Пътищата на виното


Пътищата на виното
Корица на гръцка брошура за пътя на виното
02 Февруари 2015, Понеделник


Тънкостите на винопроизводството в днешна Гърция са пренесени от Асеновград

Автор: Никола Филипов

И тази година по традиция в края на януари в Асеновград се провежда конкурс за най-добро домашно вино. Вече десетилетия наред известни специалисти дегустират и класират участвалите в конкурса две категории от божествената напитка: бяло и червено.
Култът към виното в Станимака не е от вчера. В местния фолклор съществува молитва със следния текст: „Господи, дай ми, моля те: дълъг живот, работа не твърде често, любов от време на време, но вино по всяко време“!

За младите лозари и винопроизводители тук някога е била разпространена и т. нар. Дионисиева клетва, с която те са се заричали да обичат лозата като децата си, да правят вино само от чисто грозде и никога да не го разреждат с вода. Вярвало се, че ако пристъпят клетвата, боговете ще ги оставят без вино на трапезата, ще им се разсъхнат и мухлясат бъчвите и ще им се вкисне виното. А в една народна песен за Станимака се пее, че „кой отде мине-замине в Станимака се отбива, малага да си отпива“.

И паметник вече има на един от най-известните станимашки винари – производителя на прочутата станимашка малага и герой в споменатата песен – Аристи Чорбаджаков.  Имаше в Асеновград и Музей на винопроизводството с огромни дъбови линове (съдове за ферментация на гроздето), но за съжаление при реституцията попадна в неподходящи ръце и бе затворен за посетители.
Известно е, че по нашите земи лозарството и винопроизводството са възникнали и се развили още от дълбока древност.  За тракийското вино се споменава и в Омировата „Илиада”, а при археологически разкопки се намират монети, сечени в древния Филипополис, днешния Пловдив, на които е изобразен Дионисий с грозд.

В района са открити и мраморни релефи, датирани от различни векове, с изображения на основните лозаро-винарски дейности. През 1706 г. френският пътешественик Пол Люкас пише за Станимака, че „околностите му са отрупани с хубави лозя, от които се произвеждат превъзходни вина”.
През 1997 г. случайно посетих Международната изложба на вина и напитки от грозде „Пътища на виното“, организирана в рамките на световноизвестния Солунски панаир на лозарството и винопроизводството. По време на форума бе разпространявана и специално издадена брошура „Пътят на виното на Македония и празнуването на Свети Трифон”.

Около една трета от текста и илюстрациите в тази брошура се оказаха посветени на историята на лозарството и винарството в някогашните Станимака, Воден и Куклен, което представляваше за мен особен интерес.
Изданието запознава читателите с факта, че днешното виноделие в Гърция е пренесено от изселници от Асеновград и Горни Воден и сега то се дължи изключително на техните потомци.

В брошурата е отбелязано, че до 1924 г. ежегодно в Станимака лозарите и винопроизводителите пренасяли на св. Трифон тържествено жертвен бик, накичен с венец от лозови пръчки. Сутринта на 1 февруари стопаните посещавали лозята и ги поръсвали със светена вода от Аязмото. Извършвало се зарязване на четири корена, разположени кръстообразно. Избирали се особено здрави лози, намиращи се на някой ъгъл. След зарязването хвърляли отгоре им вино и ги поливали със светена вода за плодородие. Някои заравяли под корените колаче (кравайче) от Коледа и червено яйце от Великден. Извършвали и специални мимически действия с пожелание за изобилие, за лека и спорна работа.

След това в двора на параклиса „Св. Трифон”  в големи бакърени казани се варяло месо, което било благославяно от свещеник и се разпределяло между присъстващите. Празненството продължавало с народни борби между живеещи в района турски, гръцки и български борци. Организирали се и разни други игри и забавления, съпроводени с пиене на вино. Така протичало честването на свети Трифон не само в Станимака, но и в съседните паланки (както са наречени в брошурата) Воден, днес асеновградския квартал Горни Воден, и Куклен. Денят завършвал с приятелски и семейни пиршества.

Преселниците пренесли в новите си поселища в Гърция инструментариум, посадъчен материал и най-вече майсторлъка си, както и традициите за почитане на свети Трифон, който още преди много векове бил определен за покровител на лозарството сред християнското население на Балканите.
Сега лозарските Стенимахос и Гумениса са единствените райони в Гърция, в които се прави курбан в чест на свети Трифон – „както в някогашната си родина”, се отбелязва в брошурата. Настанените преселници от Станимака, Горни Воден и Куклен продължили да отглеждат лозя, да правят вино и да почитат светията. Те предават своя опит от поколение на поколение, разказват историята и пеят старата гръцка песен „Добрините се намират в бъчвите с вино”.

При размяната на население между България и Гърция през 1924-1925 г. 988 някогашни станимаклии основават днешния гръцки град Стенимахос. Върху живописен хълм край селището, досами лозята, ежегодно на 1 февруари се чества Денят на свети Трифон. Свещеник благославя курбана от мъжко теле. На черкуващите се поднася месо и грозде. Те вземат светена вода, за да поръсят лозята и овошките. В двора на параклиса се раздават и станимашки сарми, на място се пекат и станимашки луканки. Местната танцова трупа изнася програма, веселието продължава до късно.

„Клубът на бежанците от Горни Воден” в град Гумендже пък в ранната утрин на 1 февруари води с много шум и музика купено мъжко теле в параклиса „Св. Трифон”, където жертвеното животно се коли и месото му се сварява.
Гордост за града, а и за България е признанието, че пътят на виното из Гърция води началото си от Асеновград. Винарската изба в град Гумендже например, основана от изселници от Горни Воден, сега произвежда няколко вида маркови вина, които са награждавани неколкократно на панаири и изложби и са получили международно признание.

Асеновградският винзавод също достойно защитава старата слава на българската Станимака като лозаро-винарски център. Неговите вина „Мавруд”, „Каберне”, „Манастирско шушукане”, „Асеница”, „Манастирска изба” и др. се ценят високо в страни като Великобритания, Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Норвегия и др.   
Пътищата на асеновградското вино са безкрайни, славата му – също!


В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки