Когато ловът на едър дивеч е в разгара си, а селата се проглушиха по Коледа от квичене в предсмъртна агония, няма как да не се замислим за сигурността на свинското месо.
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Пикът на болестта обикновено е около Нова година и малко след нея, когато се консумира в по-голямо количество свинско месо, добито при домашни условия. Ловците добре познават заболяването трихинелоза. За повечето стопани обаче то не значи нищо.
Добре е да се знае, че освен дивите прасета, домашните с пълна сила могат да са носители на трихинела спиралис. Това е името на дребния смъртоносен паразит. Глиганите, язовците и др. дивеч се заразяват чрез изяждане на по-малки животни, най-често гризачи.
Домашната свиня се заразява най-често чрез изяждане на плъхове и мишки. И тъй като тази година е пикова за популацията на гризачите, очаква се и случаите на трихинелоза да ескалират. Човек се заразява при консумация на свинско месо от заразено прасе. В България има немалко смъртни случаи на хора от трихинелоза.
Причинителят се локализира най-често в диафрагмата (мускулната част), езика, междуребрената мускулатура и др. При консумация на инфектирано сурово месо – прясно или във вид на суджуци, наденици, бабеци, пастърми и др, както и недобре сварено или печено месо, човек може да се зарази. Заболяването протича изключително тежко. Дори замразяването не убива трихинелите. Последните се локализират най-често в междуребрените мускули на човек, което води до болезнено вдишване и издишване, влошаване на общото състояние, схващания и др.
Ловците никога не се доверяват на инстинкта си и винаги предвидливо изпращат проба за изследване на месото от отстреляния глиган. Дивите прасета много по-често са носители на паразита. Изследването е известно като трихинелоскопия и се извършва под микроскоп от ветеринарен лекар. За проба се взема парче месо около 100-200 г от границата между мускулната и сухожилната част на диафрагмата (купола, разделящ гръдната от коремната кухина), добре е също да се сложат парченца от междуребрената мускулатура и езика. Изследването се извършва бързо и при отрицателен резултат месото може спокойно да се консумира.
Абсолютно същата процедура се отнася и за домашните прасета. Всички трупни половинки от месо, добито в кланици у нас, задължително се трихинелоскопират преди да се пуснат на пазара за консумация. Добре е да се знае, че трихинела спиралис не може да се открие с невъоръжено око, така че визуално няма как да се установи дали прасето е носител на заболяването.
Когато правите вкусни трайни домашни специалитети, при които обикновено месото не се обработва термично, информирайте се за произхода на свинското месо и най-вече за това дали е изследвано за наличие на трихинела. Добре свареното и изпечено месо не крие рискове.
