Национална телевизия СКАТ навърши 21 години от създаването си
Автор: Десант
Преди 21 години, в зората на демокрацията, се роди телевизия СКАТ. И от този момент до ден днешен програмата на медията продължава своята родолюбива и последователна дейност, своята битка за България. Някои я мразят, други се страхуват от нея, за истинските патриоти обаче тя се превърна в институция. Заради честната си позиция и заради това, че винаги казва истината.
Тези, които СКАТ разобличаваше в ефир, изпращаха мутри, подпалвачи, поставяха взривове. Но телевизията продължаваше. Предаване след предаване.
Именно СКАТ наложи фолклора като еманация на българското и в противовес на чалгата, която тогава заливаше не само ефира на радиата, заведенията, концертните зали, но и душите на хората, променяше тяхната ценностна система и представите им за добро и стойностно. През 1999 г. се роди единственото по рода си тогава историческо предаване „Час по България“, чийто първи гост бе великият български писател, публицист и общественик Николай Хайтов. А неговото признание, че „тази телевизия работи с грижи за България“, се превърна в девиз и запазена марка на СКАТ.
С годините медията предостави благодатна почва, в която покълна разбирането, че здравите устои, на които трябва да се стъпи, за да не бъдем претопени от европейския нихилизъм, това е българщината, историята, традициите. И те винаги са били символ-верую на телевизия СКАТ.
В резултат на всичко това медията се сдоби с много и стойностни приятели, а през 2014 г. партията на СКАТ – „Национален фронт за спасение на България“, стана и парламентарно представена, с реално влияние върху законодателната и изпълнителната власт у нас.
Началото, разбира се, бе трудно, разказва мажоритарният собственик на СКАТ ТВ Валери Симеонов: „Първото студио на телевизията бе в Дома на нефтохимика в Бургас. Там през 1994 г. имаше една устроена за целта зала, но не се ползваше по предназначение. Настанихме се в нея и започнахме да правим своята програма, под формата на публично-частно партньорство.
Стартирахме с половинчасова седмична новинарска емисия, в която представяхме новините от региона. Казваше се „Бургас през седмицата“ и имаше невероятен успех. И това е обяснимо - гладът за местни новини, на които националните медии не обръщаха особено внимание, беше много осезаем.
В случая ставаше дума за една собствена продукция и това вече ни отличаваше от останалите кабеларки. Помня, че в едно от първите ни предавания през 1994 г. показахме преливането на язовир „Ясна поляна“ и наводняването на цели райони по Южното Черноморие. Имаше съборени мостове, залети пътища, невъзможност за движение. Скоро след това излъчихме и акцията на полицията, която тогава затвори първата нелегална фабрика за цигари, намираща се в Крайморие.“
През 1995 г., с временен лиценз, започва и ефирното излъчване на програмата на телевизията. Дотогава, благодарение на неуморната и целенасочена работа, в медията вече е натрупан богат архив от български предавания. Едно от тях е документалният сериал „И българин от всички времена“, който бе воден от служители в Бургаския исторически музей.
Същата година медията директно излъчва фестивала „Фолклорен венец „Божура“, организиран от Съюза на тракийските дружества в България - техническо постижение, което по това време е по възможностите само на националната телевизия.
Следват заснемания на автентични фолклорни песни, изпълнявани от Манол Михайлов, Калинка Сгурова и други народни певци, създаването на музикалния филм „Омая“, на първия частен сериал в България „Има нещо гнило в Дания“ с режисьор Недялко Йорданов. Много силен като драматургия и игра филм, с подчертано съвременен резонанс, който обаче така и остава недооценен от критиката.
Всичко това ясно показва, че телевизия СКАТ още от самото си начало се движи по родолюбивата линия на защита на българското, на прослава на родните постижения, история и култура. И най-важното – нито една от продукциите на медията не е разчитала и за момент на държавна помощ или политическо съдействие.
Може би и затова три са опитите да бъде спряна СКАТ.
Първият е през 1997 г., когато правителството на Иван Костов, по внушение на тогавашния лидер на СДС в Бургас Йордан Цонев, спира ефирното излъчване на телевизията. За кратко време в морския град е организиран митинг в подкрепа на медията, на който са събрани над 40 000 подписа с искане излъчването да бъде възстановено.
