Можем ли да спечелим и ние от развързаната кесия на ЕЦБ?
Автор: Стефан Солаков
Най-новият кошмар на богатите либерали в Европа се нарича СИРИЗА и той вече дойде на власт в нашата южна съседка Гърция. Преди повече от век Старият континент отново бе изправен на нокти след появата на „Призракът на комунизма“, с който германските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс за първи път атакуваха цитаделата на буржоазния капитализъм, публикувайки своя исторически Манифест. Както се казва – нищо ново под слънцето.
Този път обаче Червеният призрак не е изолиран феномен, роден в „болните“ глави на двамата германски евреи. Уплахата в Брюксел е реално изражение на обективната действителност, а тя вещае трудни времена за самодоволните неолиберали, които си бяха въобразили, че народите на Европа завинаги са хванати и опитомени в луксозната кошара, наречена Европейски съюз.
Победата на левите радикали в Гърция и лекотата, с която те влизат в съюз с десните националисти, са неоспоримо доказателство, че класическите идеологически граници вече не са валидни в постмодерното пространство на „стара“ Европа.
Както се казва в свободната борба, известна като „кеч“ - всички хватки са позволени, няма ограничения за преливането на идеи и партийни стратегии, когато става дума за радикални промени, необходими понякога за спасяването на някои държави от европейската общност.
Последните парламентарни избори в Гърция послужиха за ритуално погребение на досегашната политическа десница, основен лидер в обществения живот на нашите съседи през последните 60 години.
Партия „Нова демокрация“ бе единственият представител на класическото „дясно“ в проведените на 25 януари избори за гръцки парламент. Заобиколена от най-различни партии, партийки и всевъзможни движения в левия и радикалния сектор, тя успя да се нареди веднага след СИРИЗА, но доста обезкървена, дискредитирана и най-важното – лишена от печеливши хоризонти в политическото бъдеще на Гърция.
Справедливо е да посочим, че „Нова демокрация“ бе пожертвана не от някой друг, а от нейните съратници и довчерашни партньори от европейската десница, която на практика управлява в Брюксел. Това, разбира се, не й попречи да зароби гръцката икономика с непоносими заеми и строги изисквания, довели до фактическия фалит на днешните елини.
Досегашният десен премиер Самарас получи „целувката на смъртта“ от многолюбящите го Меркел и компания, които на практика се оказаха и истинските палачи на традиционната десница в Гърция.
Навремето гениалният американски режисьор Уди Алън създаде емблематичен филм, озаглавен „Вземи парите и бягай!“. Девиз, който би трябвало да важи за всеки предвидлив комарджия и най-вече за участниците в многомилиардните далавери, изобилстващи под покрива на ЕС.
Десетина дни преди гръцките избори Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви официално, че започва да печата пари по подобие на Федералния резерв на САЩ.
Съобщено бе за над 1 трилион евро, които ще бъдат насочени към облекчаване на държавния дълг на страните участнички в Еврозоната. Тази новина бе посрещната с радостно оживление от финансовите акули на Стария континент и в същото време предизвика истински срив на еврото спрямо останалите световни валути.
Тръгва ли Брюксел към опасната спирала, по която Вашингтон се спуска от много години насам и на практика се е превърнал в най-големия финансов длъжник на планетата?
Въпрос с повишена трудност, но за хитрите гърци, нашите находчиви и обичащи да рискуват съседи, сега е най-удобното време за активно използване на създалата се обстановка и за отписване на голяма част от дълговете им към партньорите в Еврозоната.
Финансовият хазарт има и голяма политическа стойност, защото е заложено не само оцеляването на гръцката икономика, но и стабилността на общата европейска сграда, която вече се пропуква под натиска на множество партии и движения, възнамеряващи да се бунтуват по примера на СИРИЗА.
Ангела Меркел е изправена пред трудния избор дали да шамароса новото правителство на Алексис Ципрас, ако то откаже да плаща старите задължения на Атина, или да преглътне предизвикателството на данайците в името на европейската монолитност.
Радушните поздрави на френския президент Оланд и, о Боже, на руския му колега Путин към новото гръцко правителство създават допълнителни усложнения за силно разтревожените бюрократи в Брюксел.
Те настояват Муте (мама) Ангела да тропне по масата и да накаже крадливите елини, в случай че се опитат да минат „метър“ и да измамят европейските банкери. Голямата битка тепърва предстои и тя ще бъде решаваща за бъдещето на нашето европейско семейство.
Споменах нашето семейство и веднага ме налегнаха мрачни мисли относно поведението на България в момент, когато ЕЦБ е изпекла огромна баница с примамливи късметчета, за съжаление недостъпни за нашите родни икономически гении.
Вярно, все още сме вън от Еврозоната и само можем да се облизваме, наблюдавайки милиардите евро, които започват да се въртят из континенталните банки. Няма начин да... няма начин и ние да се докопаме до някои от огризките на европейската софра.
Въпрос на умения, настойчивост и може би на хазартен риск, с който да привлечем инвестиции от Еврозоната, за да съживим полуумрялата ни икономика. Енергетика, транспорт (особено БДЖ), строителство, промишленост – все сектори, плачещи за свежи финансови инжекции извън доста пестеливите подаяния на европейските фондове.
В момент, когато съседна Гърция се оформя като опасна зона за световните инвеститори и когато дори едрият гръцки бизнес се оглежда накъде да побегне, за да спаси свободните си капитали, ще бъде истинско престъпление да не използваме най-после своята политическа безгръбначност спрямо Брюксел и да я осребрим със споменатите вече непозволени удари в свободната борба.
За разлика от южните ни съседи, а и от значителна част на политическото пространство в ЕС, левите политици у нас едва шават или се правят на умряла лисица в желанието да дочакат по-харни времена за партийния вертеп на „Позитано“ 20. Време е да опитаме една рискована хазартна игра и да убедим Брюксел и уплашените от гръцкия Кремъл банкери да заложат на България и на нейните кротки политически овчици.
Двайсетина милиарда от новонапечатаните евробанкноти могат да свършат добра работа на зажаднялата за свежи финанси нашенска икономика. Дали после ще ги връщаме – е, ако сме достатъчно добри ученици, гръцкият пример е току под носа ни.
Така, че: „Вземи парите и бягай!“. Световната глупост е безгранична и най-важното – често се повтаря. Нека и ние най-после да се възползваме от нея.
