Градчето е прочуто с първата лозаро-винарска кооперация на Балканите и най-голямата бъчва у нас
Автор: Камен Колев
Освен че по отколешна традиция на 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан, датата се чества и като официален празник на град Сухиндол. Тогава в това населено място, разположено амфитеатрално в полите на последните разклонения на Централния Балкан, в източното подножие на Деветашкото плато, си дават среща виното и любовта и шествието по главната улица продължава с часове.
Докато зрителите се любуват на автентични танци и ритуали, на площада в един момент се появява Царят на виното. Естествено, извършва се и ритуално зарязване на лозята, а веселбата продължава в местността Върбака с божествената гроздова напитка и традиционния печен петел за мезе.
Миналата година в своя публикация „Десант“ разказа как цели 34 години ликът на една сухиндолка краси някогашните соцбанкноти от 2 лева, емисия 1962 г. 16-годишната тогава Кина Гърбова позира на двулевката сред натежалото от сок грозде. Но не само този факт прави градчето популярно. Суходол всъщност е една от люлките на винарството и лозарството в България. За местните жители отглеждането на лозя и производство на вино от хилядолетия са основни препитания. Тук е имало поселение още през неолита, а селището става известно като лозаро-винарско средище по времето на Римската империя.
С името Сухиндол градчето съществува от векове, като най-ранното писмено сведение за това са турските регистри от XV век. Горе-долу оттогава датира и най-старата запазена скица на лозе, явяваща се доказателство, че лозарството и винарството тук са процъфтявали от най-далечното ни минало. През 1896 г. в Сухиндол e създаден първият y нас разсадник за облагородени лози. 13 години по-късно е създадена най-старата лозаро-винарска кооперация на Балканите. Неин основател е Марко Вачков, който по онова време е имал забележителни познания по енология, лозарство и инженерни науки, придобити в България и Франция. Той успява да обедини местните лозари, винари и семействата им в името на идеята да създадат изба за производство на вино по най-модерните за онова време производствени практики. Тяхната кооперация, разполагаща със собствени изби и лозови насаждения, остава уникална за България чак до края на 20-те години на XX век.
Именно от нея тръгва прочутото червено вино „Гъмза", някога експортирано в десетки страни по света. През 1952 г. избата, активите и лозята й са национализирани, а след 1989 г. дейността й е възродена от частна компания. Съществуват и още няколко уникални факта, свързани със Сухиндол. И до днес тук е запазена най-голямата използваема бъчва в България, чийто обем е цели 24 кубични метра. Тук са запазени и единствените по рода си стъклени резервоари, произведени по австрийска технология. Енотека в Сухиндол пази бутилки с вино на повече от 100 години, а музеят разказва с любопитни експонати историята на винопроизводството в сухиндолския край.Неотдавна с европейски средства в Сухиндол бе открит Културен център по лозарство и винарство. В него е подредена музейна експозиция, която представя историята и настоящето на лозарството, винарството и обичаите в този български край.
Асеновград планира да се сдобие с Музей на виното
Община Асеновград и Центърът за култура и туризъм „Тракея" работят по идеята за отварянето на Музей на виното в града. „Имаме големи традиции в този бранш. На територията на общината има много частни винопроизводители и действащ винзавод“, изтъква асеновградският градоначалник д-р Емил Караиванов. От 20 години тук се организира ежегоден конкурс за най-добро домашно вино, който преди време прерасна във винен фестивал.
На практика до 1990 г. в Асеновград е имало Музей на виното, но той се е намирал в „Къщата с линовете", която е реституирана на собствениците й, обяснява Васил Караджов от център „Тракея" и допълва, че в момента се обмисля ситуирането на музея в Етнографската къща или в Дома на металурга.
В Музея на виното се предвижда да бъде показан целият цикъл на производството - от засаждането на лозите, през окопаването, пръскането, брането, мачкането на гроздовете, до приготвянето на виното.
Асеновград е прочут и със своята „Станимашка малага“, чийто създател през 50-те години на ХХ век е гъркът Аристидис Чорбаджака. По думите на Караджов, предстои проучване на процедурата за кандидатстване и възможността Асеновград да стане първият български град в Европейската асоциация на винените градове.