Не остава по-назад и правителството на НДСВ (2001-2005 г.), което също постановява да се спре излъчването на СКАТ. Медийното затъмнение трае няколко месеца. И всичко това, защото телевизията се стреми да показва истината. Например като тази, че през Виденовата зима много от митингите, провеждани в Бургас, са режисирани и организирани съвместно с мутренски групировки, че по барикадите на изходите на града има мъртвопияни хора, които не пускат дори граждани, нуждаещи се от спешна медицинска помощ.
Но най-вече, защото медията не поддържа сляпо поредната правителствена линия и не спестява информацията за грешки и своеволия на управляващите.
Докато се стигне до Тройната коалиция (БСП-ДПС-НДСВ през 2005-2009 г.), която прилага към СКАТ старата и изпитана линия на тотални проверки от всякакъв характер, с цел телевизията да бъде постепенно задушена. Тази „добра“ практика е продължена и от правителството на ГЕРБ след 2009 г., когато започват нови данъчни ревизии, които проверяват дори вече проверени периоди.
Всичко това обаче не пречи на медията да работи и да се развива. И да става все по-призната публично, гледана и уважавана. Тъкмо телевизия СКАТ със своите предавания обедини всички некомунистически сили и беше в основата на отказа на страната от зловредния за Южното Черноморие проект „Бургас – Александруполис”.
Така стана и при кампанията за събарянето на незаконната джамия в бургаския комплекс „Меден рудник“. Сега на това място има хубава градинка.
Медията бе в основата и на спирането строежа на друга джамия в квартал „Победа“, започнат въз основа на решение на местния Общински съвет. Ден след ден в предаванията на ТВ СКАТ бяха показвани тези, които гласуваха да се даде това разрешително, като на бургазлии аргументирано бе обяснявано колко е опасно да се строи там нов храм на религия, която не е характерна и не е изповядвана от никого в района. И след време стана така, че същите хора, които преди в ОбС гласуваха да се даде зелена улица на строежа, при следващото обсъждане се обявиха против.
Сега в близост до това място има нова, чудесна и светла църква, изградена с парите на телевизия СКАТ, а в скоро време в пристройка към нея ще бъде открито и съботно-неделно училище за децата от квартала.
Към другите общественозначими кампании, проведени от СКАТ и общинските съветници на НФСБ, са признаването през 2010 г. на арменския геноцид. По инициатива на патриотите, ОбС гласува и решение датата 17 май да бъде отбелязвана като Ден на турския геноцид над българския народ (именно тогава през 1876 г. е извършено зверското клане в църквата в Батак).
„Няма друга община, която да е признала геноцида срещу българския народ“ – казва Валери Симеонов и добавя – „Както и няма друга община, в която да са сменени турско-арабските наименования на всички географски местности. За тези две неща заслугата на СКАТ е голяма и неоспорима.“
С изключителната помощ и изцяло със средства на СКАТ бяха спасени шестимата български моряци от кораба „Ина“, вкарани в гръцки затвор по несправедливо обвинение в трафик на контрабандни цигари. А истинският виновник за това престъпление - корабособственикът Георги Мишков, получи десетгодишна присъда, която излежава в Гърция.
Защо СКАТ влезе в политиката чрез „Националния фронт за спасение на България”? Отговор дава отново Валери Симеонов: „Защото няма друга възможност за решаването на който и да е социален или национален проблем, извън политиката. Това е принципът на демокрацията.
Не бива да се преекспонира и възможността на една телевизия, включително и тази на СКАТ, да променя живота в България. Това е възможно, но процесът е бавен, защото минава през мисленето на хората, а то трудно се променя.
СКАТ ТВ обаче не е БНТ, не е БТВ, не е Нова, нейните възможности да влияе на общественото мнение са много по-ограничени. Но в същото време трябва дебело да се подчертае, че не сме телевизия, върху чиято съвест ще тежи това, че България се развива толкова бавно. Защото основните медии у нас също носят своята отговорност, наред с политиците, за формирането на негативните чувства, на усещането за безперспективност у хората, на обреченост. Всичко това и най-вече отчаянието, повсеместно обзело българите, е резултат и от медийна обработка на хората по време на така наричания преход.
И така в крайна сметка българското общество попада в капана на песимизма. А народ с такава настройка вече много трудно може да постигне позитивно развитие. Чака се някой отвън да дойде, разчита се на месията. Енергията на хората и техните жизнени сили вече са стопени, в голяма степен и народът е станал пасивен наблюдател на собственото си падение.
Ето това трябва да се промени, това е и основната ни цел като политици. Която с нищо не се различава от тази на СКАТ.“
