Пратете много поздрави на медийните анализатори, преди няколко години произнесли тежката присъда, че жълтите парцали, които у нас наричат „таблоиди“ (чували са, ама не разбрали съвсем), са отмиращ вид. И много скоро ще умрат.
Не зная отгде тез корифеи са достигнали до такива изводи, моите са основани на ежедневния ми опит. На опашката в кварталния супер баба брои с треперещи ръце стотинките за хляб, кисело мляко и пакет макарони. Стигат, ура! След милисекунда размисъл с блеснали очи мълви: „И един „Ултра Шок!“
На първата страница на въпросното вълшебно издание (в момента няма такова, но десетки са с подобни имена) блести грамаданско заглавие „Хортензия гасне от тежка хрема, Сулю я заряза“.
Женският персонаж е рейтингова квичалка на чалга, мъжкият (не се и съмнявайте) – актуалният й спонсор, семедарител и куратор (не е това, което си мислите, терминът е артистичен) в съвременния български хайлайф.
Как да не прежали възрастната женица едни 50 стотинки, как да ги запази за друго, след като такива горещи новини от живота сами се навират в ръцете й? Титрите с малко по-ситен шрифт са също толкова впечатляващи откъм информационна наситеност – „Урод изнасили и закла леля си“, „Бардак в центъра на столицата“ и „Сорайя и Мюмюн идват в България“.
Колеги от новинарския бизнес! Жалки сте (сме)! Смешни и безвъзвратно старомодни с глупостите, на които са ви учили на занаята – там, с проверката на информацията от два независими източника, представянето на всички възможни гледни точки по темата и задължителното цитиране на източника, ако не сте си намерили думите сами.
Освен това губите ценно оперативно време. Докато звъните насам-натам и търчите като вятърничави за интервюта, новото поколение писачи на интересности и сензации не спи, а денонощно трали Фейсбук.
Прегледайте въпросните (с извинение) вестници и вижте как безкомпромисно точно е написано – „обяви самата тя в своя Фейсбук профил“. Снимките, разбира се, са също оттам, без никакви излишни скрупули като молба за позволение.
Много отдавна всяка уважаваща себе си медия от новото време поддържа отдел „Вдъхнових се от Фейсбук“. Разследванията са никому ненужен лукс и излишна загуба на човешки и темпорален (на авторите от тези издания, които четат това, се извинявам. „темпорален“ означава „времеви“) ресурс, а още нещо никак маловажно: За това, което вие сте написали, мумиите от СЕМ може и да ви погнат, но за изключително увлекателните истории за родни знаменитости, които страдат от опасен запек, сърбеж в интимните части или любовно безсъние, няма и пръста си да мръднат, камо ли да се самосезират (любима дума, води почти до оргазъм).
Защото знаменитостите отлично знаят, че никой няма да прочете вашето интервю с тях, в което си личи, че дрънчат на кухо, но увлекателните репортажи за първото им сексуално преживяване в тоалетната на прогимназията всички ще приемат с ръкопляскане и ставане на крака. А така у нас се трупа известност. Не е нужно да си добър в това, което правиш.
Обичам чистосърдечните професионални обяснения на скромните труженици на модерния български пасквил: Обществото ни е извратено, моралът ни е лицемерен, никой не си признава, но всеки обича скандала, изтрещялото, слузта и гнуста.
България от 25 години живее на пазарен принцип, журналистиката също, така че силни на деня са тези, които дават на публиката това, което иска.
Panem et circenses, нали така беше? „Хляб и зрелища“, винаги! Говори разбираемо на обикновения читател и той ще те обича вовеки, няма нужда от снобизъм на латински. „Вие сте прости хора, аз съм прост човек като вас и затова се разбираме“, един министър-председател стигна със затворени очи до прозрението, хем без да е учил за журналист. Или за филолог. И без да се е утрепал да прочете особено много книги.
Да върви по дяволите Йосиф Хербст с неговото „Никому напук, на никого в угода“, майната й на идеята за служба на обществото, да го духа истината и правилния й изказ.
Сами си отглеждаме публиката, която храним с ежедневните си (някои са седмични, двойно по-дебели като страници и картинки с чисто голи жени) умствени екскременти, а за благодарност я плюем от трибуната на (уж) високия си социален статус на журналисти (пак извинете!) затова, че е сурова, тъпа, извратена и умираща от желание да чете само и единствено тях.
Всичко е жълто, всичко е миризливо, всеки крие някакви свои, малки, мръсни тайни и е най-важно българите да прочетат за тях, а не за истината около себе си. Неприятно е някой да чува в колко грозна и убога среда живее, по-добре му разкажи с кого спи най-хитовата участничка в гротеската „риалити шоу“ или по колко пъти на ден ходи до тоалетна водещата на някое „светско предаване“.
Българчетата, които печелят международни олимпиади по математика и физика, са за скучните вестници, това не се котира, не е гнусно, няма тръпка, не се продава.
А рецептата да си най-вървежен в бг-таблоидното поприще е всичко гореописано да комбинираш с разтърсващи ченгеджийски разкрития с мирис на тайнственост, записани къде правомерно, къде не. Тогава шестването по всички сутрешни блокове по телевизиите не ти мърда. Разбира се, открехвайки само крайчеца на завесата. „А цялата история, в детайли, ще намерите утре на страниците на нашия вестник“.
Знаете как е – флашки… патрашки…
