Порутената сграда на бившата ОД „Музика” трябва да се превърне в Литературен дом „Христо Фотев”. Ако корифеите от седемте писателски дружества заровят томахавката
02 Февруари 2015, Понеделник
Литературен клуб „Христо Фотев“ в Бургас? А дано, ама надали
Автор: Веселин Максимов
Ако сте културен човек, харесвате Бургас и с трепет в гласа говорите за него като за „град на поети, художници и артисти“, значи сте безнадеждно остарял. Или живеете в съвсем друг край на Европа. Вярно, художници тук има, че и са доста добри, но артистите-легенди, произлезли оттук, са вече само легенди, а поетите правят всичко възможно да не оставят без екшън местната културна общност.
Свидетели на епични драми и древногръцки трагедии ще станете, ако се намерите някоя година (без изключение) около раздаването на литературните награди „Пегас“. Толкова хъс, злоба и жалко поведение не ще видите дори и на терен от родното футболно първенство. Ежегодните стихийни пегасни вълнения обещавам да опиша при някоя евентуална юмручна схватка или размяна на шутове, до момента само това е липсвало, останалото тружениците на перото от Бургас изливат в най-щедри дози.
Този път страстите се завихриха около предложението порутената сграда на бившата социалистическа Окръжна дирекция „Музика“ на площад „Баба Ганка“ да се превърне в Литературен дом, който да подслони бургаските писатели.
Къщата на творците ще носи името на великия Христо Фотев. Община Бургас е готова с техническия проект, предстои последното съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство, съобщиха от пресцентъра. Дотук хубаво.
Идеята на кмета Димитър Николов обаче е пролетариите на белия лист и мастилото (честна дума, част от тях не могат да използват и затова открито ненавиждат всякакви лаптопи, таблети и прочее сатанински атрибути на днешното време и геройски чаткат на пишеща машина) да се обединят в една асоциация.
Така ще можело по-лесно да се кандидатства за отпускане на средства по програми и така нататък…
В началото неистово исках да припомня на кмета великата фраза на доктор хонорис кауза на Пловдивския университет Христо Стоичков (номер 8), че мечтите са безплатни.
Още с оповестяването на идеята стана ясно, че някои от бургаските титани на мерената реч твърдо отказват да се съберат под един покрив с колегите си от останалите 7 (правилно четете, СЕДЕМ) писателски дружества. И отсега открито заявяват, че по нищо не щат да бъдат сред тях като равни с равни.
Повод за подобно самочувствие им дават, не се и съмнявайте, стотиците хилядни тиражи на великите им творби в мерена и немерена реч. И огромната почит, оказвана им от четящата бургаска публика.
ОК, има единици, които наистина пишат красиви неща, но тям и през ум не минава да се занимават с такива революционни въпроси. Гледат си работата и пишат. Докато корифеите на различните седем (7, помните, нали?) писателски дружини смятат, че трябва да си ги премерят (писалките, де) и на когото му е по голям (моливът), нему да се даде по право да се настанява в бъдещия Литуратурен дом.
Мястото е изключително апетитно, то е било на някогашното женско дружество „Самосъзнание“ – съставено от истински дами, а не постсоциалистически пишман поетеси, с цел да развива местния духовен и културен живот.
Сегашната председателка Снежана Стоянова повече от десет години води късаща нервите борба с общинска администрация сградата, брутално национализирана след светлия за културата у нас 9 септември 1944 година, да бъде върната на собственика – дружеството.
Погледнете пет реда по-нагоре, вижте онова за изключително апетитното място в центъра на Бургас, на площад „Баба Ганка“ и пак си спомнете мисълта за безплатните мечти.
Впрочем, вече има опит за разговор под един покрив да се съберат литературните бургашки гении и жените от „Самосъзнание“.
Беседата била кратка, нервна и приключила с крясъци. Попитаните за това пишещи от едното сдружение обявили, че нищо не свързва тях, духовно извисените ефирни създания, с някакви си…. хм, самоосъзнати жени.
Най-смешното, което чух по въпроса, беше от известен местен зевзек и колега. Той предложи, ако Литературен дом „Христо Фотев“ (Господи, дано той не гледа от небето какво се случва в момента) все пак трябва да съществува и ако на седемте влъхви от гилдията се наложи да се сберат под един покрив, всяка от тях да председателства къщата по един ден в седмицата. На ротационен принцип.
Не се заслушах по-нататък в предложението, нямах физическа възможност. Виках и плачех от смях.
