Конфликтът в Украйна и съдбата на българското малцинство

Със задълбочаването на конфликта в Украйна се стигна до процес, който можеше да бъде прогнозиран – провеждането на масова мобилизация на подлежащото на запас население. Тази съдба не отмина и представителите на българското малцинство, чийто брой по данни от официалното преброяване  е над 200 хил. души, но лицата от български произход са поне два пъти повече.

Изпращаните масово повиквателни заповеди предизвикаха страх и недоволство сред нашите сънародници. Повечето от тях са родени в епохата на бившия СССР, но живеят в отделилата се от него Украйна и в известна степен се чувстват като дърво без корен. Затова гледат на конфликта като на чужд. Още повече, че проведеното през последните 20 години поукраинчване на българските имена в никакъв случай не доведе до тяхната интеграция в украинското общество.

Трябва да се има предвид, че страхът и недоволството са обхванали не само българското малцинство. Подобни чувства взимат все по-широки размери и сред представителите на унгарското, полското и румънското малцинство.
Протичащите процеси безспорно поставят на дневен ред въпроса какво да се прави? Как България да помогне на своите сънародници в Украйна?
Българският стратегически интерес, поне на думи в случая с бесарабските българи в Украйна, е формулиран отдавна като съхраняване на българското етнокултурно пространство и духовно единение. Зад тези красиви думи обаче не се крият много смислени действия на българската държава.

Това е така, защото след десетилетия провеждан национален нихилизъм сегашната ни държавна политика към българите в чужбина няма дълбоки традиции и не се възприема като приоритетна. Освен това на нея противодейства и руското влияние в Украйна, което например с различни средства саботира въвеждането на българския като език на обучение сред бесарабските българи.
Независимо от тези противоречиви процеси, украинските българи продължават да гледат на България като на своя историческа родина.

Поставени в условията на заплаха за живота им, сред част от тях се прокрадват изселнически настроения, в т.ч. и желание за завръщане в България. Като се има предвид дълга на страната ни към нашите сънародници, логично е в българското общество да се чуват все повече гласове в подкрепа на подобна идея. Още повече, че Украйна е по-близко до границите ни, отколкото Сирия например, и трябва да се предвижда такъв бежански поток. Това е особено валидно за тези украински българи, които имат и българско гражданство, поради което няма да бъдат спрени от съществуващите държавни граници.

Факт е обаче, че България и в момента изпитва огромни затруднения при овладяването на миграционния натиск от югоизток, така че едва ли ще бъде по силите й сама да се справи с новите предизвикателства. Шанс за намирането на решение е аналогичният проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна. Като членка на ЕС България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите държави, в това число да се търсят решения на европейско ниво и съответно европейско финансиране. Подобна съвместна акция може да бъде подготвена чрез въвеждането на практиката за сътрудничество на съответните институции в четирите държави, отговарящи за контактите с диаспорите.

Търсенето на европейски средства няма да е прецедент, тъй като в края на ХХ в. Атина с помощта на европейски фондове подкрепи репатрирането на понтийските гърци в Гърция. Подобна политика провеждаше и Финландия по време на президента Койвисто, който като допълнителен аргумент изтъкна и факта, че фините в Русия са страдали по време на сталинските репресии, поради което днешната скандинавска държава е в дълг към сънародниците си.

Като използва добрия европейски опит, България трябва аргументирано да представи пред своите партньори историята и сегашното състояние на проблемите на българите в Украйна. Не трябва да забравяме, че нашите сънародници в СССР минаха през масови репресии, депортации в азиатските републики и ужасен глад. А днешната заплаха за живота им е достатъчно основание да потърсим цивилизовано решение.


Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви миналата седмица в Брюксел, че предстои в Алианса да бъде взето решение за създаване на командни и контролни центрове в страните от Прибалтика (Литва, Латвия и Естония), Полша, Румъния и България. Както информира тогава „Уолстрийт джърнъл“, това се правило като част от отговора на Алианса към руската агресивност.
Тези командни пунктове ще станат свързващо звено между националните армии и тези на членките на НАТО, обясни Столтенберг. Предвижда се те да провеждат учения и да  извършват „планиране и някои командни елементи за усилване като допълнение към силите за повишена готовност".

От информацията, разпространена в медиите, става ясно, че Северноатлантическият пакт преминава от подготовката на сили за бързо разгръщане зад граница в укрепването на възможностите за действие на територията на пакта. Новият подход е свързан с нарастващото напрежение от изток и от юг.
Целта на планираните центрове е за срок до два дни силите за бързо реагиране да могат да се разгърнат в дадена страна или район от НАТО, получили заплаха или срещу които е било предприето нападение. Новите центрове ще се ръководят от Полша, а у нас седалището на координационния щаб ще бъде разположено в София.

Вътрешни сили за бързо реагиране съществуват и към настоящия момент, но според ръководството на Алианса, капацитетът им предстои да бъде утроен. Те ще разполагат със средства за действие по суша, въздух и вода, като тяхното разполагане ще става с решение на Северноатлантическия съвет.
Междувременно в края на януари висшият американски генерал Бен Ходжис в интервю за сп. „Старс енд страйпс“ заяви, че Пентагонът ще изпрати скоро в България екип за проучване на възможността за разполагане на танкове и друга бойна техника. Това негово изявление породи много слухове у нас за създаването на американски бази в района на Шабла. Военният ни министър Николай Ненчев обаче опроверга тези твърдения.

Оглавяващият българското министерство на отбраната бе категоричен, че става въпрос за дезинформация, която, по думите му, е преминала всякакви нормални граници. „Няма основание за каквито и да е безпокойства“ – категоричен бе той и по отношение на мълвата за протичащата в момента мобилизация на български военни, пояснявайки, че „става дума за актуализация на списъците, което се извършва периодично“.„За тази година има планирани съвместни учения с нашите съюзници от Алианса повече от всеки друг път. За тази цел ще бъде разположена бронирана техника, използвана в рамките на едно конкретно учение, след което тя ще бъде извозена от България“ – информира още министър Ненчев.

В категории: Международна политика , Горещи новини