Карлово и Кюстендил на бунт срещу ДПС и мюфтийството


Карлово и Кюстендил на бунт срещу ДПС и мюфтийството
Патриотите отново бяха единствената политическа сила, която застана зад недоволството на карловци и кюстендилци
13 Февруари 2015, Петък


Протестът на жителите на двата града срещу домогванията на мюсюлманското духовенство върху исторически паметници бе подкрепен единствено от ПФ

Автор: Георги Ваташки

Стотици жители на Карлово и Кюстендил излязоха на 6 февруари на протест пред Съдебната палата в столицата срещу скандалните съдебни искове на мюсюлманското изповедание за връщането на така наречените вакъфски имоти. Сред тях са недействащите от десетилетия „Куршум джамия“ и „Фатих Мехмед“, намиращи се съответно в двата града.
С развети национални трибагреници и плакати с надписи „Пазим историята - пазим България“ и „Съдии, пазете историята на Родината си“ демонстрантите настояха имотите да останат държавна и общинска собственост.

„От къде на къде в Кюстендил ще има джамия? Тук турци никога не е имало!“, възмущаваха се масово събралите се пред столичната Съдебна палата, в която по това време течеше заседанието на Софийския апелативен съд (САС), разглеждащ за пореден път делото,  заведено от Главното мюфтийстово за собствеността на 90 емблематични сгради и музеи, пръснати из 50 български града.

За да изразят своята категорична подкрепа за каузата на жителите на Карлово и Кюстендил, сред присъстващите бяха и съпредседателите на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, народните представители от родолюбивата коалиция Валентин Касабов. Христиан Митев, Борис Ячев и Димитър Байрактаров, както и членове и симпатизанти на двете формации от коалицията.

„Ние сме на протеста, защото тук е мястото на всеки истински патриот днес. Това е част от дългата битка на „Национален фронт за спасение на България“ срещу абсурдните искания на Главното мюфтийство. НФСБ винаги ще бъде там, където има посегателство срещу български светини и най-вече опити на Турция да откъсне части от родната история и памет“, подчерта лидерът на НФСБ и председател на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов.

Заместник-председателят на партията на СКАТ Данчо Хаджиев подчерта, че искането за превръщането на историческите паметници в джамии е абсурдно, защото в градове като Карлово и Кюстендил никога не е имало мюсюлманско население. „Това е част от схемата на ДПС да бъдат „произвеждани“ мюсюлмани, главно сред циганските гета на големите градове. Това е тяхна отчаяна мярка, защото българските турци вече не вярват на олигархията, начело с Ахмед Доган и Лютви Местан“, изтъкна той.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пък отбеляза, че заведените дела от страна на ислямските духовници всъщност са част от неоосманската политика, провеждана от Анкара и турския президент Реджеб Ердоган.
„Ако тези абсурдни искания на Главното мюфтийство бъдат признати от съдебните органи, това ще отвори пътя за нови претенции на Турция и нейните емисари от ДПС за над десет милиона декара родни земи и гори“, категоричен бе Каракачанов. Същевременно САС за пореден път отложи делото.

Магистратите определиха срок на страните до 3 април да представят необходимите доказателства, за да се изясни обективната истина по казуса. Това предизвика съмнения за натиск срещу съда от страна на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и ДПС, защото това вече е третият пореден състав на САС, който не дава ход на делото по същество. Преди това два състава на столичния съд си дадоха отвод без обективни мотиви.
„Понеже не е известна причината за последователните отводи, може да се направи изводът,  че дългата ръка на „Кой“, ДПС и близкият до Местан шеф на САС Лазар Груев направляват движението по казуса. Но търпението на обществото е на привършване и трябва час по-скоро магистратите да излязат с решение“, заяви пред медиите експертът по религиозни въпроси Николай Панков.

Самото дело е заведено от т. нар.  „Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в България“, което е оглавявано от бившия главен мюфтия Николай Генджев, срещу протежираните от ДПС духовници на сегашния наследник на този пост Мустафа Алиш Хаджи. Имамите спорят кой е правоприемник на някогашните местни структури –мюсюлмански настоятелства и училища, съществували до 1949 г., когато се приема първият закон, свързан с вероизповеданията.

Към днешна дата са заведени близо 28 съдебни искове от хората на Мустафа Алиш Хаджи с претенции към различни български културни паметници, които са стопирани от различни съдебни инстанции. Като мотив магистратите масово посочват делото, заведено от Генджев. Това обаче е нож с две остриета, тъй като вместо да се отхвърлят скандалните домогвания на мюфтиите до имотите, магистратите свеждат скандала само до спор между две групировки на мюсюлманското духовенство.

