Обичаят с женския маскарад се спазва от столетия в родопското село
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Какво става, бебе ли ще се ражда? Ама много си слабичка, дъще. Я да видим, едно ли са, две ли са”, нарежда главната „баба" на родопското село Брестник Василка Анева. Малко преди това тя е пристигнала на площада край чешмата в селото, качена на каруца и придружена от помощничката си акушерка, в чиято роля влезе лекарката на селото д-р Соня Жилова.
Зад конския впряг вървят около 50 възрастни жени от селото, които за поредна година участваха в маскарада за Бабинден на 21 януари. "Не сме преставали да изпълняваме този ритуал от столетия", разказва една от участничките – 72-годишната Мария Годжева.
Облечени с костюми на различни известни личности и филмови герои, пременени като моми и ергени, пенсионерките дойдоха от читалището в центъра на селото, където ги чакаха стотици техни съселяни и гости на Брестник. Сред участничките в карнавала имаше жени, предрешени като лекарки, духове, една бе облечена като тв водещата Наталия Симеонова, друга бе пратеничка на Путин – с руси плитки и транспарант „Южен поток умря”, имаше и испанска танцьорка, Черна Златка, както и героиня от индийски телевизионен сериал.
Според обичая, няколко млади жени с 2-3 деца още призори си наливат вода от чешмата, в която пускат китка здравец или босилек, разказа Мария Годжева. След това отиват в дома на бабата акушерка за обредното поливане и миене на ръцете й. За да е плодородна годината, ритуалът се извършва в градината под плодно дърво, върху дръвника или отпред на стълбите.
Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането тя хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като нарича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" Вярва се, че тази вода притежава пречистващи сили. Като благодарност младите майки подаряват на акушерката риза, чорапи, престилка и кърпа. Тя ги черпи с пита и рачел от тиква и връзва на дясната ръка на децата, които е изродила, червен и бял конец със сребърна монета.
На площада в Брестник младите булки поливаха ръцете на бабата с вода от голям бакър. Появи се и облечена като булка жена, на която възрастните дами трябваше да бабуват. Според обичая, те й намазаха полите със сапун и нарекоха: "Както се маже сапунът, така лесно да мине и раждането".
За да е наред всичко, бабата трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорците и вратите и да отвърже всичко завързано. Самото раждане се пази в дълбока тайна и единствено свекървата и бабата знаят, че жената е с родилни болки. Брестнишките баби пресъздадоха раждане на близнаци. Те "акушираха" за появата на момченце и момиченце, като за целта използваха кукли. Децата, наречени от преоблечена като кръстник баба, получиха имената Васил и Мария и бяха положени повити в дървено корито.
Другите жени подариха на "бебетата" шапки и терлички, а дядото, в чиято роля бе влязла възрастна жена с шаечни потури, им хвърли монети - да са здрави като желязото. Свекървата по традиция накичи челото на булката със златна паричка и чесън - да я пази от уроки и зли сили. В деня на раждането се носи и тава с брашно, накичена с червено мушкато - да е бяло и червено бебето, обясни символиката 81-годишната Стоянка Ганева. Докато не се кръсти детето, родилката не бивало да става от леглото или да остава сама, защото тези дни се смятали за опасни за нея и детето.
Огънят в огнището не трябвало да се гаси до 40-ия ден. А на третия ден от появата на новороденото се меси Богородична питка за здраве. Няколко дни след това е ритуалът на т. нар. Пануда, разказа Стоянка Ганева. В този ден се раздава празнична пита и се носи "каниска" - традиционното за Брестник печено пиле с бял ориз, идва цялата рода, понякога около стотина души, които носят фасул, сърми, мекици и накичена със здравец бъклица с червено вино. Смисълът на обичая е за здраве и за да има родилката достатъчно кърма.
В някои райони майките водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.
Още след раждането обаче възрастната жена напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата, където попът я освещава и благославя. После бабата връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. До края на този период в Брестник само "бабата" има право да къпе новороденото.
След това то се поема от майката, а на възрастната акушерка отново се носят подаръци - риза с дантели, само ръкави, престилка. Карнавалът за Бабинден в Брестник завърши с хоро, на което традиционно се хващат само жени. Мъжете не участват в този женски маскарад, защото са заплашени с бой или мокрене с ледена вода. През миналата година в селото са се родили 15 бебета - 9 момчета и 6 момичета, хвали се кметът Георги Козов. Тенденцията към устойчива раждаемост се запазва, тъй като и година по-рано новородените отново са били 15.
С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил - от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ. На много места у нас обаче Бабинден се празнува по стария обичай, на 21 януари. От 1951 г. тази дата е обявена за Ден на родилната помощ.
Бабинден е и един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността му е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането, та до наши дни.
В Разлог след тържеството, което се организира от общината и читалището в града, се провежда традиционното Бабино хоро. На Централния площад играят бабите, които носят на гърба си децата, наричани бабинчета, родени през последната година. В Белослав на този ден след поливането на ръцете на бабата жените й подаряват тъкана престилка. При нея в този ден не се допускат мъже, а същинският празник започва едва по обяд.
Възрастната жена кани всички булки в стаята да седнат на трапезата, където слагат сварена кокошка и разчупват прясна пита. След това всички отиват на площада, където свири музиката и събира жените за голямо хоро. По пътя булките вземат калпака или каскета на всеки срещнат мъж и докато не им даде някоя пара, не му го връщат. В някои селища на България навръх Бабинден се извършва и обичаят Влечугане – ритуално къпане на „бабата” след угощението. Жените я откарват на реката или на чешмата в двуколка или на шейна, или пък в плетен кош. На други места мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата с бабата из селото.
Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата, за да я изкъпят във водата. Жените са накичени с нанизи от сушени червени чушки и къдели вълна. Ритуалът се спазва и за омилостивяване на болестта бабици (стомашно разстройство, придружено с колики – б. р.), която мори децата.
В други региони е прието празникът да продължи по обяд с буйно пиршество, придружено с песни, танци и твърде разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемиди кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките в повечето случаи имат сексуална символика. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
