Свещеният коран или генезисът на злото

Автор: Христо Красин

Сърцето ми бе чисто откъм верски наслоения, въпреки че вече бях навлязъл в световете на повечето от свещените книги на световните религии. Често препрочитах Библията и Талмуда, а Старият завет винаги бе на една ръка разстояние от мен. Някои от Ведическите книги на индусите като „Махабхарата” и „Рамаяна” преглеждах периодично, зачитах текстовете тука или там с удоволствието, което изпитваш когато се потапяш в атмосферата на хубава източна приказка...

Още в първата сура или глава в превод от арабски, те сепва изискването този текст да се чете при всяка една част от всяка молитва, която би изрекъл правоверният мохамеданин. Нещо като повтарящ се рефрен! Иначе молитвите му се обезсилват, стават безстойностни. Без произнасяне на този текст от Корана Всевишният Аллах не ги чува, следователно не можеш да очакваш резултат от молитвата си. Този първи текст е озаглавен „Ал Фатиха“, което в превод означава „откриване“!

Да видим към какво „откриване“ ни подканва свещената книга в първата си глава, която приемаме като основополагаща:
„Насочи ни по правия път, пътят на тези, които си дарил с благодат, а не на тези над които тегне гняв, нито на заблудените!“
Първото впечатление, което получаваш от този текст е, че се прави разделение между дарените с благодат и тези, над които тегне гняв или са заблудени! Дарените с благодат са тези, които безусловно, безропотно и без мисловно вникване в същността на новата вяра, са я приели.

Кои са тези, над които тегне гняв или са заблудени? Гняв тегне над колебаещите се коя вяра да припознаят като своя, ако това вече не е предопределено по линия на потомствеността! Мохамеданите приемат колебаещите се като потенциални предатели, смятайки че не може да има друга валидна религия освен проповядваната от пророк Мохамед!

Заблудени са всички останали, които са поели по други верски пътища... Ти, който четеш този кораничен текст, нямаш алтернатива... Не ти се дава възможност след като се запознаеш със същността на тази вяра да решиш дали да я приемеш, или да се насочиш към другите, много по-стари и изпитани религии, разпространявани чрез Библията и Талмуда...
Разделянето на света на човеци, които Всевишният е „дарил с благодат“ тоест вярващи, и на такива, които са „заблудени“, тоест невярващи, предпоставя агресивност в самия фундамент на тази вяра.

Докато в други религиозни доктрини невярващите са също обект, но на милост от страна на съответния Бог, то тук разделението е подход за натиск. Във всички други големи вероизповедания пътят към човешката душа се търси изключително с човеколюбиви средства...
Налагането чрез различни форми на принуждение се оказва стил, подход при пропагандирането на исляма! Убеждението на което разчитат другите вярвания е заменено с неотменими формулировки, които са задължителни и пред които избор нямаш.

Всеки съвременен човек би полюбопитствувал да види какво проповядва тази религия, да помисли, да прецени дали тя му дава ценности, които съответствуват на неговото разбиране за добро и зло... Но никой модерен човек не би приел тази императивност!
Човечеството е крачило през вековете, постоянно размишлявайки и анализирайки светът около себе си. Изключено е нашият съвременник да приема натрапчивите внушения на арабската религия безапелационно. Особено с дъхащите на стародавност съждения, идещи от средните векове, когато в разцвета на християнството през 571 г. се ражда пророкът Мохамед, а малко по-късно възниква религиозната доктрина ислям, означаваща и проповядваща „покорство“!

За любознателния човек покорството е като воденичен камък на шията, за работливия - като камък вързан за краката. Така във втора глава от Свещената книга се възхваляват богобоязливите, без значение дали са любознателни и работливи, или духовно лениви и мързеливи.
В средните векове, когато възниква ислямът и се появява писаният Свещен коран, населението на Арабският полуостров е било сравнително много примитивно.

Корейшите, доминиращо арабско племе, били все още езичници, които, въпреки общият си племенен произход, били силно разединени по родови признаци. Постоянно враждували и воювали по между си. Ширела се така наречената „джаилия“ което значи безпросветност, много идоли, много кумири, страсти, пороци простотия, примитивност, дивотия, безмозъчно съществувание и всичко подобно на дотук казаното.

За тези примитивни средновековни араби жената е била само средство за размножаване, за плътско удоволствие и търговия с цел обогатяване. На нея се е гледало като на добитък, подобен на камилите, овцете, козите, кобилите и кравите... Дори в някаква степен камилите са били повече ценени от жените. Една девица се разменяла за една камила, а за една камила се искали минимум две вече обезчестени жени.

Женското човешко същество било истинска ценност, само когато е „пречисто“, тоест девствено и недокосвано от друг мъж. Така жените девици стават верски залог и на земята, и на небето! Долу, сред арабските пустинни пясъци, правоверният може да има до четири съпруги, а горе, сред ветровете, високо над облаците, мъжът може да притежава колкото си иска „пречисти съпруги“, особено ако се е озовал там, из Вселенските простори, в името на Аллах, проливайки кръвта си за него.
Ценностната им система из пустините на Арабия се е заключавала в това - безсмъртие и девствени жени!