Сагата с претенциите на Главното мюфтийство започна през юли 2013 г., когато мнозинството на БСП, ДПС и „Атака“ в предишното 42-ро Народно събрание прие поправки в Закона за вероизповеданията, с които даде възможност на религиозните общности да получат собствеността върху исторически сгради с национално значение. Това развърза ръцете на хората на Мустафа Алиш Хаджи, които на секундата заведоха 90 дела в различни български градове.
Някои съдилища прекратиха делата до постановяването на съдебен акт, с който да се уважи или отхвърли казуса поаради липса на доказателства.

Такъв бе случаят в Кюстендил, където мюфтиите изявиха претенции за имота по силата на опис на мюсюлманските общини от 1919 г. Те протягат ръце към джамията „Фатих Мехмед”, която се намира в непосредствена близост до паметника на Ильо войвода и не е действаща повече от 300 години. Построена е към средата на XV в. и е архитектурен паметник от национално значение, също както и втората някогашна джамия в града „Ахмед бей”.

Делото по казуса бе спряно, тъй като Софийски градски съд отхвърли правоприемствеността между някогашните мюсюлмански общини и сегашното Главно мюфтийство. Определението обаче бе обжалвано пред САС.
Обект на домогванията стана и карловската „Куршум джамия“. Тя е била построена през 1485 г. по времето на османския военачалник Карлъ Али бей, на когото е наречено Карлово. За изграждането й са използвани строителни материали от разрушения манастир „Свети Спас”. Доказателство за това са мраморните колони, върху които все още могат да се видят християнски знаци. Днес сградата е обявена за паметник на културата.

В този случай обаче съдът се произнесе в полза на мюфтийството, с което отново се стигна до САС и отключи мощна вълна на обществено напрежение и протести. В Разград имамите искат да сложат ръка на джамията „Макбул Ибрахим паша“, която също е паметник на културата, а в момента е и обект на археологически проучвания. Сградата не функционира като мюсюлмански храм от миналия век. В Гоце Делчев искът пък е за единствената джамия в града – „Караджа паша“, и тя е паметник на културата.В столицата мюфтийството проявява апетит към сградата на Археологическия музей, някога предсталяваща джамия, а също и към църквата „Свети седмочисленици“.

Съдебни дела за три вакъфски имота се водят във Варна, а в близкото село Езерово претенциите на мюсюлманите са за медресето и местната джамия. И двете сгради не се използват от 1955 г.
Три имота са предмет на спор и в Пловдив - някогашната турска баня „Чифте хамам”, която отдавна функционира като Музей на съвременното изкуство, един терен от 100 декара, където са турските гробища, и парцел до тамошната Съдебна палата. Искът за бившата „Ташкюпрю джамия“, която от години работи като ресторант, вече бе отхвърлен от съда.

Съдебните дела във Враца са за джамия, която функционира като природозащитен и туристически център. Имотът е от ХVІІІ век, паметник на културата и архитектурата от национално значение. Мюфтийството си иска и някогашната джамия в Дупница, която е била турски конак и затвор. Впоследствие сградата е обявена за паметник на културата и работи като картинна галерия.
Имамите водят съдебни битки и за сградите на три наши исторически музея – в Кърджали, Самоков и Видин. В дунавския град имамите са внесли през януари 2014 г. искова молба до Районния съд и за възстановяване на собствеността им върху знаковата за града т. нар. турска поща.

В Самоков пък е заведено дело за джамията „Байраклъ”. В момента сградата служи за нуждите на местния музей. В Кърджали зданието на тази институция е строено някога за медресе, но никога не е било използвано като такова.
Първата политическа сила, която предприе организирани масови акции в защита на българските културно-исторически паметници и посегателствата на имамите върху тяхната собственост, бе НФСБ. В края на септември 2013 г. патриотите проведоха два масови протеста съвместно с гражданите на Ямбол в защита на „Безистена“. Емблематичната сграда за града също е обект на апетитите на местното мюфтийство.

През октомври в същата година партията на СКАТ, заедно с воеводите от ВМРО в Стара Загора, се противопостави в два поредни протеста на домогванията на ислямските духовници към местния Музей на религиите. Той се помещава в някогашната „Ески джамия“, известна още като „Хамза бей джамия“. Националният фронт подкрепи и съпротивата на жителите на Карлово и Пловдив, организирайки редица протестни демонстрации през януари и февруари 2014 г.
Общинските структурите на НФСБ по места пък дадоха начало на множество подписки и митинги срещу скандалните искове, целящи подмяна на религиозната карта в България.


НФСБ и ВМРО организираха два поредни протеста срещу домогванията на ислямските духовници към Музея на религиите в Стара Загора Кюстендилската джамия „Фатих Мехмед“ не е действаща вече 300 години, което не пречи на мюфтиите да си я искат

В категории: Общини , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки