Първият частен автомобил в старопрестолния град е докаран през 1911 г., викали му „американката“
Автор: Здравка Христова
Нов научно-изследователски проект започна Регионалният исторически музей във Велико Търново. "Целта ни е да издирим българи, емигранти в САЩ, които са работили в автомобилните заводи на "Форд", разказа директорът на музея в старопрестолния град Иван Църов.
Житейските истории и съдбите на българите зад Океана, работили в автомобилния гигант, ще се проследяват чрез спомени, документи и сведения от техните наследници, роднини и близки. Информацията ще се събира и систематизира в музея. Паралелно с това българската "следа" ще се търси и в архивите на Ford Motor Company.
Проектът "Българи във "Форд" е първият опит да се изследва темата за емигрантите в САЩ и да се проучи с какво са се занимавали сънародниците ни в страната на неограничените възможности, посочиха великотърновските музейни работници.
"Предвидили сме изследователският проект да е с продължителност поне три години. Имаме данни, че в създадения през 1903 г. от Хенри Форд завод за автомобили са работили българи още в първите десетилетия на ХХ век. Предполагаме, че по време на Голямата депресия, когато много българи са емигрирали в САЩ, наши сънародници също са вадили хляба си в тази промишленост. Любопитно е да се проследи и връзката с "Форд" на емигрантски вълни от последните 20 години", коментира директорът на РИМ-Велико Търново Иван Църов.
Именно с марката "Форд" е и първият частен автомобил в старопрестолно Търново. По сведения на д-р Сава Русев возилото се е появило по калдъръмите край меандрите на Янтра около 1911-1912 г. Принадлежал е на Янко Шопов, една от най-колоритните личности в миналото на Търново.
Американското возило било "обуто" с бандажни гуми, само отгоре притежавало брезентово покритие, а ръчната спирачка и скоростният му лост се намирали извън купето, разказват уредничките в Историческия музей и изследователки на Следосвобожденско Търново Катя Митова-Ганева и Тодорка Недева.
Страстта към алкохола и хазарта попречили на щастливия собственик да се любува дълго на чудесната си придобивка и той се разделил с нея, както между впрочем и с най-хубавия хотел във Велико Търново "Цар Борис". Автомобилът станал притежание на Здравко Стоенчов. Той често го ремонтирал, а в редките случаи, в които машината била в изправност, събирал махленските деца и всички отивали на Качица, за да "къпят американката".
Преди десетилетия на главната улица в столицата на Асеневци имало и специален магазин на "Форд", зад чиято витрина винаги се намирал нов американски автомобил, а страниците на вестниците пъстреели от реклами на "Пакард", "Щорх" и други марки прочути возила.
Търновските файтонджии, които до първите десетилетия на миналия век били транспортни монополисти, се видели в чудо от бързината и изискания вид на модерните возила. По повод новата кола на Петър Бобев "таксиметровите шофьори" от далечното минало ядосано коментирали: "Ако докарат още от тези файтони, отиде ни хлебецът, ние какво ще правим?".
Но в един прекрасен ден справедливостта възтържествувала. "Летящата" американска кола се повредила. Петър Бобев се уговорил със съгражданина си Маминото да докара автомобила с волска каруца в гаража за ремонт.
Щастливата новина бързо се разпространила сред файтонджиите и те решили да я ознаменуват по подходящ начин, наемайки градската музика. Старостоличани станали свидетели на чудна гледка: Маминото карал бавно автомобила с биволите си, а музиката свирела пред тях погребалния марш, отстрани със “скръбни” изражения се движели файтонджиите, като утешавали мъката си с вино.
Петър Бобев успял да поправи автомобила и решил да си върне за нанесената обида. В един дъждовен ден той нарочно преминал с висока скорост край движещите се с пътници файтони и ги облял целите с кал, разказват, разгръщайки пожълтелите страници на хрониките, Катя Митова-Ганева и Тодорка Недева.
Автомобилите с успех започнали да навлизат и в обществения сектор. През есента на 1935 г. търновската пожарна команда била модернизирана с нова кола, естествено от марката "Форд". Тя била изработена по специална поръчка. Конструкцията й била съобразена със специфичните условия на местния терен.
Машината струвала 572 000 лв. Пожарната била дълга 6,30 метра и широка 2,10 метра. Резервоарът й събирал 2750 литра вода и се пълнел за три минути. "Американската красавица", както я наричали огнеборците, била щателно проверена и изпробвана в града и извън него от компетентна комисия.
Филмовата къща "Сердика" документирала демонстрациите и ги разпространила като кинопреглед в цялата страна. Кадрите, запечатали работата на луксозната машина из тесните и криволичещи търновски улици и живописната околност на старата столица, направили силно впечатление.
На новия и супермодерен за времето си форд се радват не само членовете на местната пожарна команда. Подобни чувства вълнуват и останалите търновци, тъй като автомобилът имал мощна помпа и приспособление за едновременна работа на четири линии, всяка от които произвежда по 45 метра водна струя. Така колата служела и за "поливачка" на улиците и градинките през горещите дни в старопрестолно Търново. Сравнително бързото развитие на автомобилните съобщения наложило необходимостта от изграждането на технически подготвени кадри.
По този повод в килифаревския вестник "Балканско ехо" от 17 януари 1938 г. четем: "Както бъдещето в небето е на аероплана, така това на земята е заето от автомобила... Имаме жп училище, има трудовополитехническо училище, защо да липсва автомобилно училище?" Затова и неслучайно на проведения конгрес на шофьорите се повдигнал въпросът за създаване на учебно заведение, "което да рекрутира съответния технически подготвен персонал".
Съюзът на шофьорите дори създал фонд за съответното школо. Участниците в конгреса смятали, че е удачно откриването на подобно училище именно в старата българска столица, която можела да се превърне и в център на автомобилното дело у нас.
Членовете на настоятелството "Ангел Попов" не възразили на благородната инициатива и дори предприели конкретни действия за нейното осъществяване. Те делегирали права на Григор Христов, директор на Мъжката гимназия "Св. Кирил", и на ген. Владимир Даскалов, които щателно проучили въпроса.
За съжаление Военното министерство се противопоставило категорично, тъй като, според него, съществуващата към Колоездачната дружина автомобилна рота "дава всяка година по 50 души шофьори и за тях няма работа", разказва Тодорка Недева от Историческия музей във Велико Търново.
За удобното и комфортно придвижване на търновци допринесла откритата на 1 септември 1939 г. автобусна линия, обслужвана от 25-местна немска кола, собственост на дружество "Царевец". Крайните спирки били гара Трапезица и търновските лозя. Таксата за едно пътуване била три лева. Можело да се пътува и с абонамента карта от два лева. Учащите се съответно заплащали по по-ниска тарифа.
