Легенди за киселото мляко, премеждията на света Петка и древните крепости край Трън


Легенди за киселото мляко, премеждията на света Петка и древните крепости край Трън
Град Трън
02 Октомври 2017, Понеделник


Обезлюденият край е сред най-малко познатите на туристите причудливи места у нас

Автор: Камен Колев

Трънският край не е място, където да отскочите за кратка разходка и да си тръгнете. Ако у вас поне малко говори инстинктът на откривател и пътешественик, Трън и регионът ще ви задържат поне няколко дни, които не е сигурно дали ще ви стигнат, за да изследвате всички мистерии и причудливи кътчета.

Като се започне от красивите легенди за ждрелото на Ерма река, мине се през Музея на киселото мляко и се стигне до драматичните премеждия на света Петка, чието име носи един от най-мистериозните скални параклиси у нас.

За любителите на екстремните преживявания районът предлага чудесни възможности – тук има няколко спиращи дъха екопътеки, виещи се край красивите ждрела на реките Ябланица и Ерма.
Ждрелото на Ябланица е близо до сръбската граница. Изходна точка е село Трънска Банкя, което всички наричат просто Банкя. Името му идва от лечебния минерален извор с температура около 18 градуса, който блика край селото. Наблизо е и първият открит минерален басейн в страната.

До селото се стига по отклонение на север от пътя Брезник – Трън, на около 2-3 км преди Трън. На влизане се минава по малък мост, а вдясно има място за колите. 50 метра по-надолу тръгва планинска пътека, а на 200 метра в дясно тръгва отклонение, изпъстрено с табелите за ждрелото.

Трябва да сте добре подготвени за екстремен преход, затова първият половин час не бива да ви заблуждава с равната, приятна пътечка, на сянка под дърветата. После тя се раздвижва, постоянно се редуват изкачвания и спускания, минава се през няколко паянтови дървени мостчета и безброй стъпала.

Тези, които не идват за пръв път, знаят, че пътеката не свършва при пещерата, а след нея има още множество мостове и причудливи лъкатушения на ждрелото. Следва прочутият по тези места Зелени вир - едно от местата за почивка и пикник по пътеката.

Недалеч е и най-привлекателната част от ждрелото – каскада от малки водопади и прагове с различна големина, образувани от действието на Ябланишката река. Най-мистичното тук е триадата вода – скала – растителност.

Някои от растенията са изключително редки и красиви -  люлякът през май и уникалната само за Балканския полуостров Фрайхенбахова перуника през месец юни. Не по-малко красиво, а и обвито с романтична легенда, е ждрелото на Ерма река.

Според преданието, тук някога са се любели местната девойка Дарина и монахът Йосиф. Заради невъзможната си отчаяна любов двамата били насилствено разделени и превърнати в скали на няколко метра една от друга. Хилядолетия се гледат, без да могат да се докоснат. От сълзите на младите влюбени започнала да извира буйната и пенлива река Ерма.

Всъщност ждрелото й е резултат от хилядолетното ерозионно действие на речните води, прорязали дълбока теснина във варовика. Гледката спира дъха с внушителните си и причудливи скални образувания в речните ждрела, пенливи водопади и водни прагове.

Заради отличните условия за планински туризъм, мястото е любимо на катераческите клубове в страната, всяка пролет тук се провежда алпийската среща за купа „Трънското ждрело”. През 1961 г. природният феномен е обявен за защитена територия и е вписан сред Стоте национални туристически обекта.

По поречието на Ерма, в подножието на връх Руй, е разположено и китното градче Трън. Територията на общината достига до границата със Сърбия, а на нея живеят 5000 души в 52 селища. Оттук минава прочутият в древността Знеполски друм – пътят от Дубровник и Адриатика през Сърбия и Знеполе към София и вътрешността на страната. Но красотата на природата в Трънския край далеч не се изчерпва само с ждрелата на Ерма и Ябланица. Магическото съчетание от високи и хълмисти земи, котловини, многобройни долини и проломи, кара навремето Алеко Константинов и Константин Иречек да нарекат този край "Българската Швейцария".

Освен с красивата природа, Трънският край може да се гордее и със своята култура и история. Регионът е изпълнен с останки от древни селища, тракийски могили, римски бани и вили, руини от антични и средновековни крепости, манастири и църкви. Най-голямо и стратегически най-важно е било укрепеното селище край днешното с. Зелениград. През Античността и Средновековието то е било политическият и икономически център на цялата област.