От VІІ, та чак до ХІХ век западноевропейските теолози приемали и представяли Мохамед като християнски еретик! И това е естествено, защото в новата свещена книга Коран се описват места, времена и събития, които почти преписват Стария завет на Библията. Самият пророк е представян като войнолюбив пълководец, който с меч в ръка разпространява новият си еретичен християнски възглед и не подбира средства за тази цел!
Но пък – неграмотен!

Мохаммед се оженва за Хададжа. Тя е заможна жена, вдовица, която е с петнадесет години по-възрастна от него. Раждат им се шест деца. В онези години, вече като семеен, той получава разтърсващо видение. Посещава го ангел, който доста грубо, доста безцеремонно го кара да чете. Бъдещият пророк отговаря, че не е учил и не познава четмото и писмото.
Споделил изживяването си със съпругата Хададжа. Тя от своя страна побързала да го заведе при свой братовчед, възрастен и уважаван поради светостта си шейх, който се занимавал с преписване на текстове от Евангелието на иврит!

Шейхът го изслушал внимателно. После му разяснил, че ангелът, от който е бил посетен, е Джибрил (Гавраил). В потурчения вариант това арабско име се произнася като Джабраил. Както е известно, за разлика от арабите, османските турци (селджуци и карамани) присвояват всичко, до каквото се докопат! На османлиите им липсват  племенни традиции, култура, писменост, както и собствена историческа идентичност. Те нямат свой език, нямат своя азбука, нямат свои територии и всичко, до което се доберат с огън и меч, го потурчват и приспособяват както им е угодно!

Шейхът обяснява на бъдещия пророк, че Джибрил е същият вестител, който някога е посетил и Мойсей (Муса)... Западни анализатори смятат, че тук следва да се търси някаква приемственост в религиозните доктрини.
Един от основните въпроси на кораничните изследователи от арабският свят е защо Свещенната книга е наситена с толкова много библейски текстове и сюжети, които дори и не са перифразирани по подходящ начин, че да не се усеща силно християнското начало! Едно от обясненията е в деятелността на светия шейх, братовчед на Хададжа, жената на Мохамед, който е превеждал текстове от Евангелието от иврит. Смята се, че същият този шейх е първият текстописец, който, превеждайки светите християнски книги, перифразира части от тях и поставя основите на мохамеданската книжнина...

Но в множество текстове, които в последствие залягат в основната мохамеданска книга Коран, се забелязва колебание дали проповядваната нова религия е убедителна, или пък е достатъчно убедителен начинът на популяризиране! Витае съмнението, че корайшите, най-могъщото арабско племе от което произхожда и самият Мохамед, възприема или някой ден би възприело нравствените идеи на новия пророк!

Затова се приема тираничният подход.
Детството на Мохамед е тежко и тъжно. Сирак от най-ранните си години, той не е бил и в добро здравословно състояние. Остава и непросветен по отношение на четмо и писмо. Той постоянно се колебае дали е правилно онова, което върши. В някаква степен е бил подтиснат и страдал, че не е достатъчно стойностен в живота си. Съновидението с Джибрил, ангелът, който го кара да чете, ясно подсказва усещането му за недостатъчна пълноценност.

На какво точно учи Коранът и какви послания предава на вярващите, читателите на „Десант“ могат и сами да се убедят:
Част 3, сура 3: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който го направи, той няма нищо общо с Аллах...”

Част 4, сура 3: „Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу неверниците.”„Аллах съживява и умъртвява. И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат (неверниците)... Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, мястото им е огънят... И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах. Не, живи са и при своя Господ те се препитават...”„Неверниците да не смятат, че като удължаваме живота им, това е добро за душите им. Удължаваме им го само за да увеличат греха си. За тях има унизително мъчение.”„Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, ще я заменяме с друга кожа, за да вкусят от мъчението”.

Част 5, сура 4: ”И не взимайте ближни от неверниците, докато не се преселят по пътя на Аллах. А отметнат ли се, хващайте ги и ги убивайте, където ги заварите...”„И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна награда”.

Част 10, сура 8 „Придобитото във война”: „Неверниците ще бъдат в ада събрани, за да отдели Аллах лошия от добрия и да нахвърля лошите един връз друг, и да ги струпа всички, та да ги вкара в ада. Сражавайте се с неверниците, докато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!”

Сура 9 „Покаянието”: „И възвести неверниците, о, Мухаммад, за болезнено мъчение освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепиха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му. А изтекат ли месеците за възбрана, убивайте и тези съдружаващи, където ги сварите, и ги хващайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!” „О, вярващи, какво ви стана, та щом ви рече „Устремете се към битка!”, закретахте по земята? Нима предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка. Ако не се устремите в битка, ще ви накаже Той с болезнено мъчение...”„И никога не отслужвай молитва на техен /на неверниците/ покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и умряха нечестивци!”

От сура „Жените”, част пет: „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едните пред другите и защото харчат от имотите им. Целомъдрените жени са послушни... А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, после се отдръпнете от тях в постелите и ако трябва, ги удряйте!”

Част 2, сура 2: „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях”.„А майките да кърмят рожбите си две пълни години, когато мъжът поиска кърменето да завърши.”

В категории: Горещи новини