Политическото лицемерие ражда обществени чудовища

Автор: Стефан Солаков

Напоследък Лютви Местан все по-често започна да се изживява като Главен евнух на политическия и корпоративен харем, който бе създаден от ДПС, явно изучаващо и прилагащо усърдно многовековния опит на потъналата в небитието Османска империя.
Преди дни водачът на тази уж опозиционна партия в българския парламент изохка като озлочестена одалиска, изгонена от покоите на падишаха. Търсейки пътища да се върне обратно и отново да се фръцка сред останалите хетери в парламентарния хамам, руската агентка „Павел” заряза витиеватия османски жаргон и директно поиска главите не само на някои от султанските везири, но и оставката на целия правителствен Диван.

Ако живеехме в годините, когато половината свят се управляваше от Високата порта, подобен бунт в харема щеше да свърши с отрязването на няколко глави и най-напред щеше да падне тази на опълчилия се срещу падишаха травестит, опитал се да изнуди Негово Величество и да го насъска срещу членовете на ловната му дружинка.
Ако си спомняте, драги читатели, друг един български султан, незабравимият Бай Тошо, също беше завъдил своя ловна компания и в нея приютяваше не само дежурните гъзолизци от партийния елит на БКП, но и някои по-свободно разсъждаващи персони.

Те често играеха ролята на мюре, готово да поема стрелите на легендарния Първи, преструващ се понякога на умряла лисица, но винаги готов да удари жестоко всеки опит да бъде подменен от алчните за власт солташаци, кръжащи като безумни пеперуди около смъртоносния пламък на властта.
„Забравил шутът ранга свой...” Тази популярна някога песничка изключително точно приляга като най-пестелив коментар относно засилващите се подскоци на Лютви Местан около оградата, с която днешните управници го изолираха от държавната баница.

Не по-малко коварен от своя вожд и учител другаря Живков, неговият все още невръстен подражател Бойко Борисов успя да приспи вниманието на анкарските подлоги и с типично народняшки хватки да ги прилъже с доста неясната надежда, че ще ги извика отново на софрата в случай на провал в отношенията с коалиционните везири.
Макар и доста късничко, чувствителните антени на насекомите от турската тайфа сигнализираха „тревога”, а техният предводител се изтъпанчи пред българската общественост и поиска ни повече, ни по-малко търтеите от ДПС да бъдат незабавно приобщени към крадливите звена на днешната власт.

Да се чувстваш бежанец в собствената си държава, а на всичко отгоре ограден и откъснат от големите спонсори в Анкара, е доста незавидна орис за деребеите от поганската формация.
Почти всеки божи ден анадолското посолство в София им напомня, че няма да троши пари за лудо и че ще прехвърли субсидиите към други мераклии за турската любов.
Корман Исмаилов дори си пусна брада, за да подскаже на Високата порта готовност да се превърне в мистичен дервиш – само и само да се докопа до кинтите на своя любим патрон Ердоган.

И докато турчеещите се дупедавци от широката палитра на политически и медийни майкопродавци изпълняват сложен ритуален танц около високите дувари на днешната власт, внимание, и то доста голямо, заслужава поведението на новия наш падишах и на пъстрата тълпа от „реформаторите”, която жужи по коридорите на „Дондуков” 1 и из кулоарите на Народното събрание.
Цели три месеца, след като сегашното правителство дойде на власт, милото то явно се е трудило в пълна мъгла, защото едва на 21 януари т. г. пред българската общественост бе представена програмата за неговите действия до... Бог знае докога!

Имитацията е добре усвоена хватка от репертоара на нашенския политически елит. Вече стана очевидно, че и сегашните управленци ще разчитат на нея, за да удължат престоя си около държавното кормило.
Отлагането на така прехвалените реформи ще бъде често пъти оправдано с недоразумения между коалиционните партньори и в същото време ще ни убеждават, че сме свидетели на уникален политически съюз, за който биха ни завидели не само германците, но и всички проблемни партньори в ЕС. Пази Боже!

Мимикрията, която е сложила болезнен отпечатък върху кабинета „Борисов”, явно бе усетена от лисунгера Местан, обикалящ настървено около кокошкарника на властта. Това му дава и смелостта да стане по-агресивен и да се опита да бутне и без това нестабилната барачка на бате Бойко и компания. Подкупени от ДПС медии непрестанно атакуват представителите на ГЕРБ с вече втръсналия на всички въпрос: „Кога ще се отървете от Патриотичния фронт и ще вкарате в кошарата Кумчо Вълчо Депесарски?”
За голям срам на адютантите Борисови вместо ясен партньорски ответ, станахме свидетели на позорно мънкане и очудващи оправдания с... националните интереси на България!?

Хайде холан, би казал мъдрият турски държавник Сюлейман Демирел, който, впрочем, храни истински приятелски чувства към България и често си спомня успешния диалог с покойния си авер Тодор Живков.
На Цветан Цветанов, Румяна Бъчварова и на някои други дребни душици от Бойковата камарила би трябвало да напомним, че яхването едновременно на два стола често пъти завършва с комично сгромолясване на земята.
Да си елементарно хитър едва ли е похвално качество за един европейски политик, а по-скоро добре усвоено лицемерие, характерно за сараите и харемите на османската върхушка.

Всеки флирт с ДПС и Главния евнух на политическия Булгаристан отдалечава българските държавници и партийни водачи от така желаните европейски хоризонти и в същото време го изправя пред логичното отвращение на родолюбивите българи, на които отдавна им е омръзнало да броят националните предателства, все по-чести и уродливи в джунглата на съвременните нашенски нрави.
Крайно време е понятието политик да бъде изчистено от сегашното негативно излъчване, а тази иначе значима професия да стане символ на отговорност и вярна служба на Отечеството.

В категории: Коментари , Горещи новини