За рицарите в нас и вятърните мелници

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

От миналата година Орденът на рицарите тамплиери на Йерусалим организира сред българчетата конкурс под наслов „Рицарят в мен“. Идеята му, както съобщават наследниците на рицарската традиция, била „да провокира ученици от V до VІІІ клас чрез рисунките си да пресъздадат рицарството като изграждане на личности и характери и като школа за израстване и развитие”.

Тази година организаторите са разпратили циркулярно писмо до началниците на регионалните инспекторати по образованието с молба за съвместно осъществяване на инициативата, „както и за популяризиране на идеята, чрез съобщение на сайта на институцията“. Впрочем съобщение за конкурса има обнародвано и в портала на Синдиката на българските учители.

Така с благословията на родните даскали и просветните началници подрастващото поколение у нас, вместо да се запознава по-обстойно с българските традиции или с личностите на нашите будители и герои, ще се учи на рицарство, в което по принцип няма нищо лошо, стига да не доведе до нечитави желания у малчуганите за епични битки с вятърни мелници!

„Рицарството – поясняват нашенските тамплиери – е ковачницата, в която горещото сърце се оформя като меч, след като бива подложено на много удари и след това се закалява в хладната вода на реалността. Подобно на стоманата, това закалено сърце е способно не само да мечтае за по-добър свят, но има и силата да пробие в реалността и да отсича от нея злото, докато я оформи от груба скала в изящна скулптура на света такъв, какъвто го е замислил Творецът при неговото създаване. Да служиш на обществото, да помагаш на възрастни, слаби и беззащитни хора, да проявиш смелост и себеотрицание, спасявайки и помагайки на другите – това е рицарският идеал, който не е продукт на природата, а продукт на лична потребност и изкуството“.

То това да проявяваш смелост и себеотрицание, като помагаш на другите, ще ме прощавате, ама не е единствено идеал на тежковъоръжените благородници с тенекиени доспехи! Още пък по-малко е продукт на изкуството! Макар в случая с конкурса за детска рисунка донякъде все пак се явява арт продукт, ама доста комерсиален. Щото първо, за всяко училище, което се включи в надпреварата, командериите (ще рече организациите на хората с червени кръстове по белите си плащеници на местно ниво, каквито има регистрирани в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Русе, Разград, Кърджали, Плевен, Пазарджик, Велико търново, Смолян, Бургас и Габрово, б. а.) закупуват необходими за кабинета му по рисуване материали в размер не по-малък от 100 лева. И второ, авторите на класиралите се на първо, второ и трето място в националния кръг рисунки получават парична стипендия за една учебна година!

Как при такава щедрост да не развиеш рицарски идеал в себе си!
Отделно, всяко училище избира 10-те най-добри творби по темата, създадени в неговите класни стаи, като децата, които са ги сътворили, получават специални грамоти, изработени не от кой да е, ами от Великия офицер сестра Мария Генова, ехееей! Грамоти се връчват още и на директора на отзивчивото школо, както и на учителя по изобразително изкуство в него.

При това тамплиерите имат само едно много скромно изискване – когато приключи съответният училищен етап, командерът и директорът на даскалото „да организират малко тържество, на което да бъдат връчени грамотите“, като снимки от мероприятието задължително следва да се изпратят за публикуване в броевете на сп. „Тамплиер“.
Ще отворя скоба, за да си призная, че дори не съм подозирала съществуването на такова издание! За него сайтът на Ордена информира, че списанието било изразявало „част от мненията на братята и сестрите на Ордена на Рицарите Тамплиери на Храма на Йерусалим, споделяни и извън него, целящи да развият и вдъхновят нашите членове, нашите приятели и симпатизанти, споделящи християнските ценности“.

След което се уточнява: „Тамплиерските публикации са начин да споделим нашата тамплиерска визия, нашите тамплиерски възможности и тамплиерски действия, развивайки гражданското общество и нашия дух, разширявайки нашата общност като добри християни по пътя на вярата в Господ, работейки за здрав, преуспяващ и устойчив свят, изграждайки доверие“.
От цялата тази ала-бала изобщо не става ясно какъв ще е този „здрав“ и „устойчив“ свят, дето рицарите ще ни създават, ама нейсе. Явно ще трябва да четем задълбочено списанието им. Но както и да е. Да не се отклоняваме толкова встрани от конкурса за детската рисунка.

Тази година националният кръг трябва да приключи до края на април, а победителите (тези със стипендиите) щели да бъдат обявени на Пролетния конвент на Ордена (туй пък ще рече законодателното им събрание, б. а.), който обичайно се провежда през май – като тамплиерите уточняват, че туй ще стане до 24 май, а не на 24 май, пази Боже!
Те възнамеряват също така въпросният конкурс да се провежда ежегодно до 2018 г. включително, когато ще се отбележат 900 години от създаването на Ордена, самоопределящ се като „международен, общовселенски и военен“.

Не е само въпрос на личен избор на детето или на родителя му дали то да се включи в конкурса, организиран от йерусалимските тамплиерски рицари и дали да приеме отпуснатата му уж заради таланта стипендия. Дълг е на българските учители добре да преценят към какво тласкат своите възпитаници. Защото едно е ясно – подобни конкурси не са безобидни, още по-малко – такива ангажиращи парични отличия като спонсорирането на едно обучение. И за слепите е очевидно, че това няма как да мине без една бъдеща отплата или най-малкото без зомбирането на българчето в някакви митични идеи за благородни съвременни рицари със съмнителни достойнства.

Зад формално изглеждащите безобидни и дори креативни инициативи от този род всъщност се извършва безпардонно и цинично промиване на мозъците на много хора – на деца, родители, учители и на цялата обществена публика, ставаща свидетел на едни такива събития. Тъжно е, че няма кой да противостои на всичко това – ни държавна власт, ни местна, ни българската ни православна църква, ни безбожниците в министерските кресла. Много от тях даже ръкопляскат и приветстват начинания от този род, нямащи нищо общо с нашата духовност, традиции и мироглед. 

Апропо – националното състезание, обявено от Великия приорат на Ордена на тамплиерите у нас, се провежда в българските основни училища с благословията на... Синдиката на българските учители! Ашколсун, както викат комшиите в такива случаи! Нищо чудно – съсловната учителска организация е една от съорганизаторите и на поредното издание на Националния ученически конкурс „Куба – далечна и близка“, течащ тази година под мотото „Героите на Куба“ (в него писмените творби даже може да са написани на испански език). Тъй де, стига с тези скучни родни герои, дайте нещо по-екзотично! По-интернационално, така да се каже – както беше модерно в „доброто старо време“.

А между другото да отбележим и това, че за изложбите на детските рисунки с образа на рицаря (печален или не) по принцип се предоставят възможно най-престижните зали в съответното населено място – грехота е някой да си помисли, че ще бъдат подредени в невзрачния коридор на някое порутено даскало или читалище! Творбите на бургазлийчетата например от 19 януари ще събират погледите на любителите на средновековните култови персонажи в лъскавия Културен център „Морско казино“, явяващо се най-модерната сцена за подобни прояви в морския град.
Ами да турят и една вятърна мелница покрай изложбената зала, та бутафорията да е пълна.


В категории: Горещи новини