Мерките за сигурност обаче не идват от родната полиция, а от местните хора, отчаяни от цигански набези
Автор: Георги Ваташки
Високи пет метра плетове като огражденията на българо-турската граница, бодлива тел, огромни шипове, камери за видеонаблюдение, инфрачервени сензори за движение, светлинна и звукова сигнализация – това не са част от мерките за противодействие на бежанската вълна, която настъпва към страната ни.
Описаната картина се разкрива пред очите на смаяните редови граждани не в Елхово, където са съсредоточени усилията на МВР за опазване на границата срещу имиграционния натиск, а само на пет километра западно от Бургас – в квартал Горно Езерово на морския град.
Съоръженията са само част от механизмите за охрана, които в мирно време местното населението е въвело, за да спре
невиждано ромско попълзновение, което настъпва към домовете им. Обикновените мерки за сигурност не дават абсолютно никакъв резултат. „Ни катинар, ни кучета спират циганите. Те режат катанците с ножовки, тровят животинките. Няма спасение“, плачат местните.
„Преди петнадесет години дойдох тук от Русия. Казах си, малък е кварталът, ще съм спокоен. Откакто циганите изпълзяха преди няколко години, мира нямам. За една седмица три пъти влизаха в къщата. Прозорците ми до един са с метални решетки, опънах навсякъде и мрежи. Домът ми прилича на затвор. Липсват единствено въоръжените полицаи, които да пазят на специално обособена вишка“, разказа 63-годишният бесарабски българин Иван Витанов пред „Десант“.
В квартала живеят към 3500 души. Две трети от тях са от ромски произход и се плодят като за последно, разказват местните хора. Има семейства с по десет деца, където даже не си знаят имената в домочадието. Никой не може да ги контролира, най-малкото защото те са фантоми без документи и без самоличност. Имат само по едно лично име и само на доверие полицаите приемат този или онзи какво име носи, когато ги проверяват. Българите там са малцинство.
В Горно Езерово няма къща неограбена от циганите. В някои от домовете са извършвани взломни кражби по три-четири, че и по пет пъти. „Като катерици са, катерят се по стълбовете, задигат жиците, после прескачат оградите, вмъкват се през прозорците, ровят докато спим. Ако някой се разбуди, казват му да мълчи, да не стане лошо, клетникът се завива през глава и чака да си тръгнат с плячката“, оплаква се един от съседите на Иван – Стоян, който от години живее в злокобния квартал.
„През миналата година влизаха у дома два пъти, през 2013-а се „разписаха“ три пъти. Взимат каквото намерят. Даже тенджерата с боб отмъкнаха, докато къкреше на котлона. И бидоните със зеле вдигнаха, но някой се смилил и ми оставил две зелки навън – за утеха. И дървата отнесоха, но съседът ги видял с чувалите, подгонил ги и те ги разпилели по пътя“, споделя Станка Георгиева, продавачка в местния хоремаг.
Баба Руска пък била обрана от цигани, докато се подготвяла за сън. За да не палят осветлението, ромите драскали кибритени клечки. Като отворили хладилника, пенсионерката видяла светлината, която се процеждала през процепа на вратата. Старицата излязла и какво да види – циганите пълнели в торба храната от хладилника й. Тръгнали си, щом го опразнили целия. На изпроводяк взели и килима. Баба Руска подала сигнал в МВР, на другия ден извикала комшиите да видят що е то разследване - целият хладилник бил с отпечатъци, които униформените успели да изолират. После след няколко месеца от МВР й пратили писмо, че разследването е прекратено поради незначителност на кражбата.
Нищо не е останало и от старата къща на Стоян, която е била в непосредствена близост до новия му дом. Мургавите му съграждани отмъкнали бойлера, чешмите, дограмите. Има двама полицаи, които патрулират през деня в квартала, идват и униформени от града, но няма как да се справят с ордите цигани, казват местните.
На фона на всеобщите неволи в квартала, мощен отпор срещу ромските набези дава пенсиониран военен, който е готов да оглави местното опълчение. Възрастният мъж близо 25 години е служил като граничар и сега повсеместно е въвел на своята улица система за контрол и видеонаблюдение.
С аларми за автомобили и звукови ефекти от детски играчки е направил мощна звуково-светлинна сигнализация, датчици и сензори, поставени на възлови места из целия район, отчитат нежеланото присъствие. Има и две камери на входа на къщата си. „Електронни очи“ са монтирани и на останалите домове на неговата улица. Охранителната система е обща за няколко от къщите на улицата.
„Така, ако влезе нежелан гост, скачаме всичките. Почват да вият алармите, включват се светлините, става като на филм. Онези се паникьосват и бягат, а ние след тях хукваме с пушките и пистолетите. Ще се браним до кръв. Иначе това не е живот“, заключава възрастният човек.
