си уреждат концерти, да свирят на доброволно дошлите, дали пари за билети, да ги гледат и слушат, да печелят пари, да живеят с тях и да творят. Висенето по интернет форуми и скимтенето по сутрешни блокове на телевизии те смятат за изгубено време.
Относно по-старите „лъвове” в бранша, които обидено смятат, че са пренебрегнати. Кога е последният издаден албум на която и да било от „легендите на българския рок”? (ФСБ напълно изключвам, от тях не се е чул и вопъл, те дори пуснаха последната си продукция свободно в интернет). Докога ще го карат на стари лаври и „Може би” в 19 различни аранжимента?
Бъдете така добри да ходите по турнета, да свирите по участия и да печелите, както се опитват и останалите български банди и музиканти.
Дори чутовният Стивън Тайлър от „Аеросмит” го каза недвусмислено: „Е, какво пък, навремето, когато светът ни купуваше плочите, направихме доста добри пари. Сега, с това масово теглене от интернет ще ни се наложи да се поозорим повечко – ще трябва да ходим по турнета.” И ходят. Както те, така и останалите рокадажии-лъвове от нашето детство.
Но те предлагат на публиката качество. А не една и съща песен от 1972 г., на нов глас.
Между другото, виждали ли сте как изглежда Стивън Тайлър – на 67 години в момента? Потърсете, изумени ще останете. А чували ли сте последната продукция на групата на почти набора му Митко Щерев „Диана Експрес”? Казва се „Магистралата” и за нея вече е ставало дума на страниците на „Десант”.
Не е за слушане, пак ще ви припомня. Не може да се наричаш „легенда”, да претендираш с „50 години на сцената” и да вадиш подобни смехории от времето на много ранния социализъм.
15% задължителна ротация? ОК, опитайте да си я заслужите. Както и уважението. Не е лесно, да. Иска труд. И талант.
