Ако се зачудите за какво става дума в цялата истерия, достатъчно е да изпишете „Емил Конрад” в интернет страницата за видеообмен YouTube. Там ще изскокнат стотиците му историйки, от които ще си съставите мнение за него. Всъщност – нищо особено, неща, които се случват на всяко хлапе в училище, вкъщи и на улицата.
Започнал е да пише от 2006 г., от 16-годишен, а скоро издаде и първата си книга. Тя се казва „Нещата, на които не ни учат в училище” и за момента разбива всякакви класации по интерес, продажби и искрена фенска любов.
Навсякъде, където се появи за промоцията, младият автор предизвиква фурор и крещящи тълпи.
Нека уточним – от тийнейджъри. Няма как да е другояче, цялата насоченост на клипчетата и на (извинете) произведението му е точно към подрастващите у нас. В тях се разказва за досадни родители, даскали-бастуни, първият учебен ден, невярно гадже, кофти приятели и изобщо неща, които вълнуват всяко българче на възраст между 11 и 17 години.
По-тежките критици и автори вече побързаха да оплюят фурора на Емил Конрад, очевидно подразнени от успеха на така наречената му книга. Не слагайте този грях на душата си, ако вашето дете или внуче изяви желание да се запознае с нея, дайте му пари, за да си я купи.
Поне ще бъдете сигурни, че сумата няма да отиде за две кутии цигари или бутилка водка. Пък и какво по-хубаво от това хлапетата да препълват книжарниците, а не кафенетата.
Навсякъде за представянето на „Нещата, на които не ни учат в училище” в известна национална верига книжарници има толкова силно заявен интерес, че организаторите пускат малките фенове на порции.
Което звучи добре от поне две гледни точки – едната, за децата в книжарницата вече знаете, а другата е търговска – през последните години в България хич не е честа гледка даването на пари за литература.
Самият (вече) 25-годишен автор Емил Конрад заявява, че дванадесетте истории, които е описал на страниците на първата си (ако реши да издава втора, дано не е подобна на нея) книга, му се случили наистина, но няма никакви претенции да се изживява като инстанция, институция или какъвто и да било духовен гуру.
Приканва всичко да бъде възприемано с чувство за хумор и умолява читателите да не се вземат прекалено насериозно. В което е чарът на всичко, което е направил, като аматьорски самостоятелни видеоклипчета и написаното от него слово.
Точно затова е тази невероятна любов от децата към него. Първо – говори на техния език, без да е излишно разпасан и вулгарен. Второ – говори за неща, с които те живеят. Трето – не говори като вампирите от телевизията, занимаващи се с проблемите на подрастващите у нас.
Четвърто – говори истини, но на съвсем човешки, съвременен български език. Пето... говори на децата.
А не им размахва пръст.