Надпис, намерен в района, свидетелства, че някога тук е имало светилище на бог Аполон, което през Средновековието е превърнато в малка черква, наричана Царева църква.

Крепостта на местния войвода се е издигнала в района на застрашително надвисналата канара Шили камък. Мястото е пълно с останки от укрепителни съоръжения. Друго селище с древна история е Забелу, където е открита най-голямата римска вила в Пернишка област. Останките й са достъпни за туристите, а наблизо е разположен голям тракийско-римски некропол.

Вековно съществуване има и крепостта Земун до с. Ярловци - скалист хълм със стръмни страни. Обектът не е изследван от археолозите, макар в южното подножие на Земун и досега да се намира минерален извор, известен като Римска баня.

Обвита в мистерия е средновековната скална църква "Св. Петка" в трънския квартал Баринци. Според местното предание тук светицата е имала страховити премеждия.

Една от любопитните находки вътре в малката пещера е запазената през столетията „вкаменена пита”.

В подножието на скалната църква през 1853 г. върху основите на по-стар храм е изградена една от най-представителните възрожденски култови сгради в Трънско - днешната гробищна църква, наречена на името на св. Петка.

В Трънско и до днес има 8 манастира и 26 църкви, тъй като през Средновековието районът е бил значим духовен и културен център. В Знеполе още в края на Х век е създадена епископия, с което започва мащабно църковно строителство. Край Трън се намира най-големият и прочут манастир в района - "Св. Архангел Михаил", датиращ от ХIV в. В средата на олтарната абсида е положена антична жертвена маса, намерена навремето в антично светилище в местността Престол до ждрелото на Ерма река. В миналото манастирът три пъти е бил разграбван, опожаряван и отново възстановяван.

Любителите на поклонническия туризъм трябва да посетят и манастирите “Свети Илия” до с. Пенкьовци, “Света Богородица” до с. Велиново, както и Реяновския манастир “Света Богородица”. Тези храмове на духовността обаче не са в добро състояние заради хроничния недостиг на средства за възраждане на този български край.

Най-старата църква в Трънско е "Св. Петка" в с. Пенкьовци храм, на 38 км от Трън.

Основите й са положени в началото на XIV век, а през Възраждането е била пищно изографисана. Архитектурното оформление е с полигонални и полукръгли западни фасади, характерни за западната църковна архитектура, които у нас могат да се видят само в Трънско и Брезнишко.

След обиколката на църквите и манастирите си струва да посетите Музея на киселото мляко, отворен през 2007 г. в с. Студен извор. Разположен е в двуетажна къща, недалеч от родния дом на българския учен, открил Lactobacillus bulgaricus, д-р Стамен Григоров.

Битовата стая на първия етаж представя традиционната вътрешна уредба на българската къща от средата на XIX век. На втория етаж има изложбена зала и библиотека, богата с документация за българското кисело мляко.

В сбирката са първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, отпечатана на френски през 1905 г., както и последните проучвания за противораковите свойства на млякото, направени от проф. Акийоши Хосоно в университета Шиншу, Япония.

Макет в изложбената зала показва пътя на млякото – от издояването до промишленото производство и реализацията, а информационни табла разказват за домашното подквасване и занаятчийското производство на лечебния продукт, за промишлените технологии за получаването му, за хранителната и биологичната му стойност.

Още един музей в Трънския край буди внимание – в известното в миналото с развитото си грънчарство село Бусинци. През Възраждането тук е имало прочута в цялата страна школа за изработка на керамични съдове. В нея са работели над триста специални грънчарски колела, на които от глина са били изтегляни съдове в различни форми. После те са били изписвани богато и в цветовете на есента - жълто, зелено и виненочервено.

Типични за региона са т. нар. бусински “оканичета” - малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигурки. Носели ги, когато отиват да канят (да окат – б. р.) кума и други гости на сватбите си. Навремето местните майстори са изработвали над 100 вида трапезни глинени съдове – всеки със своята тайна за смесване и със своя избор на цветове.


Ждрелото на река Ябланица Ждрелото на Ерма река крие тъжна легенда Скалната църква „Света Петка”

В категории: Новини , Пътеводител , Природа

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки