Ще се обогати ли листата на асеновградските туристически забележителности с още един оригинален музей
Автор: Никола Филипов
Преди време се позаинтересувах от някои рушащи се сгради в днешния асеновградски квартал Горни Воден, където съм роден и израснал. Преди две-три десетилетия собственикът на една от тях, сега покойник, ми казваше, че иска да я ремонтира, но била паметник на културата и трябвало да спази сложна процедура. Хем трябвало да възстановява всичко по старите скъпи образци, хем отникъде не му обещавали някакво финансово подпомагане за целта. Сега пък неговият наследник бил още по-затруднен, защото даващите разрешителни не можели да уточнят дали сградата още е в списъка на паметниците на културата, или вече са я зачеркнали от там.
Аз се опитах да разбера из кулоарите на Община Асеновград настоящия статут на тези постройки. Изпращаха ме от отдел в отдел и така и не разбрах дали някой от общинарите притежава списък на сградите, които са паметници на архитектурата и културата. А камо ли да следи състоянието им или да осигурява спешна помощ и намеса за някои от тях. Не открих такъв списък нито в градския музей, нито в някое друго ведомство.
Някогашното село и крепост Воден е известно още от трако-римско време. В продължение на цяло хилядолетие в района е съществувал античен град. На много места днес може да се видят мраморни колони, надписи, останки от старохристиянска базилика и други артефакти. Селото фигурира като център на няколкото околни села във всички османски регистри. Описвали са го и кръстоносци, и преминаващи от тук рицари, велможи, патриарси, пътешественици и изследователи… Особено място му отрежда в творчеството си Любен Каравелов, както и още няколко български възрожденци от ХІХ век.
Една от къщите, за която става въпрос, през последните стотина години е описвана неведнъж в пресата и в специализирани архитектурни издания. Подробна публикация за нея има в „Известия на БАИ“, кн.15/1946 г. от арх. Хр. Д. Пеев, където е определена като построената върху скала къща-крепост. Сега е известна като Нушевата къща, според името или по-точно псевдонима на един от последните й собственици, които са я обитавали. Днес тя се руши, изоставена на произвола на съдбата, и вече е изгубила най-високата си крепостна част.
Когато в края на седемдесетте години на миналия век в Гърция падна военната хунта и след полувековно затваряне на границата бе разрешено на гръцки граждани да посещават България, много групи и индивидуални туристи – преселници и потомци на преселниците, идваха в Горни Воден да си направят снимка пред тази къща-крепост. Дори и като единствена съществуваща сграда, без да има наоколо други забележителности, ако беше тя в Англия, Франция или в друга по-цивилизована страна, би била включена в туристическите атракции.
Днес къщата е собственост на двама наследници – лекари, потомци на преселници от Егейска Македония. Изключително ме зарадва идеята на единия от тях – д-р Петър Струмелиев, да я реставрира и превърне в музей – на преселниците и бежанците, на размяната на население между България и Гърция през ХХ век, извършена като последица от злополучния Ньойски договор, донесъл толкова беди и премеждия на милионно население от двете страни на границата.
След десет години се навършва един век от това преселение. То е отразено в много книги, спомени, рисунки и статии по вестници и списания в цял свят. Ще намери ли подкрепа идеята на д-р Струмелиев от някои организации и дружества на бежанците и родовете на преселниците от Македония и Тракия за осъществяването си?! Ще се обогати ли листата на асеновградските туристически забележителности с още един оригинален музей?
След публикуване на книгата ми „Свети Кирик“- Горни Воден -Долни Воден“ бях изненадан с няколко електронни писма от Франция. В тях потомци на горноводенци ми изпратиха запазени снимки на други сгради, някои от които мисля, че също фигурираха преди две-три десетилетия в списъка на архитектурните паметници.
В едната от тях през 1906 г. се е родил и израснал Бончо Димитров – един от последните дипломати в Българската царска легация в Кайро (1936-38) и в Париж и Виши (1938-45) . През 1934 г. той се жени за Райна Лукова – сестрата на легендарния генерал Луков, министър на войната от 1935 до 1938 г., спасил от сърбите и успял да запази за България Кюстендилския регион. В негова чест в София се провежда и ежегодният Луков марш, считан от едни за патриотично българско мероприятие, а от други – за националистическа профашистка проява.
Синовете на Бончо Димитров, носещи старите български имена Омуртаг, Кубрат и Христо, бяха много любезни да потърсят връзка и да се срещнат с мен в Париж, както и да предоставят снимки и документи от своя архив. Макар и вече трето поколение от този род да се ражда и живее във Франция, интересът на потомците към България не е заглъхнал и повечето от тях продължават да изучават по един или друг начин и български език. Край входа на къщата на Христо Димитров във Франция непрекъснато се вее и българският трикольор, напомнящ за произхода им и поддържащ патриотичните му чувства.
В началото на ХХ век Горни Воден е едно от най-забележителните по своята архитектура селища в България. Къщите са най-често двуетажни, повечето с еркери, поставени на различни места, с различни големини и форми. Приземните етажи са с голяма височина, с широки порти, а покривът е с фронтон, най-често триъгълен. Откроява се метошкият комплекс, неповторим архитектурен бисер, с изключително целесъобразно разпределение и дърворезбовани тавани и орнаменти.
За съжаление бе допуснато метохът да се саморазруши през 1978 г., а постепенно се сриваха една по една и възрожденските къщи. С разрешение на Общината бе съборена за ново строителство изградената от бигор воеводска къща, в която прекара последните десетилетия от живота си Христо Петров Живков - Зина войвода.
При посещенията ми в Егейска Македония неведнъж са ме питали за него и разбирайки че лично го познавам – ококорваха очи. Даже в мемоарните си спомени, издадени през 1964 г. в Брюксел, Ванче Михайлов споменава за Зината и замесва името му в погрома над Тодор Александров, публикувайки и факсимиле на негова записка.
Рушащите се архитектури горноводенски шедьоври си имат собственици. Някои от тях вероятно също биха искали да ги реставрират, други – евентуално да ги продадат. Даже с наследниците на Бончо Димитров в Париж сме обсъждали въпроса за евентуалното откупуване и реставриране на къщата на дядо им в България.
Но преди всичко е нужно общинските органи в Асеновград да уточнят и актуализират списъка на архитектурните паметници в града и общината. А отговорните за това лица следва да проявят малко повече инициатива за съхраняването им. Защото ще е непростимо да изгубим това национално богатство, с което само можем да се гордеем пред света и да събираме очите на туристите и гостите на този прекрасен родопски град.
