Да си железничар не е професия, а състояние на духа. В това са убедени трима мъже от Горна Оряховица – най-големия разпределителен
Автор: Здравка Христова Снимка: Авторът
железопътен възел за Северна България. Те бяха един до друг на 17 януари на гарата в града, за да защитят бъдещето на железниците от пладнешкия обир.
Със старата си жепейска униформа – спретната, лъсната и не съвсем добре проветрена от нафталина, в който е била съхранявана, на гаровия площад застана и 83-годишният Пеньо Пенев. „34 години съм бил железничар. Бях машинист на товарен влак. Изкарвал съм смени по 34 часа – разказва с треперещ глас полуглухият мъж. Слухът му е намалял от грохота на железниците, където е минал животът му. – Нощем понякога още ги сънувам. Как съм в локомотива, как началникът ми се кара, че не съм отишъл на работа и ще ме уволни, пък аз му давам рапорт, за да види, че съм бил с композицията на другия край на България” – едва реди думите дядо Пеньо.
Според него до сегашната ситуация в БДЖ се е стигнало, защото „политиците от жълтите павета в София не разбират от железници. За тях транспортът е само на четири колелета, а не по релсите. Като няма железници, няма да има и пенсионери от тях”.
Немощният старец стиска листче с надпис „Аз съм БДЖ”. На няколко крачки до него е разпънат плакат „Не на приватизацията на товарни превози. Не на разрухата”! Държат го двама приятели – счетоводител и редови жепеец от Горна Оряховица.
Според счетоводителя Тодор Маринов, който е в железниците от 11 години, спирането на влаковете и въпросът с прословутите недостигащи 40 милиона лева е игра на числа. „Прилича ми по-скоро на задкулисни договорки и заигравка. За държавата не би трябвало 40 милиона лева да са проблем“ – категоричен е той, шегувайки се, че от работа и сметки по ведомостите не е могъл да си намери жена и така си останал ерген.
От другата страна на плаката е Момчил Петков – железничар от 23 години. Той е горд баща на син тинейджър, който все още си играе с детски влакчета. „Политиците трябва да разберат, че БДЖ не е на правителството, а на народа. През 2011 г. пак бяхме на площада пред гарата, защото отново се готвеха съкращения. Сега пак се завърта старата плоча – със старите ни директори, със старите министри. И тъпчем на едно място. Железниците са апетитна хапка и някои хора искат да се облажат от нея – гневи се мъжът и предупреждава: – Бойко Борисов си мисли, че кара експрес „България”, но лошо му предават сигналите. За нас сигурността на движение и железниците са повече от религия. Та добре е премиерът да внимава, защото ще катастрофира”!
