Карфиол всъщност означава „цвят на зеле“ и наистина прилича на голям и пухкав цвят. Някои хора го наричат „цветно зеле“, описвайки приликата му с цвете, а не с някакъв конкретен цвят - все пак той е снежно бял.
За него се говори като за „белия рицар срещу рака“. Марк Твен пък го наименува „зелето с колежанско образование“ заради отличния му вкус и несъмнените му лечебни качества.
Заедно с броколите и брюкселското зеле, карфиолът оглавява класацията на зеленчуците, които се борят за здравето ни на три фронта: като част от системата за детоксикация, като антиоксиданти и като противовъзпалителни агенти.
Карфиолът съдържа вещества, които активират специфични ензими в тялото, в резултат на което борбата с токсините от обмяната и околната среда става по-лека. Така той ни предпазва от злокачествени заболявания и забавя стареенето. Научни изследвания показват много позитивно влияние на карфиола за профилактика на различни видове ракови заболявания.
Богат е още на холин (витамин В4), който е много важен за паметта и за познавателните способности и процеси на човешкото съзнание
Противовъзпалителните качества на карфиола се дължат на специфични фитонутриенти, които действат на генетично ниво и ни защитават от сърдечносъдови увреждания и инфаркт. Високите концентрации на витaмин К пък са основа за изграждането на костите и ни предпазват от остеопороза.
Карфиолът е определян като като една от най-ефективните храни за предотвратяване развитието на рак. Намиращият се в него сулфорафан препятства способността на раковите клетки да се делят и така те умират.
Друга съставка в карфиола – I3c, се проявява като антиестроген (унищожава естрогена). Много рядката поява на рака на простата в Индия например се свързва тъкмо с голямата употреба на карфиола като храна там.
Отделно от това високото съдържание на витамини и минерални соли в карфиола го правят отлично средство за укрепването на имунната система на човека. Количеството от една чаша нарязан суров карфиол съдържа 27 калории, 2 г протеини, 0,3 г мазнини и 5 г въглехидрати, включително 2,1 г фибри и 2 г захар.
Консумацията на същото количество от зеленчука набавя 77% от необходимото дневно количество витамин C, 20% витамин К, 10% или повече, витамин B-6 и фолиева киселина. В по-малки количества се съдържат и тиамин, рибофлавин, пантотенова киселина, калций, желязо, магнезий, фосфор, калий.
Карфиолът се използва суров (като салата), сготвен (супа или яхния без месо или с месо), попарен, като добавка в различни ястия, а също и подкиселен като зимна салата (туршия). Тъй като е чувствителен, най-добре е да се съхранява в хладилник, така че свежестта му да се запази до няколко дни.
Тъй като съдържа много малко калории, но много полезни съставки, карфиолът се препоръчва при диети и дава усещане за ситост по-дълго време, а е и много полезен и в храненето на бременните жени.
Не се препоръчва да го консумират хора, които страдат от жлъчни заболявания.
Ефективен е при алергии, анемия, артрит, заболявания на дихателните органи, на зъбите, болести на сърцето, на устната кухина и гърлото, при депресии, възпаления, импотентност, множествена склероза, безсъние, нестабилно кръвно налягане, остеопороза, настинка и грип, при проблеми с косата, с метаболизма, с нивото на холестерола в кръвта, синузит, стрес, хемороиди, диабет.
В България най-разпространеният сорт е германският „Ерфуртско джудже“. В Добруджа се нарича конопида, а във Варна е известен като карнабит.
